RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Мариана Бойрикова:
Посочените

Мариана Бойрикова, Не знам откъде да започна, уважаеми читатели. Събитията от последния месец ни затрупаха като лавина. Докато се опиташ да осмислиш едното и хоп – друго на хоризонта. И все лоши. Но за тях толкова се изписа, че едва ли ще мога да кажа нещо ново. Все пак като вървиш след събитията и проследяваш всичко казано и написано, а и особено от дистанцията на времето, нещата се поизбистрят. Разбира се, ако имаш собствена глава, която освен за украса, ползваш и за мислене. Сиреч, допускаш, че може и да те лъжат. Едно време при соца на манипулацията й викаха пропаганда. Ама тогава нямаше друга гледна точка. Така че се налагаше или да приемаш казаното за истина, или им теглиш на другарите по една (благословия, де) и да продължиш по пътя си. Сега е друго. Има едни хора - високоплатени и добре мотивиран „експерти”, на които, недай си, Боже, да им излезеш насреща! Ще те разпарчетосат и ще те унищожат за нула време. И няма кой да ги спре! Един пример от Пазарджик. На последните избори станахме свидетели на невиждана досега манипулация - дотолкова грозна и извън всякакви човешки и морални норми, че чак не е за вярване, че се случи. Но тя,  естествено, си остана неразобличена. Че кой ще посмее да го направи?! Нали насреща си имаш едни хора, които пред нищо не се спират. Доказано!
Но поред на номерата.

Човешкият живот в милата ни родина вече не струва пукната пара. Ей така, вървиш си по улицата и нещо ти се случва. Натиснал си примерно клаксона по-нервно, показал си среден пръст на неподходящия човек, повишил си тон, направил си „неуместна” забележка, кучетото ти е заджафкало друго куче  - елементарни сръчквания! Но не и за държава, в която нищо не е нормално. Да те бият с железни тръби, метални боксове, да те блъскат и ритат, да те обиждат и унижават, защото по някакъв начин си се „отличил”!

Вместо безропотно да си пъплиш по заледените улици,
да гледаш надолу и по възможност да не изразяваш мнение.

Ако пък речеш и да се ядосаш или да потърсиш елементарна справедливост, може да те връхлети злощастната случайност. Да се окажеш на неправилното място в неправилното време. Ще кажете: Е, знаем ги тези работи! И какво! Какво и как да се промени? Не знам, скъпи читатели! Нито мога да ви призова към революция, нито пък вие ще се отзовете, ако го направя! Затова, да си кажем горчивата истина! Стигнахме дъното. А там действат други закони и правила - законите на джунглата и законите на омертата. Око за око, зъб за зъб.
Властта става все по-арогантна, протестиращите - все по-малко, а страхът - все по-голям. Понякога гледам и слушам как ни говорят властниците и се хващам за главата.

Ама те наистина ни имат за абсолютни тъпанари,
оскотели мизерници и овце.

И понеже емоциите не са най-добрият съветник, нека минем към фактите.
В предишния текст казах някои неща за институциите и сега едни хора люто ми се сърдят. От онези „приятели”, нали ги знаете, дето са винаги верни на партията. Защото партията, освен че им дава хляб, грижи се за тях, за децата, за внуците и родата им, най-вече ги издига над сивата маса - с две думи „посочва ги”. Така че тяхна основна задача е „врагът” да бъде разкрит, разобличен и наказан - на първо място с презрение! После може и с друго! Е, ще го преживея! Но все пак се налага леко да задълбаем в темата.
По повод серията от убийства напоследък, някои с горчив мафиотски привкус, нашият премиер каза, че навсякъде по света било така. И даде пример с филм -

„От местопрестъплението: Маями”.

Не съм го гледала този шедьовър (щом премиерът го посочва!). Не намирам подобна тематика за интересна, още по-малко за здравословна. Но да дадеш като пример за нормална действителност филм, посветен на убийства, на мен поне ми дойде множко. Дори бих отишла по-далеч. Нарича се изкривяване на представата за нормалност. Защо да не вземем за пример някоя друга държава - Люксембург, да речем, Великобритания или Дания - и то тяхната реалност, не филм … Да не говорим за инвазията на важни началници от МВР, които се строиха за пресконференция в Пазарджик по повод разкриването на грабеж за 20 000 лв. Браво, че го разкриха! Ама, си мисля, нали това им е работата!? На фона на всичко останало неразкрито, май беше по-добре да минат с текущо съобщение. Защото хората веднага си рекоха: А защо не направят пресконференция и за онова убийство. Млада жена, публична личност, си отиде без време.

И цяла година градът се гърчи в слухове, догадки и страх!

Наскоро пък обвиниха бивш кмет на Пазарджик (не само на Стрелча) в изнасилване. Медиите преляха от подробности, някои от които не биха направили чест на никоя, уважаваща себе си, журналистика. Но докато там нещата зависят от решението на едно отговорно лице (какво да се публикува, какво не и какво заглавие да се сложи), не така стоят нещата с обществената реакция. Нея не можеш да я спреш. Защото това е единственият начин хората да излеят своя гняв - дълго натрупван и едва сдържан. И да покажат, че не са овце, не са оскотели мизерници, а граждани, които бранят и малкото човешко достойнство, което им е останало. Стрелча засрами Пазарджик! За пореден път някой ни засрами.
А иначе, кой крив, кой прав, ще кажат институциите. И те наистина не бива да се повлияват от народното недоволство и гняв. Но трябва да го чуят! Да се вгледат в лицата на хората и да разберат яростта им. Защото този гняв говори много - крещи за липсата на справедливост, за безнаказаност  и недосегаемост на властниците.

А точно това явление активизира злото във всичките му форми.

Ако някой от самозабравилите се управници, беше спрян навреме, може би нямаше да се стига до крайности, които избухват, помитат и унищожат всичко пред себе си - животи, личности,  кариери, задръжки. И най-важното - сриват тотално доверието в институциите!
Две думи и за SMS-те.  При поредния (текущ) скандал във висшите етажи на властта се откроиха две основни позиции, яростно противопоставени. Първата: Това е много, много важен сигнал за зависимости!; Втората: Занимаваме се с глупости! Всеки от вас, уважаеми читатели,  със сигурност има своя позиция и би я защитил, ако му се даде възможност. Аз, обаче, макар категорично да заставам зад първата, ще се опитам да погледна на събитията от друг аспект. Тези дни една снимка обиколи Фейсбук - кметът на Лондон Борис Джонсън чака в метрото с едно куфарче на колелца и чете вестник. Да приемем, че Лондон има около 8.5 милиона жители - повечко от цялото население на България. Сиреч, управлява огромен мегаполис. От снимката произтичат три очевидни констатации.

1. Този човек няма охрана; 2. Пътува с метрото;
3.Никой наоколо не изглежда шашнат от този факт.

И сега едно леееко сравнение. Нашичките първо ги пазят като Федералния резерв на САЩ. Второ - никога и при никакви обстоятелства не пътуват с обществен транспорт. И трето: Ако това се случи, само ако се случи … Ама не се случва! Представете си нашият ненагледен кмет да седне в чакалнята на ЖП-гарата и да чака влак. Само да чака, де, не е задължително да се качва във влака … Ще кажете: Че това какво общо има с SMS-ите?! Има и още как. Те, нашичките, от сутрин до вечер са в голямата конспирация. Колкото и обаче на нас тя да ни изглежда комична, за тях не е! И май много ги е страх. А този страх говори, говори … Не смеят да тръгнат сред хората, не смеят да останат без охрана, не смеят да говорят по телефона, сега вече и SMS-и няма да си пращат. Остава да започнат да се срещат в гората, та да си кажат туй-онуй. Като преди това охраните ИМ основно (до голо) ги претърсят за телефони, микрофони и други подобни шпионски джаджи. Сигурно е ясно как става това от онзи филм - „От местопрестъплението”. Но ще има и безспорни ползи. Ще закрепнат от това излизане сред природата, ще се прочисти душата им сред борове, тревички, птички и пчелички. Пък току виж станат и запалени еколози … И после велосипедисти … Ще направят велоалеи …

Ехееее! Пак се размечтах.

Накрая, като фраза на месеца, бих отличила думите на поредния компроментиран управник, който се срути отвисокото и „скромно” призна: „Аз бях посочен!”. Така е в политиката. Големият бос те посочва и един ден се събуждаш в друго качество - поне така мислиш! Ако обаче не спазваш правилата - не слушкаш или пък тайничко почнеш да заделяш повечко за себе си, същото това пръстче пак те посочва и хайде - обратно в тъмното. Много се надявам, това показно политическо упражнение най-после да ни е отворило очите и ушите за това как се ражда нашият политически елит. По-голямата част от него! Как умира, се вижда с просто око.
А защо това е важно за нас? Няколко примера:
Управлението на Южна Корея и на Северна Корея.
Управлението на Великобритания и на България.
Управлението на Бургас и на Варна.
Е, и на Пазарджик!

Мариана Бойрикова






Тази страница е видяна: 1732

 Публикувано от: pamedia на сряда 27 януари 2016 - 14:24:39

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат





Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.5688 сек., 0.4820 от тях за заявки.