RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Георги К. СПасов:
СЕДМИЦАТА 13

28.03 – 03.04.2016

„...през деня неуморно изграждам,
през нощта безпощадно руша.”
„ЧерГеорги К.Спасовна песен”, 1910 г., Димчо Дебелянов
    Тези стихове на поета Дебелянов са не само негово лично драматично признание, те са трагично просветление за двойствеността на човешката ни природа. Съзидание и рушене, подеми и погроми, светлина и мрак...ангелското и дяволското са в постоянно противоборство и са готови всеки миг да покажат лицето си. Всекидневието ни е достатъчно предизвикателно и за двете ни същности и ги подлага на изпитание по своя си начин. Бях изненадан от постъпката на един младеж, с интелигентно излъчване, който подпали служебен автомобил пред парламента. Възможно е да е имал проблеми с психиката си, даже медиите ни поведоха в тази насока. А и закачливите анонси от рода на „с горелка срещу парламента” трябва да предизвикат злоради или презрителни усмивки и мнения по адрес на „интелигента”. Всъщност скритото послание е такова: трябва да си луд, за да сториш подобно нещо. По този начин се неглижира или направо изключва каквото и да е идеалистично основание за постъпката на младежа. Да предположим, че това е символен акт на несъгласие с работата на депутатите, че е индивидуален, макар и отчаян и удобен за манипулиране, бунт срещу системата, срещу властта, срещу институцията, обявила се за „народна”. Не, не бива да се допусне такава гледна точка, тя е опасна, тя е „анархистична” и ще бъде конфузен щрих в родната ни панорама на политическа СТАБИЛНОСТ и ГРАДИВЕН диалог между управляващи и народ. Уроците на Гьобелс са настолно помагало на всички, за които демагогията е единственото средство за съхранение на властовите позиции.
    Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц казал на турския президент Ердоган, че има граници, които не бива да бъдат прекрачвани. Конкретният повод е привикването на посланика на Германия във външното министерство на комшиите, за да му бъде поискано обяснение защо, джанъм, са допуснали еди къде си да излезе сатира срещу държавния им глава, в която, между другото, се пеело: „...Фукльото край Босфора живее на широка нога...” Може би немските власти трябва немедлено да арестуват авторите на песента и да ги затворят – поне така правят в Турция с всекиго, който си позволи да мисли по-различно от официалната власт. Май с пристигането на стотиците хиляди бежанци ще трябва да се съобразяваме и с правилата на държавите, от които идват.
   Кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп очевидно стресира много американци с евентуалната си победа, та някои от тях дори се заинтересували, ако това стане, дали да се преместят в България. И ето как един безобиден въпрос, по-скоро от сферата на шегата или абсурда, ни дава повод за радост – щото един янки, живеещ у нас, женен за българка, твърди, че страната ни е „като страна от бъдещето”. Ето, обосновава се той, тук можел да пие спокойно бира в парка, без да бъде арестуван, а това е недопустимо в Калифорния. „Там всичко е под контрол”. Означава ли това, че у нас всичко е „без контрол”?
    Страсбург осъди България да плати сумата 109 703,26 евро/както се казва, изчислено до центове!/ на подсъдимите по делото „Октопод”. Спомняме си атрактивните арести по това дело, обявено едва ли не за българското начало на операция „чисти ръце”. И какво излезе? Че държавата, тоест ние, гражданите й, трябва да плащаме – само че за какво? Ако „октоподите” са невинни/дори и с недоказани престъпни дела/, тогава има някой друг виновен – следователи, експерти, прокурори, съдии...е, кой е виновният? Защо отново ние трябва да плащаме за нечия некадърност? И дали – защото вече сме се опарили – няма нещо подобно да се случи и с ареста на шефа на ДАИ, за когото, твърди се, има непоклатими доказателства за корупция? Няма ли да се окаже тази „дългопланирана” спецакция просто демонстрация на властта, че следва директивите на Брюксел и че се бори успешно с корупцията? Арестът на полицаите, пласиращи дрога, не е ли в същата посока? Намерението да се въведат психотестове за митничари и полицаи ще бъде ли надежден пропуск за прием в системата само на честни и съвестни служители? Нашето развитие е един непрекъснат имитационен кипеж на импотентни начинания с нулеви резултати.
   Ето и един хубавец, председател на общинския съвет в Девня, лидер на партия ГЕРБ, който източил парички от общината на името на фирмата си, която по-късно прехвърлил на някакъв си клошар, от когото общината ще получи скъсаните му гащи. Ама добре, че ЛИЧНО Бойко Борисов наредил този човек да бъде изключен от партията, та да продължим да вярваме и занапред в морала и честността на нейните членове.
    Като едно от централните събития през Седмицата беше представен и случаят с една адреналинка, от която „похотлив” професор си поискал секс. Пък тя, от своя страна – ама май не само – взела, че запечатала всичко на видео и професорът загазил. Та я питат и разпитват, адреналинката де, две други хубавици, ама как станало, какво точно казал онзи мръсник, какво си помислила тя...а тя, адреналинката, постоянно повтаря: „Трябва да имаме морал. Направих го, за да не попаднат в това положение и други момичета”. Не знам защо – и дали и на вас ви се е случвало? – ама една и съща дума, едно и също понятие, една и съща мисъл, произнесени от различни хора ми прозвучават по различен начин: та, казано по-просто, на някои вярвам, на други – не. Знам ли защо...
   Преди 54 години, на 3 април, в. „Работническо дело” обявява, че се е родил осеммилионният гражданин на социалистическа България. Двадесет години по-късно очаквахме 10-милионния. И аха-аха да научим името му, дойде онзи десети ноември на 1989 година и отиде, та се не видя. Наистина станахме 10 милиона, но почти половината от тях са вече извън страната...
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне...
      Това са стихове от може би най-прочувствената българска елегия за изконния човешки блян по родното, по отминалото детство, по семейната атмосфера, когато всичко страшно е изглеждало измислено или много, много далечно. Стотици хиляди българи живеят извън родните предели и сигурно имат основание, вече истинско, преживяно, а не художествено проиграно, да шептят в часове на тъга и самотност тези трагични вопли по...не, не по изгубения „рай”, а по изоставеното село, махала, град... Диалогично-монологичната форма на творбата характеризира/дори без да го съзнаваме напълно/ всеки наш порив-блян-мечта-спомен към и за онова сакрално пространство, станало устойчив символ на дом и родина. Стотици „печални странници” напразно си спомнят „майка и родина”, а воплите им стават все по-тихи, все по-нечути, все по-безнадеждни...за да прелеят в нови гласове и нови песни в дни на семейни празници: „Хепи бърд дей, хепи бърд дей...мамо, тате!” Даже дядовците и бабите, останали в своето „отечество любезно”, повтарят неумело тези чужди, странни думи и не знаят дали да се радват, или да тъгуват. И накрая само заключават: „Да бъдат живи и здрави, щом на тях е добре, и на нас ни е добре!”...Ама не съвсем.
    Авторът на стихотворението „ Да се завърнеш в бащината къща” е Димчо Дебелянов, роден на 28 март, 1887 г. в Копривщица. Той няма издадена приживе своя стихосбирка. Това се случва четири години след смъртта му, когато първото издание на стиховете му е подготвено от неговите приятели Д.Подвързачов, Н.Лилиев и К.Константинов. За да станат те красиво, макар и тъжно, утешение за всички наши „изгнаници клети”, за да се питат шепнешком, в странен унес и трагично вцепенение:
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?

Георги К.Спасов

   







Тази страница е видяна: 904

 Публикувано от: pamedia на понеделник 04 април 2016 - 07:03:47

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат





Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.3778 сек., 0.2927 от тях за заявки.