RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Георги К. Спасов
СЕДМИЦАТА 15
11.04 – 17.04.2106


 „Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще    бъде!” „Балада за Георг Хених”, 1987 г.,  Виктор Пасков

Георги К. Спасов    Това са думи на автора на повестта в  нейния край, които трябва да възвърнат надеждата ни в светостта на изкуството и в неговата преобразяваща човека сила. През 1987 година излезе книгата на Виктор Пасков „Балада за Георг Хених”. Тя веднага се открои сред множеството други издания с неподправеното вдъхновение на разказвача с двете гледни точки – момчето и зрелия мъж. Образът на създадения от него лютиер се превръща в символ на себеотрицанието. Истинското изкуство е страдание и себевъзвисяване, стигащо до отказ от всичко лично, от самия себе си в името на призванието. „А баладичната сила на повестта сякаш е в прозрението на белетриста, че между себеотдадеността на призванието и бъдещето лежи ненаситната паст на времето, която смила всички човешки усилия. Шедьовърът на майстор Георг Хених — неговата виола д’аморе, предназначена за господ, изчезва нейде в дома за престарели в Хайредин и от стареца остава само несигурният спомен.”/СимеонХаджикосев, 1990 г./

    И днес животът ни предлага стотици подобни съдби – на изоставени и самотни хора, но отдадени на своето призвание, носещи на гърба си своя делник без хленчене, без обвинения и оправдания. Тяхното присъствие сред нас е ненатрапчиво и скромно. Именно те са „солта на живота”, основанието за съществуването ни, надеждата за бъдещето ни. Понякога само ги показват по медиите – по-скоро като учудващи изключения, отколкото като примери за следване. Толкова.

    През Седмицата Алла Пугачова, чиито песни тананикаше не едно поколение, навърши 67 години. Тя се отказала от пищно тържество, обявявайки, че ще посрещне годишнината си в тесен кръг. Така е. „Пищните” празници, когато сме млади и сме обградени все от хора, които ни изглеждат приятели, постепенно се редуцират, за да стигнат до „тесен кръг”, който включва само проверени от времето искрени приятели и близки.

    Царят събрал на 16 април цялото ръководство на НДСВ. Това се случва в Деня на българската конституция, в името на която всяко едно управление на страната ни се оправдава, че ръцете му били „вързани” и нямало как да се правят реформи. Така или иначе Царят реши отново да ни се покаже в царствения си, милозлив вид, и абстрактно да ни упъти как да се справяме с проблемите. Единственото конкретно нещо, което изрече – тези 800 дни, за които щеше да ни „оправи”, го изпрати на историческото бунище. Това пък послужи за поука на следващите премиери, които избягват конкретиката или я поставят в далечното бъдеще.

    През Седмицата станахме свидетели на бурни демонстрации в Скопие. Причината: президентът Георги Иванов обяви амнистия за няколко десетки доказано корумпирани политици. Записите на разговори с тях разкриват толкова познати за нас „методи” за справяне с политическите противници, че за пореден път се убеждаваме, че те сме ние и обратно. Палежите, арестите, гаврите...не е за вярване, че това се случва в наши дни. В „Разни хора, разни идеали” ІІ Щастливеца ни показва един от амнистираните политически престъпници по онова време чрез собствения му монолог: „Да живее амнистията! Нека му мислят ония, които ги тътриха по участъците, които гинеха из подземията без съд, без присъда, които спяха на голи дъски...които бяха измъчени, разорени, опропастени.”

    Започна надпреварата за ново туристическо лого на страната ни – рози, шарки от килими, рози, лъвове , надписи: „Открий и сподели”. Може би най-адекватното лого ще бъде пустиня и една малка синя локва, представяна като „оазис”. Изследване на БАН доказва, че през 2050 година населението на България ще е 5-милионно, от което  800 000 ще са българи, останалите – от други етноси. Май това „други” е сложено за екзотика, иначе ние си знаем КОЙ ще е другият етнос. Обръщенията „батка” ще бъдат официални и задължителни за държавната администрация. Хей, „народните”, внимавайте как се отнасяте с Бат Сали!

    В Германия Меркел разрешила да има разследване и процес срещу комика, осмял турския президент Ердоган. Ами това си е цензура, мисля, че братята немци са поизостанали от нас; как иначе да си обясним факта, че нашият премиер даже се ядосал, когато една телевизия свалила негови видеокарикатури. „Нарочно го правят – предположи той, - това е удар срещу мен, пореден опит да ми извадят очите”. Бойко Борисов има  тази мания – да вижда около себе си конспирации и постановки. Така например за обстановката в Македония, където в момента кипи и ври, нашият премиер се изсили да каже, че „някои сили” НАРОЧНО предизвикват напрежение на Балканите. Сакън, да не прескочи нещо от комшиите и у нас и край на прословутата ни СТАБИЛНОСТ.

    КАТ, съобщават ни, ловили на ден по 100 шофьори без книжка. Ами ония, питам се, които не са „уловени”?! Значи, от една страна, по пътищата ни се движат побойници, които, за щяло и нещяло, вадят бухалките или пищовите, а, от друга, се разминаваме – ама не винаги – с неправоспособни „водачи на МПС”, които нямат и понятие кога са с предимство и кога не. Та, казано накратко, българските улици и шосета са съвременната арена на гладиатори – само дето трябва да разберем към кого да отнесем предсмъртния си поздрав „Здравей, Цезаре, отиващите на смърт те поздравяват!”

    На 16 април 2009 година в Берн, Швейцария, умира Виктор Пасков – едва на 59 години. Станал популярен с повестта „Балада за Георг Хених” /екранизирана със заглавието „Ти, който си на небето”/, нейният автор постепенно заменя поетично-романтичната си гледна точка към хора и събития с мрачни прозрения за настоящето на родината му.  Подобно на Петко Славейков, който след романтичното си видение за Белоногата, ще възкликне „Не сме народ, не сме народ, а мърша”, Виктор Пасков ще стигне до истинско откровение в автобиографичната новела "Биг бизнес" (1992), една жлъчна и неподправена сатира за българските новобогаташи, ще съпоставя нашето и чуждото /”Германия – мръсна приказка”/, ще прави „Аутопсия на една любов” на фона на една омерзителна действителност...Но така или иначе обаче той остава в читателското ни съзнание с онзи малък по обем шедьовър за лютиера Георг Хених, обрекъл се на изкуството. И нека това да е „балада”, да е хиперболизиран блян, да е еталон за Човека на изкуството, нека да е художествена измислица...От жизнено значение за всички, които имат сетива за извънматериалното, е съществуването, проекцията и вечното интерпретиране на това паралелно на живота ни пространство, наречено Изкуство.

Георги К.Спасов











Тази страница е видяна: 1131

 Публикувано от: pamedia на понеделник 18 април 2016 - 08:08:52

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат





Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.4156 сек., 0.3290 от тях за заявки.