RSS емисии

    


 
 Мобилна версия
banner19_2.jpg
Бойка Маринска

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
gerb_pa_media_350x75.jpg
Георги К. Спасов: МЕСЕЦЪТ 01

        януари 2017

    
georgi_k_spasov.jpg  …И когато се събудих, имах странното усещане, че съм по-умен, по-здрав, по-жизнен. Нещо повече – когато посегнах по навик към най-интимната си част, установих с почти истерично въодушевление, че е в „бойна готовност“. После станах и направих нещо необичайно: утринна гимнастика. Тя се състоеше от две енергични клякания, после разтваряне на краката с отскок и пъргаво издигане на двете ръце нагоре. Малко след това отворих хладилника си и видях с удивление, че освен очакваното мляко вътре имаше колбаси, деликатеси, зеленчуци, безалкохолни и алкохолни напитки. „О, боже!“ – извиках, но се досетих, че религията е опиум за народа и минах към общоприетото за обикновените хора възклицание: „Кво става бе, мама му стара!“ Пуснах телевизора, за да чуя сутрешните новини, и изненадата ми доби катастрофически измерения. „От днес – съобщи тържествено говорителката – средната работна заплата се увеличава с 50 процента, пенсиите и детските се увеличават двойно, а бензинът вече ще струва 50 стотинки литъра…“ „Дали сънувам?“ – попитах се не без тревога, но когато се видях в огледалото, се убедих, че всичко видяно и чуто е реалност…И чак сега погледнах към календара, за да проумея очевидното – започнала е Новата 2007 година! „Че аз съм ЕВРОПЕЕЦ, бе!“ – извиках за втори път и пуснах на малкото си касетофонче Одата на радостта.


   И оттогава, та до днес – цели десет години. Кога минаха! Новата 2017 година започна с медийни равносметки на приемането ни в Европейския съюз. Докато Великобритания обяви БРЕКЗИТ, у нас, оказва се, се е увеличил броят на онези, които подкрепят членството ни в Съюза. Ние винаги сме си били бамбашка хора.

    През първата седмица на месеца мастити синоптици и климатолози започнаха да се появяват по всички телевизии и да предвещават студове и снегове. Компетентните органи обаче ни уверяваха, че са подготвени за това. Стотици снегорини стоели като на пусия за лов на първите снеговалежи. И те наистина настъпиха – посред зима! Последваха мъдрите съвети на полицията и властите: не пътувайте, ако това не е наложително. Заживяхме в ситуация, подобна на военно положение. Всяка сутрин министърът в оставка Лиляна Павлова обясняваше пред някакъв оперативен щаб и журналисти какво става в страната, застанала пред картата на България като главнокомандващ: кои шосета и магистрали /!/ са затворени, някои за тирове, други и за тирове, и за автомобили, кои са обходните пътища – ако изобщо са останали такива…И така – дни наред. Ето защо, слава богу, нямаше и пътно-транспортни произшествия и сигнали за бедствия. Добре, че дойдоха Йордановден и Ивановден, които понасъбраха хората около трапезите, та покрай тостовете да забравят какво е навън. Освен да излязат, за да видят как на Богоявление попът хвърля кръста и да пипнат мъжагата, извадил го от студените води, за късмет и берекет; или пък да се уловят на онова екзотично мъжко хоро в Калофер, поведено с тъпанджия, който разбива ледовете на река Тунджа, и следван от хорото с песента „Залюбила е Василка двама“. Даже и Хекимян се хвана на хорото, а климатологът Георги Ралчев, за първи път присъстващ на това събитие, отсече: „Докато има такива мъже, България няма да изчезне!“

    Но студовете и снеговалежите продължаваха и същият г-н Ралчев, иначе симпатичен човек, с мустачки, спокойно – бих обаче допълнил: спокойно зловещо – обяви тези дни като време с „ужасно дълъг студ“, „уникално дълга студена зима“…А и медиите му пригласяха. Драматични заглавия подсилваха стрeса: „Боклукчии и пожарникари измъкват родилки“, „Спасиха от бялата смърт Пещерния човек от Пастух“/става дума за един 72-годишен човек, живеещ и зиме, и лете в пещера, открили го в “добро общо състояние“/, „Добрич откъснат от света“, „Кучета мрат в леден капан“, „Влак дерайлира, удряйки се в пряспа“, „Пикът на грипа до две седмици“, „Ученици пишат на Фандъкова да удължи ваканцията“, „Спасяват автобус с 50 японци и корейци“…Стоях пред телевизора с отпуснато чене и не смеех да изляза дори до кварталния магазин да си купя хляб. О, ужас, о, страх! Получих пареза на дясната си лицева част, та се налагаше да си пия чая със сламка. Даже и река Дунав замръзна. „Дунавът  беше замръзнал; един дебел пласт лед беше облякъл като в медна броня величествената река. Мястото, дето друг път се синееха гордите вълни на Дунава, сега беше една бяла поляна, която на юг се свършваше с висок бряг, дето грачеха чавките, а на север се сливаше с безбройната  влашка равнина. Вместо параходите и лодките, които друг път кръстосваха и бърчаха безшумните струи на Дунава, сега като по един естествен, създаден от памтивека мост, скърцаха кола, чернееха се пътници, които безстрашливо през вкаменените и безчувствени гърди на реката минуваха и заминуваха от единия бряг на другия…“ Ето как случилото се преди 140 години, разказано ни от Иван Вазов в повестта му „Немили –недраги“, се повтаряше. Само дето вместо „нощния скитник“ Македонски по реката вървяха ледоразбивачи…

    Януари беше и месецът, през който телевизията ни направи свидетели на уникални героически прояви на българи. Видяхме с очите си как един българин – и то какъв! – показваше пред камерата увитите си в бинт длани, с които собственоръчно е удушил вълк. Да, вълк! „Има-нема, четирсет минути се борих с него“ – обясни ни човекът. Гледаше малко особено. „Как си вървех по пътеката, и той срещу мене – продължи героят. Искаше да бъде точен и образен. – Помислих го за куче, щото беше мръкнало. А на заранта гледам – а, вълк!“ Показаха и други селяни, които изразиха в типичния си загадъчен стил одобрението на тази постъпка. Местният ветеринар резюмира случилото се кратко, отчитайки историческата му стойност: „Досега такова нещо – човек да удуши вълк– не е било!“ След което телевизията се оттегли, а ние си легнахме. За да сънуваме как с голи ръце измъкваме гръцмуля на хищника. Но дочакахме следващия репортаж. Още по-сащистващ. Една жена – българка, разбира се! – удушила лисица! Малеей! „Като я фраснах – стискам, стискам, стискам…и ей я! Па нали знаете приказката, оная, дето лисицата се престорила на умрела…Аа, да ги немаме тия. Окачих я със сезал на тела и това е!“ Жената се казва Гуна. Но сега вече я наричат Гуна Борилесичката. Нещо като Боримечката. Тези случаи ме изпълват с ведър оптимизъм. Ще я има България, казвам ви. Ще ги бъдат българите, казвам ви. Докато имаме хора като удушвача на вълка и удушвачката на лисицата, няма от какво да се страхуваме. Дори и БРЕКЗИТ да ни извади от Европейския съюз, пак ще оцелеем. Щото и всичко да загубим, ината си ще запазим. А той не отстъпва пред нищо – дори пред кръвожадния хищник.

    А отгоре на всичко политическата ситуация беше по-страховита и от времето. Като започнаха едни призовки, и то все за големи хора…Москов, Ненчев, Дянков, Трайков, кмета на Пловдив…Ужас! Даже и Христо Бисеров се уплаши. Обвиненият в „умишлена безстопанственост“ Трайчо Трайков получил призовката си на Бъдни вечер, умеят нашите магистрати да улучат точния момент. „Обвинението е безумно“ – каза в едно свое интервю Трайков и допълни:  „Държавата функционира в услуга на самоназначил се управляващ елит…Когато иска и когото иска, прокуратурата „опрасква“, а когато не иска – завоалира. Това е българското политическо блато“ . Веднага след това беше съобщено, че по същото дело е обвинен и бившият министър на финансите Симеон Дянков. Той бил призован, но ето че го няма на посочения адрес. И прокуратурата светкавично го обяви за общонационално издирване. Боже, колко експедитивно, колко делово, колко страховито! Евалла, машалла, аферим…за да разберем само часове след това, че самият Дянков е побързал да се свърже с прокуратурата и да я уведоми за местонахождението си. Важното е обаче, че българското народонаселение остана с удивеното впечатление, че прокуратурата ни е перфектна и че тези фриволни и манипулативни съпоставки с румънското правосъдие нямат никаква реална основа. Нашенци се заеха сериозно и с т.н.обикновени престъпления. Едва 6 години изминаха от времето, когато един прокурорски син уби на пешеходна пътека двама души, и ето че веднага, бързо и делово, той беше осъден на 5 години…условно. А баща му, прокурорът, беше издигнат още по-нагоре…нагоре…нагоре, по същата стълба на туберкулозния юноша, от върха на която животът изглежда хубав и всички хора щастливи.
    Междувременно в Букурещ 15 хиляди излязоха на протест срещу намерението на правителството да помилва хиляди затворници – главно защото измежду тях има бивши политици. Редом с тях беше и президентът на Румъния. Постепенно протестиращите станаха 60 000, а в края на месеца – 100 000. Възхищавам им се. Радвам се, че са ни съседи и че сянката на тяхната силна гражданска позиция пада укорно върху нас.

    Месец януари беше и месецът на наивните ни надежди за промени в изборните правила. Кацналите на клоните на политическото си благоденствие „народни“ представители очаквано  отказаха да ги отсекат и превърнаха в една огромна дъвка резултатите от референдума, постоянно убеждавайки ни, че все пак трябва да се има предвид гласът на народа. И така – докато си саморазпуснаха на 26 януари. Сигурно тази дъвка е залепена на някой от хладилниците в парламента и след като се върнат, отново ще я замляскат. Родните политици-партийци владеят цялата палитра от гадости. Даже заплашиха сценаристите от шоуто на Трифонов, че щели да ги съдят заради обидните им квалилификации за депутати. А бихте ли могли да осъдите 2,5 милиона българи за това, че те не само споделят същите „квалификации“, но и ги обогатяват с традиционни сочни български псувни?

    Преди да си разотидат, депутатите си направиха „фамилна“ снимка. Ама те наистина станаха нещо като фамилия, в която, напълно разбираемо, едни се обличат в синьо, други в червено, трети в бяло-зелено-червено; но фамилията, както всяка мафиотска фамилия, си остава единна, сплотена и подготвена за следващата си обща снимка след изборите на 26 март. Някои от тях си запазиха служебните апартаменти с увереността, че скоро ще се върнат пак. Превърнаха депутатството си в препитание, продавайки остатъците си от лично достойнство и национална отговорност. А на нас оставиха еднопосочния път за гласуване /защото то е задължително!/ с омерзение за същите тези зализани мутренски „народни“ представители – а много по-правилно е те да бъдат наричани „партийни представители“, -  които ще видим в изборните листи на техните отдавна компрометирани партии и съвсем „демократично“ ще ги избираме/преизбираме. Мисля си, че всеки българин, който е бил „народен представител“ в последните две десетилетия, би трябвало да чувства някакво подобие на плах срам. Усмихнахте се, нали?

    През тези януарски дни често ни натрапваха интервюта с Найден Зеленгорски, който доста неубедително се опитваше да защити политиката на реформаторския блок и да отхвърля мажоритарната система. Тъжна е съпоставката между онзи Зеленгорски, който преди години бе спечелил три мандата като кмет на Плевен именно като мажоритарен избор, и днешния Зеленгорски – едно „мънкащо безличие“, погълнато от партийното семейство на псевдореформатори.
    Покрай големите навявания през януари ни показаха и голите снимки на някакъв си педагог. Ай, как е възможно, гняв, възмущение, последвани от защита на даскала – от учители, от родители, от ученици, даже и „заплахи“ от учители и родители, че щели и те да се съблекат и да направят гол календар…тъкмо го заочаквахме с интерес, но някакси случаят се разми, отече във времето и медиите…Та покрай това „национално“ събитие забравихме да питаме докъде стигна разследването на КТБ, ще има ли най-сетне ефективни присъди за арестувани корумпирани митничари след десетките така добре организирани и реализирани спецоперации, в историята ли отиде аферата Костинброд, разговорите на „каките“ и комбинациите на магистрати, някакви си там тефтерчета с инициали на този и онзи…Та дори и драмата в Хитрино почна да се замита: твърдението на родни следователи, че машинистът на влака е виновен, защото е карал с 80 км в час, беше дискредитирано от анализ на независими чужди експерти, които заявяват, че влакът се е движел с нормална скорост, основавайки се на видеоматериал, и че жп стрелката е причина за преобръщането на цистерните. А същите тези чужденци дори не били допуснати да направят задълбочен оглед на място. И продължава сериалът с версиите…И така навяващо си припомняме случая в Сарафово, години наред „анализиран“ и неизведен до краен, ясен резултат. Или убийството посред бял ден на момче в Борисовата градина – и пак снимки, видеа, и пак версии, и пак…нищо. Широко „презентираната“ ни имитация на работа е наша официална политика. И как да не се ядосваме от тази родна мудност, когато научаваме, че комшиите ни са заловили стрелеца, извършил кръвопролитното нападение на Нова година в истанбулско нощно заведение, отнело живота на 39 души. Разбира се, това станало възможно само след огромна работа: изгледани хиляди видеозаписи, снимки, разпити…и ето го резултата – за първи път е заловен жив джихадист. Телевизията го показа – обграден от цивилни полицаи, които не са сложили върху главите си онези страшни маски и защитни облекла, както ние правим… А пък Ердоган все по-категорично формализира едноличната си власт и ние ще продължаваме да му връщаме /макар че те вече смениха „дестинацията“ си/ бягащи от Турция военни и приютявани от съседна Гърция с достойното обяснение, че в родината си няма да получат обективно правораздаване. Така постъпват и в Белгия, и в Германия…

    Месец януари имаше политическо средоточие: встъпване в длъжност на новоизбраните президенти на САЩ и България.Тази едновремешност на събитията май ни даде самочувствието на равнопоставени – а и така се държахме: коментирахме кой какви промени ще направи, как ще ги направи, ще успее ли…Отчетът за края на мандата на президента Росен Плевнелиев беше интониран с един жалък скандал. „Питащата“ журналистка, едно от платените медийни кучета /или може би кучка?/ се опита да хвърли гнила ябълка по отиващия си президент. Господа журналисти, не се опитвайте да се превръщате в олицетворители на гражданския протест; задавайте неудобните си въпроси, това е професията ви, а оставете на нас, гражданите, да решим кога и по кого да хвърляме гнили ябълки, развалени яйца и други такива. Иначе доказвате нещо очебийно: че служите на определени кръгове, без значение кои са и как се наричат.
    Телевизиите предаваха директно церемониите на двамата президенти – сигурно любопитни за много хора. На мен ми изглеждаха кичозни, вариететни, конфузно пищни – струва ми се, че всяка церемония има скритото намерение да облече в респектираща форма нещо несъществуващо или не дотам достойно за възхищение, нещо като “новите дрехи на царя“. Не знам, може и да се заблуждавам.

    Речта на Тръмп представи прагматична програма, която, убедихме се, той започна да изпълнява още в първия ден на своето президенство. Може да се окаже успешен президент, ще видим. Но няма как да изтрия от паметта си документалния филм, повторно излъчен наскоро по един ТВ канал, наречен „Голф войната на Доналд Тръмп“. Филмът разказва за намерението на милиардера преди десетина години да построи най-голямото голф игрище в света в памет на майка му, починала наскоро, и за благото на цяла Шотландия, както той се изрази. Само че, видите ли, до тези прекрасни дюни на Абърдийнския залив, които ще бъдат застрашени, има и две къщи, чиито стопани не желаят да ги продадат на Тръмп. И започва сагата. Бъдещият президент на САЩ прилага всички хватки, познати на богаташите при постигане на целите им: манипулиране на хората от местния съвет, ангажиране вниманието на шотландското правителство – че ето на, страната им ще получи един милиард долара кеш като инвестиция, тук ще има хотели, ще идват хора, икономиката ще процъфтява… И в края на краищата, след като тези инатливи шотландци не желаят да си продадат къщите, да се приложи ЗЗД/Законът за задължителна продажба/. Интересен е филмът, трябва да се гледа, за да се види как в целия свят богатият арогантно игнорира правото на бедния. „Това са алчни хора – говори пред пресата Тръмп, - аз им предлагам по-високи от пазарните цени, а те не се съгласяват“. Един от притежателите на имот, който пречел за реализирането на проекта на Тръмп, е  потомствен ловец на сьомга. С това са се занимавали неговите родители, неговите прадеди. Та той отговори на „обвинението“ невъзмутимо спокоен: „Да си завре парите отзад! Идва отнякъде си богаташът и смята, че с парите си може да ме изгони от това място, на което съм се родил, израснал, създал семейство…“  По-нататък борбата на Тръмп е поета от неговия син Дон – млад, зализан господин, който още по-арогантно заплаши собствениците на имотите, че ще ги изгони. Придружаващите го адвокати, проектанти, инженери отричаха правото на „малкия“ човек да живее на мястото, избрано от него, преди те да дойдат. Местните хора протестираха пред съвета, предлагаха на общинските съветници да не прилагат този ЗЗД, а самият Тръмп организира антипротести от наети хора. Пред журналистите този оранжев главок, с присвити устни и високомерен поглед, обяви, че ще нарече това място „Великите шотландски дюни“…Нямам представа как е завършила тази „битка“…Гадно е. Хемингуей признава – мисля, в „Безкраен празник“, – че обичал да си представя как неговите познати правят секс. Представих си Тръмп и Мелания…Нали казах, че е гадно.

    Иван и Андрей ни подканиха да се запишем за участие в шоуто „Смени жената“. Това било „легендарно световно“ шоу, но видите ли, у нас идва чак сега, защото все още в България доминира патриархалното семейство, съпругата е залепена като „гербова марка“ за съпруга си…Ами отлепете я. „Покажи им как се мяташ, как се движиш, как се бараш…“ Отгоре на всичко, оказва се, жените били тези, които изпращали заявки за участие в шоуто. Може би трябва да го наречете „Смени мъжа“…Все по-уверено страната ни се превръща в огромна сцена на пошли и долнопробни „шоута“, провокиращи низките човешки инстинкти.

   Може би в унисон с тези „модерни“ чужди навеи идва и идиотското намерение по специалността „Българска филология“ да се влиза с изпит по чужд език. И да ви кажа, има логика. Ако продиктувате на ученик да запише един и същи текст на чужд език/най-често английски/ и на български, ще установите, че много повече правописни грешки ще направи на родния си език. Нищо чудно след време български език да се преподава на английски език.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
…………………………………………
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални;
и чуждите, и нашите, във хор
отрекоха те, о, език страдални!

    Осем души на планетата имали богатство, равняващо се на това, което притежават половината от най-бедните хора на планетата или 3,6 милиарда души. Това положение е "цинично" и " изостря неравенствата", сочи изследване на британската неправителствена организация Оксфам, представено преди официалното откриване на Световния икономически форум (СИФ) в швейцарския курорт Давос. Докладът, озаглавен "Икономика в служба на 99-те процента", разкрива как големите компании и най-богатите хора в света засилват още повече неравенствата, експлоатирайки една умираща икономическа система, умело избягвайки данъците, намалявайки заплатите и увеличавайки максимално приходите на акционерите. Според Оксфам при този темп първият супермилиардер в света може да очаква неговото състояние да превиши трилион долара през идните 25 години. За да похарчи тази сума, той би трябвало да харчи по 1 милион долара дневно в продължение на 2738 години.

    За бедните остава утешението, че няма да е така в Отвъдното. Поне според харвардския професор Ибън Алекзандър то съществува. Самият той бил в отвъдния свят, когато на 54-годишна възраст изпаднал в 7-дневна кома, през която попаднал в „пленително красива, плодородна долина, изпълнена с буйна растителност, където водопади се вливаха в кристални вирове…безпределна мастиленочерна тъмнина, изпълнена и преливаща от неописуема любов. Осъзнах, че Вселената е по-голямо, по-добро и по-красиво място, отколкото някога бих могъл да мечтая". Хубаво. Само че аз бих искал да се чувствам така, без да изпадам в кома.

    През месеца имаше и екзотични новини. Така например узнахме, че зебровата акула Леони се оплодила сама, въпреки че била разделена от години от партньора си. Хем майка, хем баща. Започнала да се възпроизвежда сама. Нещо като нашето политическо статукво, самооплождащо се вече повече от четвърт век.

    Във ВеликоТърново имало съдебно дело по обвинението, че 93-годишната баба Донка отглеждала в двора си канабис. Прокурорите не признавали споразумение, държали на ефективен арест. Пък тази изпечена престъпничка се оправдавала, че това си е билка, била е саморасла, използвала я като лек, ай гиди тояга неокастрена! Наивни граждани обаче си помислили, че може би заради тази „билка“ бабата е още жива, пък и здрава.

     Във Финландия показали изложба на картини от…мечка. Видяхме я – огромна, с лапите си размазва боите по платната, даже се търкаля по тях. „Картините“ й се купували доста скъпо. Поредно доказателство за липсата на критерии в изкуството и за неговата непредвидимост. Пак там титлата „Мис Хелзинки 2017“ получи 19-годишната Сефора Икалаба от Нигерия, с две руси подгласнички. Още един пример, че на вкус и цвят приятели няма.

    Едно от централните спортни събития през януари беше откритото първенство по тенис на корт в Мелбърн, Австралия. Григор Димитров игра превъзходно. Неговият полуфинален мач с Рафаел Надал се превърна в перлата на турнира. Истинско удоволствие беше не само да гледаме игрите на хасковлията, но и да слушаме нашите коментатори. Те разбираха какво и как става на кортовете, интерпретираха го интелигентно, компетентно, с фино чувство за хумор.
    На фона на парламентарните бръщолевици се чуха плахите новини за разкъсана от кучета жена…там някъде, в пустите зимни полета на родината. Паралелно с живота в Столицата има и друг живот – този в Провинцията: на обезлюдаващите села и градове, на закриващите се болници, училища, магазини, на всекидневни обири и насилия, на унизителна бедност…Паралелно с живота на огромната държавна администрация и високи възнаграждения на магистрати и управници, индексиращи си ги всяка година, върви животът на смачкани от нуждата мъже и жени, очакващи със замръкнали погледи онова обещано увеличение на пенсиите с 2,4%, на тези бленувани 5, 8 или 10 лева. Тези две паралелни Българии все повече се отдалечават една от друга, все повече се отчуждават и все повече срещата им някъде и някога става хипотетична и утопична. Но как ли би оцеляла едната България без другата!

    Януари 2017 отиде в историята. Неговите 31 дни бяха драматични откъм събития у нас и по света, които зададоха различни очаквания. Дали те ще бъдат оправдани, предстои да видим.

Георги К. Спасов












Тази страница е видяна: 1322

 Публикувано от: pamedia на сряда 01 февруари 2017 - 07:53:58

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат





Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.4966 сек., 0.3942 от тях за заявки.