RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Георги К. Спасов: МЕСЕЦЪТ 03

март, 2017

Георги К. Спасов, Пазарджик,      Март е месецът на романтичните пориви, на безразсъдните решения и възторжените очаквания. Идват дните, когато „люляка ще ни замирише“. Слънцето все по-настоятелно предизвестява така желаното през дългата зима хубаво време, а някои от нас си припомнят стиховете на Кирил Христов, заучавани наизуст в прогимназията:
Хей, пролет иде! Дигат се мъглите.
Къде ги вихри влачат, дявол знай.
Дерат се ризите на планините –
хей, пролет иде в наший роден край!

    Вероятно на днешните ученици тези стихове ще прозвучат странно и далечно. Сигурно ще трябва да им се обяснява какви са тези „ризи“ на планините, които се „дерат“. От друга страна пък, на нас трябва да се обяснява как да се „тагваме“„ъпдейтваме“ или „бъгваме“.  Ех, това вечно разминаване между поколенията!
    Още в първия ден на месеца се появи „бялата книга“ на Брюксел с разработени 5 сценария за бъдещето на Европейския съюз.

Евроскептиците бяха въодушевени от толкова много варианти, които според тях са показателни за разпада на ЕС. Политиците ни пък приеха като лична обида третата „опция“, тази за двете скорости, като че ли досега сме били на една скорост. И започнаха едни дебати…
     В същия ден излезе и първият брой на в. „Праспрес“, орган на невъзпитаните карикатуристи. И нямаше как да разберем за това, ако не беше телевизията, която съобщи за протеста на издателите, че техният вестник не се разпространява или се крие. Отдавна „лафкаджиите“ не позволяват конкуренция и най-вече друг поглед към родната действителност. Поне се поразвеселихме с интервюто по БТВ на Хекимян с Бойко Борисов, който „интерпретира“ карикатурата с Нинова /двамата в едно легло/ по своя си начин: „Не е възпитаващо. Внучето ми ще се учуди как съм си легнал с такова нещо“. Това „нещо“ обаче продължаваше да го предизвиква, да вещае изборна победа на своята партия и да се готви за управлението на страната ни.
    Както винаги, появиха се и екзотични новини – като тази за Елена Поптодорова, откраднала нещо си от магазин в Полша. Много я ядоха тази жена, толкова представителна в миналото и малко позавехнала в настоящето. Оставете я на мира. Тя е просто от онези, които през целия си живот са свикнали да получават, а не да дават. Това си е болест, пък дори и да е „клептомания“. То е нещо като историята за Хитър Петър и давещия се чорбаджия, на когото подавали ръка за спасение с викове „Дай!Подай!“, ама той не подавал, та хитрецът български им рекъл: „Кажете му „на!“ – и те „На!“, и чак тогава той се хванал за ръцете им и бил спасен. Ама кой у нас ти вика “на!“, всеки е отворил устичка като гардже и циврика:“дай!дай!“
    3 март, националният празник на България. И пак бликват така повтаряни христоматийни стихове – този път на Дядо Славейков:
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света,
тя е нашата опора,
тя е нашта висота!
1877 г.
    Ето още един повод за разделение и противопоставяне. Русофилите: „Ако не бяха братята славяни, все още щяхме да носим фесове“/просто питам: днес в Турция носят ли се фесове?/. Русофобите: „Русия воюва с Турция заради имперските си интереси“. И започнаха едни дебати… Жертвите на Русия не били 200 000, както пишело в старите учебници по история, а 66 000, от които 12 000 убити, 5 000 изчезнали, 14 000 починали от различни болести. Е, какво променят тези цифри, те обезценяват ли приноса на Русия за освобождаването ни?  От друга страна, вече знаем, че редом с русите са воювали и украински, белоруски, румънски, финландски, полски, латвийски, естонски бойци, повече от 3000 румънци загиват при защитата на Плевен. Българското опълчение наброява около 7500 души, активно участващи в боевете. Имало е мощно национално движение в помощ на руската армия: разузнавателна дейност, българи служат като водачи, санитари, снабдяват армията с фуражи и храни, копаят окопи, разчистват пътища – тази помощ е най-отчетлива при Шипченските боеве и при преминаването на Балкана към София. Така че, както одически се провиква Вазов: „Таз свобода не ни е дар!“ Този политизиран разнобой само доказва едно-единствено нещо: трябва да знаем своевременно истината, каквато и да е тя, за да направим своя, както сега е модерно да се казва, информиран избор. Иначе, докато историята се пише от политиците, нито тя ще е история, нито политиката ще е политика.
   Имало криза за съдебни заседатели, „алармират“ съдиите/то за какво ли вече няма криза!/.  Плащали им по 20 лева на заседание./А преди години – по 5 лева/. Но и това не е толкова важно. Важното е, че тези „заседатели“ нямат нищо общо с онези, които ни показват по филмите. Някъде си, по други земи и географски ширини, заседателите имат тежката дума за окончателната присъда. Нашите са един тъжен камуфлаж, една жалка имитация на участие на граждани в правосъдието. Някой да посочи случай, когато съдебни заседатели са имали различно мнение от съдията, от двете страни на когото седят? Че това са в повечето случаи „млади“ пенсионери или безработни хора, които се радват и на 20-те лева и нямат никакво понятие от закони, за да се произнесат компетентно по някое дело.
    Така и така заченах темата за родното правосъдие, та да продължа. На 16 март онзи вестник, който е многостраничен и съобщава новините по „телеграфически“ начин, обяви, че поканата на Лаура Кьовеши, шефката на Дирекцията за борба с корупцията на Румъния, от Съюза на съдиите у нас била „маскирана“ като участие в конференция за независимостта на Темида. В залата не са присъствали нито един прокурор, нито един политик, въпреки изпратените покани. И пак същия вестник, последователен враг на всяко усилие за установяване на справедливост у нас, съобщи с тържествуващо злорадство, че Панов запушил устата на медиите – като имаше предвид единствено „медията“ Бареков – мъжкият еквивалент на Беновска, поръчковият скандалджия, който тропаше по вратата на залата, където се провеждаше конференцията и където хората слушаха замечтано какво се случва в северната ни съседка: конфискувани са 667 милиона евро, наложени са ефективни присъди на министри, политици и магистрати /седмица или две след това научихме, че и министърката на туризма в Румъния, една позасукана дама, била осъдена на 6 години затвор/. Панов разказа за дело за корупция: арестувани били  български и румънски граничари – румънецът бил наказан строго  и за по-кратко време, нашенецът – делото продължава и засега е с неокончателна оправдателна присъда. Горкият Панов, какво ли му е на сърцето, та да направи пред всички присъстващи това и тъжно, и предизвикателно признание: „В България най-шумните случаи задължително приключват с оправдателни присъди. Аз, за разлика от от г-жа Кьовеши, нямам днес зад себе си българския Клаус Йоханис“ /намек за подкрепата, която румънският президент дава на антикорупционното звено/. И след това добавил: „У нас има благотворително правосъдие“. Благотворително…ама не за всички.
    Трети фалстарт за делото за атентата на летище Сарафово. Питам се: ами ако у нас/не дай боже!/ има още няколко атентата, едва ли ще приключат делата по тях до края на това столетие.
    Оказва се, че да газиш с МПС нищо неподозиращи и невинни хора, излезли да пазаруват или просто да се разхождат, е най-достъпният и зрелищен начин за терористичен акт. За последно го направиха в Лондон, пред парламента, и дни след това – в САЩ, близо до Белия дом, но без жертви. Няма как да подминем историята с 50-годишния депутат и същевременно зам.-министър на външните работи Тобайъс Елууд /абе как ги съчетават тези неща англичаните!/, който се оказал в близост до атентата. Когато всички побягнали при атаката на терористите, той се втурнал при ранения полицай, направил му изкуствено дишане уста в уста, помагал на дошлите по-късно парамедици да го спасят, но не успели. Снимката на депутата обиколи всички световни медии като пример за храброст, за хуманизъм, за жертвена отзивчивост. Като прочетох цялата тази информация за англичанина зам.-министър и депутат, ми стана тъжно. Не, не за него.
    След продължило една година МАЩАБНО разследване Комисията за защита на конкуренцията излезе със съобщение, което не беше изненада нито за т.н.енергийни експерти, нито за пълните лаици като мен: няма доказателства за картел между търговците на горива, както и при търговските вериги за хранителни стоки. Разследването се прекратява. Шумът на парите е оглушителен. И все пак, за да демонстрира някаква принципност, КЗК издаде забрана на комуникацията между търговците на горива за 30 дни и който я наруши, го чака дисциплинарно уволнение. Какъв ужас! Каква несправедливост! Че бива ли тъй? …
    У нас винаги е така: напъните се големи, шумно се оповестяват и след време чуваме само една голяма пръдня, която задушава всичко и всички.      
   Нещо подобно се случи и със зрелищната акция в тунел "Траянови врата" на магистрала "Тракия“. Задържането на лицата била съвместна организация и акция на четири дирекции на МВР: СДВР, ОДМВР – Монтана, ОДМВР – София и ОДМВР – Бургас.  И тази акция се „промотира“ като изключителен успех за полицията, и то на цели 4 дирекции. Един автомобил с четирима престъпници! Ами къде са тировете, къде са контейнерите, с които идват контрабандните стоки, къде са големите риби?
    8 март – празник или отживелица, питаха ни разни репортери – и отговорите, разбира се, бяха различни. То май и този ден се превърна в разделителна, та даже и политизирана,  разграничителна линия: това е социалистически празник, не ни е нужен, а, не, нужен ни е, това си е празник на жената, ден, в който трябва да я уважим. И аз я уважих, жената де, преди доста години, преди Онзи 10 ноември, чрез един рутинен, предвидим съпружески жест.
    Бях купил на жена си едно оригинално колие. Рано сутринта на 8 март й го поднесох и казах с възможно най-нежния си глас:
Скъпа, приеми от мене…
Какво е това? – прекъсна ме тя.
Колие…Приеми от мене този скромен подарък, с който…
Колко струва?
60 лева…С който искам да ти пожелая най-…
Българско ли е?
Не…Искам да ти пожелая най-…
Чешко?
Да…Вярвам, че…
Но това е скъп подарък!
Дреболия. Вярвам, че…
Как дреболия! Какви ги дрънкаш! И защо си го купил?
Вярвам, че…
Защо си го купил?
Защото съм глупак! Да, защото съм глупак! – изкрещях аз.
Но какво ти е, мили? – вдигна учуден поглед жена ми. – Не можеш ли
поне в този най-хубав за мене ден да се държиш малко по-човешки!
На излизане тряснах  вратата след себе си.
    Казах ви, това беше отдавна.
    През този месец силно се изостриха отношенията между Турция и Западна Европа. Започна се с дипломатически скандал между Холандия и Турция. Причината: холандското правителство не позволи на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу да кацне на територията на страната, за да участва в митинг в Ротердам във връзка с предстоящия в средата на април референдум за конституционни промени в Турция, който ще легитимира окончателно страната като президентска република. По този повод се състоя огромен митинг – обичайно за нашата съседка – на който президентът Реджеп Ердоган безцеремонно нарече холандците „фашисти“ и „нацистки остатъци“ и се закани за съответни наказателни мерки. Президентът бе единодушно и кресливо аплодиран от многохилядна тълпа от „братя“ и „сестри“, на главата с едни и същи бели шапки, жените съответно забулени, отмерени по време и сила ръкопляскания и скандирания…тези наши съседи все повече ми заприличват на севернокорейци. Ще има тежки икономически и политически санкции срещу Холандия, закани се Ердоган. Това няма да остане без отговор, заяви и Чавушоглу. Разбира се, арогантното поведение на Турция се дължи на обстоятелството, че в страната им има хиляди бежанци – за които Турция впрочем получи немалко парични компенсации, – които са използвани като заплаха, вече месеци наред, срещу Западна Европа, че, видите ли, ако не ни слушате, ще ги пуснем и вие се оправяйте. Тази беше и причината западният свят, вкл.и САЩ, да заклеймят лицемерно неуспешния опит за преврат в Турция и да защитят президента й. Но май вече се опомнят. Германия, Австрия и Швейцария забраниха провеждането на митинги за референдума и все повече ще затвърдяват позицията си спрямо Турция, разбрали по трудния начин, че там се извършва тотална ислямизация и принципите на Ататюрк са изхвърлени на историческото бунище. Да оставим това, ами и у нас замириса на пилаф и баклава: изгонихме трима турци заради шпионаж, които агитирали за присъединяване на български територии, населени предимно с етнически турци, към Турция, след няколко дни – още двама. Че то Ердоган отдавна си го каза– където има турци, там е и Турция. По този въпрос политиците ни заемат две крайни позиции: или ни съветват да я караме „со кротце, со благо“, или врякат, сякаш са на Шипка, и „прохода бранят“, а цяла България „патриотично“ повтаря „на боя ревът“.
        На 20 март някои празнуваха международния ден на щастието. Той се отбелязва от 2012 година насам след резолюция на ООН, в която е декларирано, че стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството. Инициативата за деня на щастието е на кралство Бутан. Обединените арабски емирства имат държавен министър на щастието, а в индийския щат Мадхия Прадеш е създаден департамент на щастието. ООН публикува доклад за щастието в света от 2012 г. Този доклад подрежда държавите по нивото на щастието в тях. При съставянето му се отчитат показатели като брутен вътрешен продукт на човек от населението, продължителност на живота, спазване на гражданските свободи, гарантирана заетост, ниво на корупцията, както и резултати от допитване до общественото мнение (например за личната свобода, увереността в утрешния ден, щедростта, причините за радост и безпокойство). Най-щастливата страна била Норвегия. Следват Дания, Швейцария, Исландия, Норвегия, Финландия…У нас трябва да бъде създадено министерство на нещастието. Подходящ негов министър ще бъде Тити Папазов – той плаче по един трогателен начин, който ще ни успокоява и ще ни кара да се чувстваме част от целокупната нещастна българска общност.
    Пак сме в челото на една унизителна класация: България е на първо място по брой загинали на пътя – и то като се има предвид, че МВР умишлено скрива броя на ранените и загиналите. Не се учудваме. Ето един произволен пример: присъда от 4 години затвор за младеж от Пловдив, убил 3-ма души в катастрофа, шофирал пиян, имал досега 12 наказания от КАТ и 7 наложени глоби за превишена скорост…Колко души трябва да бъдат убити, за да получи виновният поне 10 години затвор? Ама тя рибата се вмирисва от главата, знаем го. Един висш служител на МВР/оглавяващ някаква дирекция по контрол на транспорта!!/ причинил верижна автомобилна катастрофа в столицата, но  отказал да даде кръвна проба, дал я след 3 часа, което е невалидно, и очаквано в нея нямало показания за употреба на алкохол.
    В купчината от партийки, нарекли се монополно„Обединени патриоти“, се „случиха“ интересни процеси. Политическият ултрас, който водеше по фашистки маниер групи от хора да протестират, да крещят и да бият, се поуспокои, възприе горе-долу приемлив вид на политик, но беше веднага заместен – природата не търпи нищо празно – от друг политик, със свиреп външен вид, с мустачки и сардонически поглед ала Мефисто, който като Матросов застана на свещената ни граница с Турция със смело изпъчени гърди и готов дори на ръкопашна схватка, та ако ще това да е нагла туркиня с български паспорт. Когато го видях как наперено водеше своите следовници към мястото на кръвополитната битка, си помислих, че този човек би бил идеален лидер на футболна агитка – на ЦСКА или „Левски“, без значение.  Би бил…
    И ето, пред очите ни стърчи Коприщица. Южното слънце е съживило вече и балканската природа и донесло е закъснялата пролет. Било утро и слънцето осветлявало вече всичкото село. Бил празник. Росата още лежала по тревата и блестяла като едър маргатар; от всяка една страна се чували бръмчания от пчели и бръмбари, чуруликане и пеене от пиленца, а тия пиленца били цели стада; гората, която е пълна с благоухание, се представлявала като истинно жилище на самодивите, по воздуха се преносвала миризма от младите треви и бурени, а возточният вятър разносвал тия миризми по всичка България. А знаете ли какъв е тоя вятър? Тоя вятър нежи човеческото чувство и приводи човека в някакво си непонятно блаженство. Ралата вече браздят полетата, от всяка една страна изскачат цели стада овце, крави, кози и цели ергелета коне. Слънцето се търкаля весело над човеческите глави, а човекът, като погледа как е около него хубаво и мило, моли се и остава с пълна надежда, че и неговият беден и тежък живот след време ще да бъде еднакъв с естествените природни явления…
   Е, Дядо Либене, добре, че си ни оставил това природно описание на родната ти Копривщица, та понякога и носталгично, и ядосано да си припомняме какво беше и какво дойде. Вярно е, че твоята Копривщица е на „българите от старо време“. Но ето че старейшините, „младите“ българи, уж по-умни, уж по-ревностни родолюбци решиха да хвърлят на бунището на „модерната“ урбанистика уникалността на своето родно място. Сигурно са били подкокоросани от Владко Каролев, който е обиколил целия свят и знае как стоят там нещата и пискливо ще ни увещава, че няма лошо този град да се превърне във втори Сен Мориц или Кицбюел, или Аспен, или поне Банско. И докато ние динамично и прогресивно се успоредяваме с най-напредналите и модерни практики, ето че някъде другаде, доста по-далече от нас, се връщат ретроградно към абсурдни решения. Според съобщение на британския в. „Гардиън“ река в Нова Зеландия била призната за живо същество – това станало факт след дългата борба на местното население маори, което смята реката за своя прародителка. Река Уонгануи става първата, на която са дадени човешки права. Тя ще има двама настоятели – държавната власт и племето маори. Какви са тия племена, тия диваци, това езическо отношение към природата, нямат ли си нови градоустройствени планове и съвременни визии!?
    Изборите в Холандия минаха – без хартиени поменици, бързо, елегантно, цивилизовано. 17 милионна държава със 150 депутати! А у нас – 240 на население от почти 6 милиона! 19 министерства с многолюдна маса от чиновници, на които ние плащаме осигуровките! Посланици и консули по всички кътчета на земята/последната новина – във Венецуела се открива българско консулство/.Ето защо нашите „народни“ представители много се страхуват от референдуми – каквито и да са те. Ето защо те успяха – поне засега – да пренасочат характерната за българите негативна енергия към персоната Слави, а не към същността: референдума, който почти безапелационно прогласи желанието на гражданите.
    Имахме избори и ние. Но преди това – предизборни дебати. Толкова интересни, че предпочитах да ги излъчват в късните часове като „Филми за възрастни“, раздел „Политическа порнография“. Но партиите си плащат – с нашите пари! – и медиите ги излъчват, и ни ги натрапват, и още повече ни омерзяват. Много шум се вдигна за намесата на една съседна държава/а дали е само една?/ в предизборната кампания, а се премълчава фактът, че един вестник, да, СЪЩИЯ, в продължение на два последователни понеделника „подари“ безплатно на своите читатели две жълти книжки – и като цвят на хартията, и като смисъл на съдържанието, с напълно анонимни текстове, които открито и арогантно се гавреха със съвременни политици. Толкова нагла, масирана и фокусирана само върху определени политически формации атака не е имало. Не се учудих, когато видях, че и Моника Маковей, която постави на колене румънските корумпирани политици, също е окарикатурена, и това не е за първи път. И ЦИК уж щеше да наказва издателя, който отново ще бъде депутат, и отново ще идва в парламента, когато си иска, по подобие на своя гуру.
    Дойде и сакралният ден – 26 март. Отново в родината ни се възцари изключителна дисциплина и организация по провеждането на вота /поне според самооценката на служебния премиер и ЦИК/. Ние бяхме сеирджиите, участниците и най-вече потърпевшите на този цирк. Каквото и да се каже, то пак ще бъде същото: отврат!
    След няколко дни се открива националното тържище, наречено парламент. Но още сега започнаха да се пазарят за министерски и зам.-министерски кресла, за директори на институции, за членове на управителни съвети…
    А раззеленилите се „плачущи“ върби и цъфналите бадеми, сливи, череши и нектарини радват сетивата ни и топло, деликатно, нежно ни напомнят, че има и друг живот, че стълбите, които водят нагоре, най-често се оказват стълби надолу, и че единствено усмивките на любимите ни хора осмислят живота – днес, утре и завинаги.
  

Георги К.Спасов























Тази страница е видяна: 377

 Публикувано от: pamedia на събота 01 април 2017 - 16:19:28

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат





Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.6610 сек., 0.5642 от тях за заявки.