pz_history.jpg 
snaiperbg.jpg
pzforyuor.png
pzsport.jpg
hebar.jpg
Георги К. Спасов: МЕСЕЦЪТ 04
pamedia , неделя 30 април 2017 - 23:17:43 // коментари: 0


ПазарджикПърви април – когато един месец започва с Ден на лъжата, какво може да очакваме от него? И защо лъжем? „Защо ти е истината?...да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?“. Та разказвал Благолажът „чудновати, но хубави“ истории-лъжи, че току-виж, „чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш“. И ние, съвременниците, чуваме от онези, които ни управляват – или се готвят да ни управляват – чудновати обещания, ама не ни се „чинат“ за истини. Защото отдавна сме се убедили, че косачите станаха управници и са забравили и косите си, и просениците си, и селските си домове, от които излязоха и от които се срамуват. Те нямат нищо общо с предходниците си, а по-скоро са наследници на Гьобелс, на неговите уроци по манипулации на общественото мнение.
     Поредният пушечен изстрел от страховитата ни съдебна система: служебният министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев е официално обвинен за лобиране: настоявал негов човек да бъде назначен еди къде си. И ето че по всички телевизии се явява говорителката на главния прокурор – една дама с препарирано от донатъкмявания личице, която равно, машинизирано съобщава новината – и ние, простите българи, трябва да повярваме, че у нас се води титанична борба срещу корупцията, че, видите ли, вече и министри даваме на съд – то не че не сме ги давали и преди, ама какво в крайна сметка се е получавало. А пък що се отнася за Илко-Семерджиевото „провинение“, това е толкова смешно, че чак нямаме сила да се усмихнем – та има ли ново правителство, което да не е оказвало натиск – даже направо си е имало нареждания – кои хора къде да бъдат назначени! Че това става на всички нива в държавата.
    Втори април ни върна към кошмарната действителност: атентат в
метрото на Санкт Петербург с 15 жертви и последвали бързи и решителни действия на руските служби за сигурност; дни след това – познатия номер: газене на невинни граждани по улиците на Стокхолм; още по-късно, и отново в Париж, на Шанз - Елизе – място за романтични шансони, а не за стрелби – един убит полицай и двама ранени…
    И ето ги великите предвеликденски дни, великите пости и очакването на страданието и възкресението Христово. А междувременно природата жизнелюбиво опонира на духовното очищение, тя настойчиво си иска своето:
Великден иде, пак оран, семе
земята чака, нижат се дните…
    Знае Яворовият селянин, че трябва да побърза, да оре, да сее, с трънак и плевел да се бори, та няма време, а и настроение, да се порадва на онази прекрасна природна картина, великолепна реплика на Ботево стихотворение:
Настане утро, гори небето,
цветя миришат, ехти полето:
овчар засвирил, стада заблели,
по всички храсти пилци запели…
    Само може ядосано да изпсува – „их, опустяло!“, и пак да бърза, че „ручок дохожда и слънце-пламък/прежуря, пали дърво и камък…“, а когато вечер вкъщи се връща „окапал“, намира „плач и врява“ , че „бирник царски дошел е днеска“…но има „изход“ - в механата, „там, колко щеш/на вяра пий…“. Учиха ни преподаватели, завършили набързо някакви педагогически курсове, че лошо са живеели бащите и дедите ни, в бедност и мизерия, капитализъм било онова; пък по-късно и ние на свой ред, уж с университетско образование, учехме миличките ни момичета и момчета, че няма по-лошо нещо от бирник/ а и Елин-Пелиновият дядо Матейко това най харесваше в рая/, но било е, заминало е, сега е друго, нямаме бирници-обирници…Ама ето че всичко се обърна наопаки. Днес вместо „БИРНИК ЦАРСКИ“ намираме в домовете си многоглавата ламя на ДЪРЖАВАТА-БИРНИК: високи и все по-високи сметки за газ, ток, парно, смет, телефон, вода, кабелна телевизия, винетки, задължителни застраховки, неизбежни ипотеки, запори, частни изпълнители, и още десетки новоизмислени и новоизмислящи се такси и данъци и ударите идват един след друг, неочаквани, злостни, безпощадни и все „за благото на народа“. Платени „експерти“, социолози, политолози, идиотолози ни убеждават, че нямало друг начин, че, видите ли, даже цената, примерно на газа, у нас била най-ниска, даже трябвало да благодарим на КЕВР за това, те пък, от своя страна, велегласно гърмят, особено онзи, който не може да говори, а съска, заменяйки „Е“ с „И“ – „пИчалбата“, „цИната“, че не можели да влияят на цената, без да ни обясняват защо съществуват – може би заради огромните си заплати и съ-сделки с енергийните монополисти. И не можеш поне вола да напсуваш – „Дий, краста, дий!“, безсмислено е и в референдуми да участваш, защото управляващите ни бандити ехидно ни „обясняват“, че не сме разбрали въпросите, че даже не знаем какво страшно чудо ще стане, ако те приемат отговорите ни за легитимни…и „така си мреш/, така сме ний…“
    Артистичният Емо Чолаков хубаво ни предупреждаваше да не бързаме да прибираме зимните си дрехи и да изнасяме цветята, ама как да му повярваш, като толкова пъти ни е подвеждал! И стана студено, и ветровито, и пак дрехите си зимни изкарахме…Народът го е казал: „Има ли в месеца буквата „р“, всичко очаквай от него – и горещо, и студено.“
    Толкова абсурдни произшествия се случват у нас, че вече дори не се учудваме. Като това например, че изчезнала папка с документация за участие в търг за железница на стойност милиони лева. Е, ясно е, кандидатът, „нашият“ човек ще трябва да преправи цифрите, за да измести конкурентите си – толкова е просто. И почти няма виновен. Нямало камери, нямало доказателства кой и кога е изнесъл папката. Или другия пример – с предложението за изменение на изборното право, инициирано от президента Радев. И пак – кой, кога, защо е направил това? И накрая изгоря един чиновник от правосъдното министерство с авторитетната фамилия Талев - млад човек, типичен представител на българските юпита; яви се на интервю с Ризова в марков костюм, хубава вратовръзка, скъпи очила, старателно сресана коса и през цялото време погледът му беше в камерата: едновременно наивен и нахален. С равен глас повтаря едно и също: така му наредили, накрая даже стана агресивен - ще ги съдя! Как ще ги съдиш, та нали си в пробен срок, да беше възразил, когато са ти наредили да изготвиш промяната в законопроекта, да беше защитил мнението си. Ама у нас все е така: изхвърлят ли те от кочината, започваш да грухтиш недоволно.
    16 април, референдумът в Турция…Реджеп Ердоган, който нарече Европа „фашистка“, спечели – макар и с малко, макар и с документирани измами, подкрепата за президентска република.  В големите градове – като Истанбул и Анкара, в които живеят по-образовани турци, Ердоган загуби. А хилядите затворници, обвинени за участие в онзи водевилен опит за преврат, те дали са гласували? Необясним изглежда фактът /поне на пръв поглед/, че над 400 000 от живеещите в Германия турци са гласували с „да“ на референдума на Ердоган. Как може, питат се германците, турци, които живеят в свобода и сигурност в Германия, да дават гласа си за една авторитарна система! Ами може! Ама трябва да ви се обяснява дълго, без да е сигурно, че ще разберете. И ето го новия султан, явява се пред огромната тълпа обожатели със самоуверена и спокойна походка, а когато говори, е улично прям и конкретен. Машалла, евалла, аферим! До него, встрани, разбира се, се придвижва една женица, опаковала главата си в бяло, с очила, махайки плахо дясната си ръка за поздрав…да, да, това е съпругата на Ердоган, неговото второстепенно допълнение, безименна и незабележима…
    Последваха протести на опозицията, подкрепени от хиляди млади, европейски изглеждащи и европейски мислещи турци. Но последваха и арести на 1 100 полицаи с обвинение, че са поддръжници на Гюлен. Европа постави бариера на преговорите за влизането на Турция в ЕС, а Доналд Тръмп - да, същият, поздрави Ердоган за победата му! Ами нали трябва да мисли за военните си бази в съседката ни.
    Продължаваме да отстояваме първото си място в ЕС по брой загинали в автомобилни катастрофи. Полицейските сводки не смогват да ни информират за всички произшествия: девет души загинаха в катастрофи само за едно денонощие; през следващите 24 часа в страната станаха осем тежки катастрофи, ранените са 21 човека, един от тях с опасност за живота; 18 годишен абитуриент уби с джипа на баща си 61-годишна жена в Пловдив и избяга; пакистанец прегази тираджия на автомагистрала „Струма“; пикап помете влюбени на автобусна спирка в Казанлък; „джигит“, отново абитуриент,  уби 50-годишен мъж на пътя и избяга; прегазиха човек, помагал на ранени на магистрала „Хемус“; младок без книжка загина в дърво, рани трима; мъртво пияна шофьорка се размаза в трафопост; 64 - годишен пешеходец загина, след като бе блъснат от автомобил в град Белица…И всичко това за около две седмици! И какви ли присъди ще получат виновните за смъртта на толкова хора?
    На 19 април започна работата си 44-то Народно събрание. Тома Томов откри първото му заседание с есеистична реч, основана върху Записките на Захарий Стоянов. Колко хубаво звучеше това и колко гротескно на фона на грейналите от първа – или втора, трета, дори и четвърта – радост лица на „народните“.
   Та през този първи работен ден на новия парламент депутат, вече за трети път, се обръща към новоизбран колега:
- Имаш ли „Мерцедес“ последен модел?
- Не.
- А вила с басейн?
- Не.
- Ама ти какво, да не би и яхта да нямаш?
Намесва се друг депутат.
- Остави го, той е за първи път в парламента.
Но има време. И той ще стане като останалите, като другите. Ще наддаде
килограми, ще си купи апартамент в София /ако е от провинцията/, ще смени жена си с по-млада, ще гласува както му наредят: против замразяване на депутатските заплати, за 61 дни отпуск… и няма да пожелае нови предсрочни избори, разбира се, с „националноотговорното“ обяснение, че това е в името на „стабилността“ на България…Онзи екзотичен френски творец, който мътеше яйца в парижки музей, успя да измъти две-три яйца, докато нашият парламент или ще е изцяло ялов, или под дупето му ще излезе най-накрая някой…мъток.
    „Телеграфическият“ жълтурко продължава да атакува председателя на ВСС Лозан Панов /бил кадрувал задкулисно!/, да нарича защитниците на природата в Царево „псевдоеколози“, да „изобличава“ „Биволъ“, да задушава свободното слово, по който показател сме на 109 място в света и на последно място в ЕС. То, свободното слово, е оставено на „аварийно осветление“, както се изрази един издател. Даже и него гасят понякога – като например разпространението на в. „Прас-прес“. Къде ли не съм питал за него по разните му вестникарски будки – не сме получавали такъв вестник, не го знаем, за пръв път го чуваме…ми отговарят. А „лафките“ направо ги отминавам, знаете защо.
   …И още един личен момент. През този месец е родена жена ми. Овен. Проницателен ум, обича да контролира и командва, иска всичко да знае…Такива работи пишат за зодията й. И е истина. В повечето случаи жените ни избират, поне при мен е така. Да пресметна: познаваме се от 1969 година, женени сме през 1973 година…май отиваме към половинвековно съжителство. По онова време не познавахме тези романтични салтанати: да сложиш годежния пръстен в мида, или в колие; да изпишеш името й на футболно светлинно табло или да използваш ТВ шоу предаване, в което да коленичиш пред изгората си, да поискаш ръката й и да заявиш с висок глас: „Обичам те!“ Е, това последното, най го мразя. И много ми е трудно да го изрека. Не съм чувал тези думи като дете, не съм ги и изричал…Принадлежа към едно поколение - а и  с този селски произход! – което  оценяваше директните признания от рода на „обичам те“ като слабост, като пораженчество, дори като срамна болест – нещо като трипер или сифилис. Ама какво да се прави, бях принуден да й кажа…ама преди това се огледах дали някой не ни вижда или чува, че я…обичам.
    …И като започна да ме целува – по устата, по бузите, където намери…И така – година-две, пет-десет, двадесет-тридесет, тридесет-четиридесет. Та до днес, когато жена ми се наведе да ме целуне и изпищя:
Олеле, Жоре, ама ти си се превърнал в жаба!
   Погледнах се в огледалото – наистина съм жаба!
-   Майка му стара, рекох си, у нас всичко е наобратно – даже и приказките.
После – скок-подскок – и айде в гьола.
Квак-квак!
    Стигнахме и дотам: да отменяме пълния член в българския език. Това научаваме от интервю с доц. Руска Станчева от Института за български език към БАН. Била ръководител на някакъв си проект за изследване на обществените нагласи към съвременния български книжовен език – какво преливане от пусто в празно, претенциозно онасловено като сложен научен проект! Та същата дама, завършила славянска филология /ами защо не предлага промени в чешкия или полския език?/, заявява, че пълният член може да отпадне. „Ние задаваме нормите, тоест правилата, които са задължителни за официалното общуване и които са в правописния речник“ – гордо ни информира същата дама. Както ги „задавате“, така и ще ги удавите. „ДокладА прочете директорА“ – един простичък пример от ученическите ни години, който доказва, че не-употребата на пълен член може да доведе до двусмислия или до логически абсурди. Но защо да мъчат дечицата ни с този наш труден български език! Ами опростявайте го още. Нагласяйте го към новите генерации кандидат-студенти, които завършват средното си образование все по-неграмотни. Щом като имаме „лаФки“, защо да нямаме „спяфки“, защо да не пишем – и да се приема за правилно – „Збогом“, „любоФ“. Какви жалки напъни на институти и „учени“ да излюпят някакъв продукт – и все с това желание да е „по такъв“, по-оригинален, по-иновационен, та дори и да противоречи на традиционни норми, изготвени от далеч по-умни и истински български езиковеди. Май подобни „учени глави“ не долюбваше Захария и май пак подобна авторка на „проект“ върху историята ни „доказваше“, че в Батак не е имало клане! Хубаво ги беше подпукал Симеон Дянков тези от Академията, но нямаше време и подкрепа да завърши реформата си. „БАН не прави наука, в БАН са феодални старци, които си стоят там, получават заплати. Нашата научна система е създадена по Сталинистко време – идеята да има БАН и науката да е разделена от университетите я има само в социалистически страни" – беше казал бившият финансов министър.
    Севернокорейският вожд Ким Чен Ун продължава опитите с балистичните си ракети, без да се стряска от американските закани. Усмихнат, обръснат до синьо, с меки, прекрасни бузи и с канонично подстригана глава, той наблюдава изстрелването на ракетите, а генералите до него неистово подскачат като деца и ръкопляскат от поредното завоевание на родното оръжие. А какъв парад имаше! И защо това не ни развеселява?
   …И замириса на уран. Първо в Хасково, после в Първомай, а по-късно и във Велинград и околните села.  Та пием си ние обогатена с уран вода, вярвайки безрезервно на десетки институции, които уж непрекъснато наблюдават и изследват какво пием и с какво се храним. Това било нещо като синдромът Чернобил, заяви президентът Радев, докато беше на посещение в Хасково. Пак там той изрази притеснението си, че оградата на границата ни с Турция била проектирана като двуредова и заплатена като двуредова, докато всъщност тя е едноредова. Борисов отхвърли това твърдение и като Мирча Кришан, който говореше само за краставицата, а не за онова, което го питат, забърбори за сигурността на полицаите и военните, за спешната нужда да се направи ограда, за построените големи и красиви пътища, за новооткрити църкви, за извършени ремонти на това и онова, за международното положение, един-два пъти подхвърли топката на бургаския градоначалник, „ами питайте кмета, ето го“, а кметът изглеждаше като в небрано лозе, и Борисов, очакваният нов-стар премиер, се наложи да  пусне в ход присъщото си чувство за хумор, достъпно за широката публика – „абе ако трябва, ще направим и двуредова, и триредова ограда, та, ако искате, и бетонна – като тази на Тръмп…“ След това усукване нямаше как да не проумеем простия факт, че оградата наистина е едноредова, или, казано простичко, строителят /а кой е той?/ е взел неправомерно повече пари. И какво от това: дали сакото е едноредово или двуредово, няма значение, важното е да закрива шкембето, продукт на държавната трапеза и овчедушието на народа.
    Почтена английска двойка посещава семейния лекар. След прегледа жената излиза от кабинета на доктора и мъжът разтревожено я пита:
- Какво става, мила, какво ти е?
- О, скъпи! Това, което го мислихме за оргазъм, се оказа астматичен
пристъп!
Та и ние така – мислихме, че ще има промени в изборния кодекс в
съответствие с резултатите от референдума, че най-сетне в парламента ще влязат истински народни представители, които ще предприемат истински реформи…Не би! Тази коалиция с „обединените“ обезсмисля надеждата ни за решителни промени в съдебната ни система, в МВР, в държавната администрация, в образованието, в здравеопазването…Пак ще има „астматичен пристъп“, ще ни натякват, че ни е необходима СТАБИЛНОСТ, мантрата на Борисов, която очевидно се възприема от останалите партийно-олигархически субекти, и политическото ни блато ще блести от насъбраната помия, под която ще продължават да ни ограбват, а слугинските медии ще говорят и пишат за икономически ръст, за намаляване на безработицата, за повишени пенсии, за новопостроени магистрали…и докато слушаме миризливите им клишета и гледаме мазните им и доволно окръглени лица, всеки ден, всеки ден…250/!/ български /не ромски!/момичета правят аборт; само за една година 16 400 ученици са прекъснали образованието си, за да…заминат при родителите си в чужбина. Отича най-жизнената част от нас, а тук остават безпомощни старци, които с наивна трогателност доверяват съдбите си на хосписи, получили вече прозвището „хосписи на ужаса“, където ги принуждават да подписват пълномощни, с които техни имоти се прехвърлят на неизвестни лица. И всичко това тук и сега,  у нас, в нашия балкански оазис на благоденствие и строго, но справедливо правосъдие! Като това например, във Велико Търново: 16-годишен тийнейджър бил осъден на три месеца условно и обществено порицание, като името и присъдата му щели да бъдат изписани в специално обявление, което ще бъде окачено на таблото за информация на входа на община Велико Търново. Младежът бил признат за виновен за  това, че на 29 март 2017 г. в центъра на старата столица е спипан от полицията с 9 грама канабис на стойност 56 лв. Когато некадърността и идиотизмът си подадат ръце, резултатите са безумни.
    Срещата Цацаров - Сашо Дончев, организирана с посредничеството на Георги Гергов, поразтърси т.н. политически елит. Корнелия Нинова изгони съпартиеца си от Изпълнителното бюро на БСП, а за широката публика остана загадката – и такава ще си остане – за какво са си говорили главпрокурорът и Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз“ и издател на в. „Сега“. Според Дончев той бил заплашен от недосегаемия прокурор да внимава какво и как се пише и най-вече окарикатурява във вестника му. Това беше и поводът да ни се напомни, че по свобода на печата България е на 80-то място в света/ и – естествено – на последно в ЕС/. Бойко Борисов лежерно, с гальовна безобидност посъветва главпрокурора друг път да внимава, това щяло да му бъде „обеца на ухото“. Та значи, нищо особено и най-вече скандално или неморално не е станало. Това е като провинението на малко дете, което помолило съучениците си да не го наричат „дебеланчо“. А иначе – какво им е на карикатурите на Комарницки! Че то по времето на соца имаше по-смели и по-талантливи карикатури. А какво да кажем за в. „Телеграф“, който редовно публикува карикатури на Лозан Панов, на Калпакчиев, на Христо Иванов, на Иван Костов? И пак същият вестник, който всекидневно плакне мъжките очи със снимки на голи момичета и който не спира да ни осведомява къде са и какво правят националнозначимите българи като Мара Отварачката, която не си платила водата; като Емилия, която щяла да се развежда; като Черната Златка, на която „циците се изкривили“; като Анита Мейзер, която „отървала решетките“ ; като фолкпевицата Николета, която „лъснала“ в порносайт; като Камен Балбузанов-Куката, който искал да го наричат „красавеца“, а не „страшилището на Северозапада“; като „лорд“ Евгени Минчев, на когото е предоставена цяла страница за мода и поведение…та същият вестник побърза да обяви заседанието на ВСС, на което главпрокурорът трябваше да обясни какво се е говорило на срещата му със Сашо Дончев, като пуч срещу главния прокурор. А непосредствено преди самото заседание  десетина платени смешници с маски „овчи глави“ очакваха Лозан Панов. На следващия ден същият вестник написа, че „олигархическото лоби на ВСС“ не успяло да атакува главния прокурор/умеят тези хора да вменяват на всички, които искат реални и радикални реформи в съдебната ни система, онези намерения и действия, присъщи само на тях: пуч, инсцениран протест, скалъпени компромати, внушения за задкулисни планове…/ Цяла страница беше отделена за интервю с члена на ВСС Ясен Тодоров. Та този юрист, завършил школата в Симеоново, българския Кеймбридж, поиска оставката на Лозан Панов и въведе кодовия израз, че „независимостта на съдебната власт е застрашена отвън“. В следващия брой на вестника към Тодоров се присъедини представляващият Висшия съдебен съвет Димитър Узунов, който, с присъщата му богата култура, заяви Лозан Панов да не се правел на „многострадалната Геновева“. /Признавам: понякога правя изводи за някого по съвсем странични детайли, като ето този - преди време имаше интервю с Узунов, излъчено по една от телевизиите, който веднага след това се качи на служебния си мерцедес и отпраши по улица със знак „забранено влизането“. Но за такива хора забраните не важат, нито законите, а още по-малко моралните/.
       И доживяхме най-впечатляващата демонстрация на „борба срещу корупцията“ : внезапни проверки в НЕК, в АПИ, в КЕВР. И последва мъдрото обобщение на Борисов:
   „Използвам случая да поздравя действията на прокуратурата. Всички искахме румънския модел. Това е румънският модел – като се събудиш сутрин, да чуеш кого разследват. Бой по всички, така че да има превенция и да спрем по тази тема да се говори каквото и да е като съмнения за корупция. Който където и както го заварят – всичко трябва да се провери и да се повдигнат обвинения“.
    Човек онемява пред такова брутално лицемерие. Покривам с длани лицето си, търся място къде да се скрия, иска ми се да ударя главата си в стената от срам, от гняв, от безсилие, търся думи, търся проклятие, търся псувня, която да е адекватна на чутото, и…не намирам. Преди доста години писателят Георги Марков със същото чувство на безсилие беше изрекъл думите: „Обречени сме!“, с убеждението за невъзможността да се промени системата у нас. И сбърка. Дано и аз да избързвам с обобщенията. Има време. Но не за всички.
    А срещата Цацаров-Гергов-Дончев отекна и в следващите дни на месеца. На 29 април БТВ имаше интервюта с Лозан Панов, с Ясен Тодоров и с Калин Калпакчиев. Ясен Тодоров обяснява защо е поискал оставката на Лазар Панов. Преметнал небрежно и самодоволно крак върху крак, очичките му подскачат дяволито насам-натам, овалното му лице е „модерно“ небръснато, защищава Цацаров, напада Лозан Панов, отрича да има нещо общо с демонстрацията „овчи глави“…И ето ги Лозан Панов и Калин Калпакчиев – излъчват ерудираност, професионализъм, отговорност и загриженост за онова, което става в страната ни…Разбира се, възможно е да се заблуждавам.
    Цигулар се изгубил в саваната. Нападнал го лъв. От страх извадил цигулката и засвирил, а лъвът се успокоил, седнал кротко и заслушал. След малко надошли още лъвове, лъвчета, лъвици и се наредили да слушат. А музикантът свири, та се къса. Пристига още един лъв, скочил върху него и го изял. И тогава едно малко лъвче вика на друго:
- Казах ли ти, че като дойде оня глухият, ще ни развали моабета.
Така и ние, българите, слушаме унесени виртуозното изпълнение на
нашия Цигулар и се молим да не се появят някои глухи за чудната му музика и да ни развалят…не, не моабета, а тази тиха и упойваща родна СТАБИЛНОСТ.
    Отиде си и април. Очакват ни четири месеца без „р“-то в тях. Месеци за отпуск - за някои 20 или 30 дни, за други 61, и за почивки - някои на къмпинги, които са на изчезване, а други – на красиви и екзотични острови, далеч от завистливите погледи и досадните въпроси на онези, които ги припознаха като свои представители в народното събрание.

Георги К.Спасов






Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините




Тази страница е видяна: 826



Време за изпълнение: 0.3965 сек., 0.3009 от тях за заявки.