pz_history.jpg 
snaiperbg.jpg
pzforyuor.png
pzsport.jpg
hebar.jpg
Месецът 08 - август 2017
Георги К. Спасов
pamedia , четвъртък 31 август 2017 - 10:47:37 // коментари: 0


МЕСЕЦЪТ 08
 
август 2017


Георги К. Спасов     „В отпуска съм“, „Магазинът ще отвори на 1 септември“, „Ще отсъствам до края на месец август“…Такъв е този месец – отпускарски. Даже и новини няма. По телевизията вървят само предавания с надписи „избрано“ или „повторение“. Добре, че беше подписан договорът с Македония, та се получи някаква обществено раздвижване – одобрение - неодобрение, скептицизъм – оптимизъм, казано по-обобщено: нека да изчакаме.
 
   Припомних си времето на ваканциите, когато ходехме на море – разбира се, „заради децата“. Натоварени с багаж - куфари, чанти, се качвахме на теснолинейката, после на влака за Бургас, оттам автобуса  за Несебър, или за Поморие, или за Бяла…Настаняване в скромна квартира със шумни съседи и …почивката започва. Закуска, пътуване до плажа, вдигане на чадърите, постилане върху пясъка на чаршафи, надуване на кита, дюшека, топките, опитване с крака дали водата е вече добра за къпане, разрешаване на децата да се гмуркат, съпроводени от стотици съвети за безопасност, след това някой от нас влиза в морето, докато другият трябва да пази плажното ни „оборудване“, ето че някое от децата иска сладолед или варена царевица, или да се качи на „лодка за разходка“…връщане за обяд, следобеден сън, пак излизане до плажа, вечеря…И след седмица или две – обратно: събиране на багажа, чакане на автобуса, препълнен с пътници, опашки на гишетата за билети на жп гарата, ето го и влака, който маневрира, защото Бургас е последната му гара, качване, търсене на запазените места, които понякога са заети от други, неколкочасово пътуване до Пазарджик, прехвърляне на теснолинейката за Варвара...Мисля, че пенсионерската възраст си има и предимства.
    Няма съмнение – ако управленската програма на правителството, публикувана в началото на месеца, се реализира, страната ни ще стане малка Швейцария на Балканите, уверява ни премиерът. И докато ближем захарната пръчица на мечтата си, научаваме, че отново сме на последно място сред страните от ЕС в класация за заетостта между гъсто населените и слабо населените места. Както някои обичат да казват, София не е България, тя е нейният паралелен аналог, който като раков тумор поглъща кадровите и материалните ресурси на родината и Провинцията е оставена на командно дишане. Продължаваме обаче да сме на първо място по загинали в пътно-транспорти произшествия. Водим и друга класация, според която полицията у нас била с най-голям харчлък – 2,8% - повече от Гърция, Румъния, Белгия…средно за ЕС е 1,4%. Отгоре на всичко не достигали митничари. Оказва се, че много висок процент от желаещите да работят в Агенция „Митници“ нямат елементарни познания и логично мислене, провалят се на тестовете и свободните места остават незаети. Ето защо било решено кандидатите за митничари вече да не държат тест за интелигентност, въведен за първи път през 2010 година и според който се вижда, че напиращите за работа не знаят дали Гърция ни е южна или северна съседка.
    Освободен полицейски шеф. Протести в негова защита. 30-40 човека. Достатъчно е близките да излязат…Днес май най-лесно се организират протести. И един от полицаите, разбира се, с обръсната глава и огромни тъмни очила, закрили лицето му, обяснява на репортерката колко способен бил шефът му. Може и да е прав. Но си мисля какво би било, ако областните полицейски комисари имат определен мандат и са избирани от…нас, хората.
Тогава той би се старал да работи така, че да е в наша полза и няма да е зависим от партийната конюнктура, която в момента управлява. Или поне да е назначаван от кмета - защото кметът ще има интерес полицията да работи добре, защото той знае, че неговият „работодател“ са хората. Ето това е народовластие на практика, а не на думи. И тогава ние ще имаме самочувствието на влияещи върху управлението, а не всичко да зависи „отгоре“ и оттам да определят кой да ни пази от престъпниците. Разбира се, веднага ще ми обяснят, че не разбирам нищо от тази толкова енигматична система на МВР, че така ще се обърка субординацията, че ще настъпят страшни катаклизми. Централизираното ни управление е добро за властта  и обидно, и унизително, и вредно за всички, припознавани като „електорат“.
    В характерния си стил правителството издава заповеди, след това ги оттегля – в зависимост от реакциите на хората. Така например казусът със защитена зона „Комплекс Калиакра“ отново изправи едни срещу други собственици и еколози. И отново преговори с надеждата да бъдат удовлетворени всички. У нас всеки протест разколебава или направо отхвърля вече взети правителствени решения. Мисля си, че по този начин никога няма да бъде извършена каквато и да е реформа, особено ако тя е по-радикална и засягаща интересите на по-широк кръг от хора.
    Ето и нещо неочаквано и изненадващо – поне за мнозина от нас: ГЕРБ поиска нова проверка от прокуратурата на историята с хидровъзела „Цанков камък“, погълнал над 1 милиард наши пари. Това прилича на многозначителна провокация. По този начин няма ли да се засегне главният „консултант“ на строителството на това хидрологическо съоръжение, получил 2 милиона за безценните си съвети? Може би затова Властелинът   на порциона заплашително се обади от своите сараи: „Оставете ме на мира! Гледайте си държавата!“ И каква ще бъде тук ролята на главпрокурора? Чия страна ще заеме? …Предстои да видим.
    Вицепремиерът Валери Симеонов реши да уязви определението ЛИЧНО, отнасящо се ЕДИНСТВЕНО за Бойко Борисов. Той предприе изненадващи хайки в курорта Слънчев бряг, за да докаже, че нещо зависи и от него, а не е фигурант в правителството. „Тази нощ Слънчев бряг се превърна в синоним на нормален и тих европейски курорт“ – съобщи във ФБ  Валери Симеонов. Ето как вицепремиерът заяви намерението си да играе активна роля в управлението и да демонстрира, че трябва да се съобразяват с него. Така се получи конфузна колизия между него и министъра на туризма Николина Ангелкова, от една страна, и роди интересни протести и антипротести по нашето слънчево Черноморие, от друга страна. Така или иначе, припомнихме си времето на едни подобни стряскащи проверки по митниците от Ревизоро, които продължиха „от ден до пладне“. Изглежда комиксите за Батман дойдоха у нас твърде късно и неговите двойници се появиха с известно гротесково закъснение.
    За обещаното увеличение на учителските заплати с 15% от 1 септември правителството гласува 80 млн. лв. Така след месец най-ниската заплата в системата вече щяла да бъде760 лв./Да не забравяме, че това се отнася само за училищата с голям бюджет, докато в селата и малките градове даскалите ще продължат да получават между 500 и 600 лева/. Просветният министър Красимир Вълчев заяви пред журналисти, че с решението кабинетът прави първа стъпка за двоен ръст на възнагражденията на педагозите в рамките на мандата. …А баба Яга…пардон, Янка Такева, доживотната „лидерка“ на СБУ, вярвала, че заплатите на учителите щели да станат 1500 лева. Някога. Защото тя познавала Бойко Борисов и му имала доверие. Ами тя познаваше и Орешарски, и Станишев, и даже беше едно от главните действащи лица в онази „седенка“, в  която учителите бяха излъгани и унизени след най-голямата им стачка, продължила 45 дни. Не може да се отрече умението на тази изпечена конформистка да влиза под кожата на всеки нов управленец – може би успява да убеди всяка власт, че учителството е под нейния контрол?
    На 24 август вечерта френския президент Еманюел Макрон кацна на летището във Варна и първата му дума била „ Бойко!“ Абе то и нашата първа дума е „Бойко“…Прегръдката между двамата може да бъде прекрасен обект за иновативни психологически изследвания. Това бащинско и покровителствено отношение на родния мъжага към изнежения французин ни изпълни с национална гордост и затвърди убеждението ни, че превъзхождаме наследниците на Балзак и Молиер, на Де Гол и Митеран.
   Малко отклонение. Имам „приятели“ магистрати във Фейсбук/кавичките нямат иронично, а условно значение за отношенията ни/, които често публикуват в социалната мрежа своите мнения/най-често възмущения/ относно ЦУМ гейт, промените в Закона за съдебната власт, кадровите движения…Професионално и аргументирано те защитават позициите си и за мен, лаика в тази сфера, те изглеждат убедителни и обективни. Ето защо останах учуден, че един от тях, съдия от София, е поредното лице, окачено на стената на позора от лафкаджийския вестник. Това олигархическо издание умело мултиплицира израза „Крадецът вика крадеца“ в десетки сюжети за лица, събития и факти чрез периодични приложения. Заедно с това вървят и притурки за модата, за храната, за спорта, за родните шоузвезди, откъси от нашумели бестселъри…тоест да има за всекиго по нещо. Откъде тази финансова мощ?
    Ердоган призова „своите граждани“ в…Германия да не гласуват за днешните управляващи, защото те били врагове на Турция. Остава да се обърне с призив към СВОИТЕ ГРАЖДАНИ в България и да ги „посъветва“ за кого да гласуват на следващите избори у нас. И защо да не го направи, след като си позволи да поиска от испанските власти да арестуват германския писател от турски произход Доган Акханлъ и да бъде екстрадиран в Турция. Авторът често пише материали за състоянието на човешките права в родната му Турция, за избиването на арменци по времето на Османската империя, както и за убийството през 2007 г. на журналиста от арменски произход Хрант Динк.
    Очаквало ни лошо време, предупреждават синоптиците. Не ги разбирам. Значи тези дни, в които има по над 200 повиквания дневно в София заради жегите, постоянно възникващи пожари, катастрофи по шосетата, са „хубаво време“, а идващите по-ниски температури и дъждове – лошо? С подобна нагласа сигурно ще бъде добре приета прогнозата от проф.Христо Пимпирев, според когото най-много до сто години времето в България ще бъде такова, каквото в момента е в Африка.
    След едно сантиментално пътуване до Велико Търново на връщане се изкачихме до паметника Шипка – аз, жена ми и внучката ни. Случи се на 11 август, а точно на тази дата преди 140 години на това място е била най-кръвопролитната и драматичната защита на върха от набезите на турската войска. Не случайно и Вазовата ода „Опълченците на Шипка“ има подзаглавие „11 август 1877 г.“ Историята и литературата често имат еднакви сюжети, но различни гледни точки и цели. Историята поучава, докато литературата възпитава нравствено и обогатява емоционално. Сигурно подвигът на българските опълченци през онзи драматичен 11 август 1877 година би бил отдавна забравен от нашата памет, ако беше останал само като записан исторически факт. Но ние имаме щастливия шанс нашата история да бъде „прочетена“ от поет като Иван Вазов и така не просто да я научим, а да я съпреживеем. Колкото и да е романтичен, Вазов винаги е тръгвал от реална основа, от действително случили се събития. Дори онзи страховит възглас „Грабайте телата!“ не е произволен изблик на поетическа екзалтация, а на проверена истина. Сам авторът след Освобождението се е срещал с живи опълченци и от тях той е научил за битката, а и за примери на защита на върха с телата на убити… Обичам Дядо Вазов! Възприемам го не като далечен „патриарх“ на нашата литература, а като мой съвременник, с когото бих могъл да разговарям. 
    На 8 август Скопие се превърна в европейска футболна столица. Тук пред повече от 34 хиляди зрители/такъв е капацитетът на стадион „Филип Втори“/ победителят в Шампионска лига „Реал“ Мадрид се наложи с 2:1 над носителя на трофея в Лига Европа „Манчестър Юнайтед“. Един „малък“ епизод обаче постави в центъра си Жозе Моуриньо. След като получи медала си за финалист в сблъсъка за суперкупата на Европа, португалецът го сложи в джоба си. Без да дочака короноването на "кралете" от "Реал", той веднага се отправи към сектора с фенове на "Манчестър Юнайтед". Пред него извади медала и го подари на едно момче. После се поклони на феновете и се оттегли.
    Григор Димитров спечели купата в Синсинати за радост на онези, които следят кариерата му. Защо понякога така лично приемаме победите или загубите на нашите спортисти? А пък Димитър Бербатов вече е официално футболист на индийския отбор Керала Бластърс. Не мога да се отърва от усещането, че този изключителен наш футболист не разкри напълно таланта си.
    Краят на света идва през октомври тази година? Така е поне според нумеролога Ели Маринова, която обаче бърза да уточни, че това се отнася само за онези, които твърде много са се възгордели и самозабравили. Значи не се отнася за мен. Тя развенча конспиративната теория, според която мистериозната планета Нибиру ще се сблъска със Земята. „Съществуването на тази планета не е доказано. Приемам я по-скоро като духовно явление и не би трябвало да се случи абсолютно нищо", успокои нумерологът. Е, лека нощ!
    Ето един човек, който може да се удави, но не и да катастрофира. Бенджамин Давид, жител на Мюнхен, всеки ден плувал 2 км бруст по река Изар, която тече близо до апартамента му, до офиса си, като така избягвал блъсканицата в обществения транспорт. От две години това бил редовният му начин на придвижване в баварската столица.
    Продължавам да се забавлявам с талантливите заглавия от лафкаджийския вестник: „Гонзовица НАЛАЗИ Гущеров“/като някоя отвратителна стоножка!/, „Футболен шеф ПРОСИ СЕКС от съдийка“/ами после ще я разпредели да ръководи по-важни футболни срещи/, „Изгониха Гери-Никол от кръщене“/обвинили я в нескромно облекло, но затова пък била защитена от „лорд“ Евгени Минчев/, „С цици срещу вятъра“/голо до кръста момиче се возило на мотоциклет в София/…
    Няма как убийството на 11-годишно момиче от 15-годишно момче да не ни шокира и предизвести – за кой ли път? – тоталното ни сриване като народ и държава. Още по-абсурдна е защитата на съседи: „Той е добро момче, тихо, стеснително…“ Проявяваме като че ли криворазбрана толерантност към хора, които не я заслужават. Спомням си побоя над учителката от неин ученик и защитата му – най-вече от девойките: „Ама тя си го заслужаваше!“ Не случайно същите тези момиченца напускат домовете си – просто защото са се скарали с родителите – и после трябва да бъдат обявявани за общонародно издирване/докато в същото време те „купонясвали“ някъде си…/ Май избързахме с демокрацията…
    Отиде си и осмият месец на годината, щедър на слънце и сладка диня. Баща ми я наричаше „лебеница“. Ние, децата, й казвахме „карпуз“. Купувахме с чували карпузите направо от каросерията на камиони или ремаркета на трактори, разстилахме ги на пръстения под на зимника, където се запазваха хладни. И ядяхме, чоплейки с пръстчетата си семчиците, а сокът капеше върху голите ни колене, образуваше кръгли петънца, които после ни сърбяха и ние се чешехме ожесточено, улисани в игра. А по чакълестото шосе край нас, криволичещо из Чепинското дефиле, идваха каруци, натоварени с дървени въглища, и после се връщаха празни. А жп гарата до къщата ни посрещаше и изпращаше мотрисите и товарните влакове за Велинград, за Септември, за Пазарджик. И началникът на гарата, Шишко, ни ругаеше и пъдеше, защото викахме, гонехме си и дразнехме пътниците. Или може би просто е бил загрижен за нашата безопасност?...Чертаехме върху прашната августовска земя кръг и поставяхме в него ценните си изрезки от цигарени кутии, и хвърляхме по тях площиките си, докато успеем да ги изтикаме от кръга и да ги спечелим. И не бързахме да се прибираме, въпреки виковете на родителите ни: „Гошооо! Данчооо! Чудомиреее! Костадинеее!...“ И си лягахме ядосани заради прекъснатите ни игри, но бързо се укротявахме, унесени от упойващото свирене на щурците, обладали нощта с крехките си музикални крилца…

Георги К. Спасов



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините



Тази страница е видяна: 641



Време за изпълнение: 0.6803 сек., 0.5856 от тях за заявки.