pz_history.jpg 
snaiperbg.jpg
pzforyuor.png
pzsport.jpg
hebar.jpg
МЕСЕЦЪТ 09
септември 2017
Георги К. Спасов
pamedia , събота 30 септември 2017 - 15:48:12 // коментари: 0


 Пазарджик   Първи септември, първи работен ден за „народните“. Усмихнати, ведри, получили загар на нашето Черноморие, или в Гърция, или в Италия, или на други по-далечни места. Поздравяват се, някои се и прегръщат, пък и се целуват – по едната, после по другата буза /е, ходили са по света, научили са ги тези работи/, подхвърлят си закачки…„охолни“ хора, както би казал Йовковият Гунчо. И се захващат за работа: четат декларации, правят сериозни и „отговорни“ изказвания, а Волен Сидеров благодари ЛИЧНО на  Бойко Борисов и ГЕРБ за сторените от тях „хубави неща“…Странно е това разбирателство – не беше отдавна, когато върху лидера на ГЕРБ се сипеха откъде ли не обиди, обвинения, закани. Какво се случи? Какво е това абсурдно примирие между доскоро враждуващи партии? Мисля, че референдумът /не, не на Слави, а на нас, българите/ ги накара да изтрезнеят, да се измъкнат от илюзията, че може все така, да проумеят простия факт,  че не искаме партийци да ни управляват – и ето че общата опасност ги сплоти в партийна олигархия, чужда на истинските граждански желания. Не случайно скорошно изследване на „Галъп“ сочи, че българите категорично възприемат политическия елит за корумпиран. Двете най-големи политически партии - ГЕРБ и БСП, имат парадоксално идентичен образ в масовото съзнание в това отношение. Всеки втори счита ГЕРБ за корумпирана партия, точно толкова пълнолетни българи мислят същото и за БСП.
    И на фона на тази лъскава парламентарна „сган избрана“, както би казал Ботев, животът извън сградата с помпозния девиз „Съединението прави силата“ следва „логичния“ си ход: дръзко отвличане на сина на заможен бизнесмен от хора с полицейска лампа на автомобила си; простащината на председател на общински съвет е „възнаградена“ с убийството на невинен човек – и с този тежък грях е натоварено едно 6-годишно дете; 14-годишно момче се самоубива с оръжието на баща си; възрастен човек прострелва смъртоносно свой опонент; в градската градина е открит труп на 21-годишен младеж, наркозависим; ревнив съпруг тегли ножа на жена си; бащи убиват синовете си; неизбежните катастрофи и жертви …Докато тръпнем в съчувствен интерес към ураганите в далечните Щати, у нас се вихрят  всекидневни  човешки торнада…и стигаме до отчаяни вопли като този „Вярваме в господин Цацаров!“. Не е ли по-логично да вярваме в правосъдието, а не в отделни негови представители, които удобно обещават ЛИЧНО да се заемат с разследването на дело с широк отзвук, та дано така да фокусират върху себе народната любов и признателност. Така се раждат митологиите: ЛИЧНО Бойко Борисов се разпореди за „Дунарит“, ЛИЧНО вицепремиерът Валери Симеонов се зае със Слънчев бряг…А индивидуалните човешки драми отекват емоционално у нас, защото са ни познати, защото са част от ежедневието ни, докато грамадните далавери се замитат от времето, но най-вече от подкупни магистрати, протежета и „маши“ на още по-подкупни политици.  А „многото баби“ продължават да умуват какъв да бъде новият антикорупционен закон, който ще се справи с корупцията „по високите етажи“…а оттам се чува гласовито „ехооо!“, което възторжено известява за нови покорени върхове, тоест за новите придобивки на старите управници; понякога само надолу политат изхвърлените от тях боклуци, но те са опаковани „по европейски“, съобразени са с последните директиви на Брюксел - ето защо нито миришат, нито се вкисват. Така че паралелните две Българии /както е модерно напоследък това понятие/ съжителстват в един странен баланс: отгоре постоянно отчитат превзети нови рубежи в управленската им дейност, а отдолу недоверчивият българин продължава да недоволства и да псува.
    И въпреки това, въпреки втръсналите ни до омерзение лица и думи на родните политици „се случват“ изненадващо добри неща, които доказват, че трябва да хванем сами юздите на живота си. Още по-възхитително е, че „добрата новина“ е „произведена“ от млади хора. В сградата на обновената гара Цепина на 3 септември беше открит музей на теснолинейката Септември-Добринище. Инициатор за създаването му е Кристиан Ваклинов, който заедно с приятели и съмишленици успя да върне блясъка на запустялата сграда. Цялата история на малкото влакче от времето на Барон Хирш до наши дни е пресъздадена в снимки, текстове и вещи – една документална хроника на уникалната за Балканите и Европа теснолинейка.
    Още един водевилен скандал в столично учебно заведение – Софийската математическа гимназия. Уволнение на учителка поражда протест срещу решението на директора, просветното министерство бърза популистки да възприеме позицията на част от родителите и освобождава директора от длъжността му; сега пък следват протести срещу „чиновниците“ от МОН и защита на директора от друга част от родителите…По телевизията се появява една Кастрева /ама нали я бяха окастрили преди време?/, заредена като робот с административно-управленска лексика, която каканиже без прекъсване, клатейки главата си нагоре-надолу, за извършена проверка в учебното заведение, за открити нередности в работата на директора, за липсата на комуникация…Толкова инфантилни и уязвими от всяка гледна точка са обясненията й за казуса, че недоумявам как тази жена е шефка на регионалното управление на образованието в София! Нищо истински не се променя в нашето образование. Продължава имитацията на реформи, засилване на бюрократичните и административни тежести за училището, за директорите, за учителите.  25 000 деца българчета тръгват на училище…в чужбина. Та това са 1 250 паралелки, или 250 малки училища – безмилостно закрити по време на прословутия Преход. Любопитен е фактът, че министърът на образованието - Красимир Вълчев, не е педагог, а финансист. Може би затова, без много заклинания и обещания, той успя да увеличи донякъде учителските заплати. Прагматичен, уравновесен, несуетен – този човек ми изглежда свестен, дано не се лъжа.
    Над 400 хил.картички получили туристите, ПОЧИВАЩИ в България, с благодарност, че са избрали страната ни. Инициативата била на министъра на туризма Николина Ангелкова. Мисля, че правителството би трябвало по-скоро да поздрави с няколко милиона картички ОСТАВАЩИТЕ у нас българи – не само че го заслужават заради стоицизма им да понасят алчността и некадърността на всяко родно управление, а и за това, че те просто нямат друг избор.
    България е една от петте държави-членки на Съвета на Европа, в която върховенството на правото е много сериозно застрашено заради ограничаване на независимостта на съдебната власт чрез политически натиск върху съдилищата и съдебния съвет. В България Висшият съдебен съвет е политизиран и без желание и капацитет за реформи, прокуратурата и главният прокурор са безотчетни. Това се сочи в доклад на немския парламентарист Бернд Фабрициус, който ще бъде разгледан на предстоящата пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), 9-13 октомври в Страсбург.
     Парламентът гласува 11-те нови членове на ВСС от парламентарната квота, сред които четирима са кандидатите на ГЕРБ, трима са измежду кандидатите на БСП, двама посочени от ДПС и двама - от "Обединени патриоти", другояче казано - 4:3:2:2. Е, какво може да очакваме от тези „квотни“ „висши“ съдии? Ами то е просто: решаване на най-важните съдебни дела по същата схема – за тези, за онези и за другите. Само дето в схемата липсваме ние, обикновените българи. Ето защо ще продължим да я караме по една друга, изпитана от живота схема – 4:2:2, където 4 е адвокатът, а двойките – прокурор и съдия. Е, ако се наложи, съотношението може да се разбърка в нечия друга полза.
    През месеца имахме два национални празника – 6 септември, Съединението на Източна Румелия с Княжество България, и 22 септември – обявяване на независимостта на България. Карнавални възстановки, илюминации, тържествени речи…Майстори сме на празнуването на събития, за които ние, съвременниците, нямаме никаква заслуга. В тихите музейни зали може да видим достолепните портрети на хората от онова време, да прочетем биографиите им, в които  „служенето на Отечеството“ е тяхна съзнателно избрана съдба. Имали сме Държава, имали сме Държавници…
    9-ти септември, събота. Тихо и спокойно е. Пием кафе на обичайната си маса на село в заведението на Елка и ето че един от пристигналите ни поздравява високо и предизвикателно: „Честит празник!“ Минута-две, докато се опомним и припомним днешната историческа дата, какво се е случило на нея, как сме я отбелязвали през „онези“ години с манифестации и концерти… „ „Вчера бихме Паталеница с 1:0 – казва един. - Гледахте ли мача?“  „Вече сме на първо място!“ – допълва друг. „Голът беше страхотен, изпуснахме поне още две чисти голови положения…“ „Такъв хубав мач няма дори в първа футболна лига!“…Сутрешното слънце ни гали приятно, а планината отсреща е все още зелена…
    11 септември – на тази дата преди 16 години изгърмя тапата от бутилката на тероризма. И последваха години на чудовищна изобретателност в убийството на хора. И това продължава…И помените не помагат.
    Швейцарската прокуратура конфискувала голямо количество злато в рамките на делата за пране на пари, извършено от бившето ръководство на Украйна, вкл.експрезидента Виктор Янукович – над половин тон злато, за около 40 млрд.долара. Просто, прагматично – без политически декларации и йезуитски увъртания, без формирането на парламентарни комисии, без ялови изявления на премиер и главен прокурор, без умувания дали съпругът на Ирина Бокова е замесен в мащабна схема за пране на пари и лобиране, свързана с Азербайджан, и дали това е законно, а ако е законно, дали е морално…Днешните български милионери и милиардери не се плашат от стигмата „това е неморално“, а от бързото, делово и аргументирано изземване на придобитото им по незаконен начин богатство.
    И ето го този ироничен – или може би тъжен? – контраст. Градът е Велико Търново. 5-6-годишно дете се откъснало от придружаващата го жена  и внезапно хукнало да бяга направо през натовареното и оживено кръстовище. Докато жената се усети какво става, възрастен мъж, клошар, бутащ бебешка количка с кашони и отпадъци, се хвърлил след детето, грабнал го под мишница и успял да го прехвърли на отсрещния тротоар.
    Много често човещината е облечена зле и дори мирише зле. Тя може да бъде разпознавана само по делата й.
    15 септември – първи учебен ден и задължителните трепети на родители, учители, ученици.
На сянка, под ореха, говедарче
опърпано видях, седнало бе –
очи вперило в скъсано букварче.
Какво четеш ти, миличко другарче?
Чета: а,б
Това умилително възхищение на Вазов от ученолюбието на
„говедарчето“ днес ни изглежда чуждо, далечно, невъзвратимо. Всеки четвърти първокласник, сочи статистиката, не знае български език. А какво ще стане след пет, след десет години?..И още на третия ден от новата учебна година поредния побой на учител от ученик. И поредната защита на ученика от неговите съученици. „Ами учителят си е виновен!“ И тези момчета са утрешните избиратели!
    …И един далечен спомен. Трябва да съм бил 8- или 9-годишен, ученик в началните класове. Ходех на училище с платнена торба с дълга дръжка, каквато имаха всички останали, и обикновено синя в единия си ъгъл от мастилото, изпускано от мастилницата. По някое време родителите ми  подариха чанта: със закопчалки, с вътрешни отделения. Още в първия ден съучениците започнаха да ми се подиграват: „О, гражданчето! Фукльо! Лигльо…“ Върнах се вкъщи разплакан и ядосано извиках на майка си: „Искам си торбето!“ И ми го дадоха. Повече не съм използвал чантата си.
    Някаква холандска евродепутатка огласи един общоизвестен факт: българските гранични полицаи били корумпирани. И веднага онова патриотарче Джамбазки ревна обидено, че това са клевети, че това е „поредната атака“ срещу България. Доста спекулативно родни политици преобръщат обвиненията в корупция на наши конкретни институции и личности в обида и клевета за България, като по този начин трябва да предизвикат у нас патриотически гняв! Може би така трябва да си обясним и поведението на българските евродепутати, които са отхвърлили идеята Европейският парламент да проведе разследване за "Азербайджанската пералня"?
    Ето как една страна с население 5,3 милиона души е управлявана от далновидно правителство. Норвежкият суверенен фонд, който е най-голям в света, достигна 1 трилион долара. Фондът бе създаден през 1998 година, за да се съхраняват в него приходите от петрол и газ за бъдещите поколения. Стойността му сега е 2,5 пъти повече от брутния вътрешен продукт.
    Европейският парламент иска да намали броя на депутатите от 751, колкото са сега, на 700. И как така ще го направят без „велико народно събрание“, без промяна на конституции…Ето защо ние си продължаваме по старому. „Народните“ бързо забравиха резултатите от гражданския референдум. За сметка на това благоволяват да разрешават от време на време на граждани да влязат в сакралната парламентарна сграда, да я разгледат, даже някой от тях може да се качи на трибуната и оттам да съизживее оргазмения триумф на председател на събранието. По същия терк имаше и „отворени врати“ в президенството. Идват граждани, оглеждат стаите и тяхното оборудване, цъкат възхитително, една жена почти се разплаква, олеле, колко е хубаво, колко е чисто и красиво…Какво фетишизиране на сгради и помещения, които всъщност са строени с наши пари и ние би трябвало да ги посещаваме със самочувствието на собственици, а не на смирени поклонници.
    Свикнахме на „протести на парче“ – веднъж на работници и служители на ЕМКО, втори път – на природозащитници, трети път – на недоволни от ромски набези…Подобни накъсани бунтове са добре дошли за правителството. Те са като малки огньове, лесни за бързо гасене. Но целият този калейдоскоп от протести на хора с определени засегнати интереси доказва едно-единствено нещо: че нямаме Държава. И вместо човешкият гняв да се фокусира върху нейното тотално реформиране, ние постигаме само кърпежи с измамното усещане, че сме добре облечени.
    Бойко Борисов, признат от Ердоган за „истински приятел на Турция“, му върна /както вече го е правил/ още 9 политически бегълци, нарочени за гюленисти. Подло, унизително, недостойно. Страхът от силните комшии надви принципите, валидни за целия ЕС.
    На 19 септември прокуратурата и МВР съобщиха, че във връзка с МАЩАБНАТА акция на магистрала Тракия е разбита група с ШИРОК СПЕКТЪР НА ДЕЙСТВИЕ – разбирай хванати младежи с по няколко грама марихуана и кокаин, конфискуване на няколкостотин къса цигари, на откраднати три мобилни телефона и 2 кубика дърва за огрев…А ние останахме с впечатлението, че са открити и арестувани похитителите на отвлечения младеж. Е, ще почакаме.
    През нощта срещу 28 септември трима души с маски ограбиха 380 000 лева от автомобил инкасо. От МВР обявиха, че засега се водят ОПЕРАТИВНО-ИЗДИРВАТЕЛНИ-ПРОЦЕСУАЛНО-СЛЕДСТВЕНИ действия! Тази кавалкада от термини трябва да ни респектира и да ни предпази от лаишкия въпрос кога, все пак, ще има конкретни резултати от тези сложни действия. За сметка на това полицията може да се похвали с навременното преследване и арестуване на трима пияндета, които имаха наглостта да разбият касата на бензиностанция и да откраднат 1500 лева!
    Много шум се вдигна около общинската администрация в Хасково. Оказа се, че доста нейни служители са по няколко линии близки с Делян Добрев. И ето ти повод за разгорещени дебати в парламента, където Елена Йончева пламенно ръкомаха с ръката си, в която държи лист А4 със снимките на съответните Делян-Добреви роднини, приятели и съученици. Литературознанието си служи с едно понятие – СИНЕКДОХА, вид преименуване на основата на някаква прилика, като най-често разпространена синекдоха е заместването на цяло с част от него – пр.“бащино огнище“ вм.“бащин дом“. Та в тази връзка можем спокойно да приемем Хасково като СИНЕКДОХА на БЪЛГАРИЯ. Това е само ИЗВАДКА за извратената ни ДЪРЖАВНОСТ, в която шуробаджанащината и партийната преданост изстрелват на управленски позиции некадърници и търтеи.
    Парламентът обсъжда въпроса с досиета, като „народните“ извеждат Хамлетовия въпрос: да я има или да я няма Комисията по досиетата? За неин председател вече е номинирано лицето Антон Тодоров, което ВИНАГИ работи с документи. Както се произнесе Цв.Цв., това лице е безупречно ПУНКТУАЛНО в своята работа. Така си е, това лице се превърна в ловджийския ДАКЕЛ на лафкаджийския вестник, в който неуморно публикува своите изследвания, в които настървено „изобличава“ останалите тук-там като бели лястовички съвестни представители на родното правораздаване и онези политици, издания, партии и личности, които не се вписват в генералната линия, очертана от лицата ББ, ЦЦ, СЦ, ДП/тези инициали ги взех от едно тефтерче, за което спряха да говорят/.
    И септември си отиде. В известен смисъл той наистина беше „май“. Но в другия му смисъл, геомилевски, той си остана месец на нашата инертност, на успиващото ни убеждение, че не можем да променим нищо и на безсилието ни пред едно цинично, самоопияняващо се от властта си управление. А дали ще има „зима на нашето недоволство“, предстои да видим.

Георги К.Спасов









Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините




Тази страница е видяна: 644



Време за изпълнение: 0.4334 сек., 0.3388 от тях за заявки.