Документалното наследство на писателя и журналист Сашо Настев
На 21 дек. 2021 г. се навършват 50 г. от смъртта на българския писател и журналист Александър (Сашо) Настев. Активната творческа дейност на Настев оставя отпечатък на сцената в българския културен живот през 20-ти век. В печата излизат много негови разкази, фейлетони, очерци, репортажи, статии, стихотворения, интервюта, пиеси и др.
| Сашо Настев е роден на 29 дек. 1900 г. в Асеновград. Баща му, Никола Настев, е завършил гимназия в Солун и историко-филологически факултет на Държавен университет в София. Като учител и училищен инспектор в Леринско, Битоля, Охрид и Кукуш, за народническа дейност е преследван от властите, което го принуждава да се пресели в България, в Асеновград. Майката на писателя Ефросина Настева е родена в Охрид. Тя е дъщеря на народника свещеник Атанас Кръстев, преследван заради свободолюбивите си идеи от висшето гръцко духовенство. |
Сватбена фотография на Сашо Настев и Блага Настева |
Брат на Ефросина Настева е поетът Владимир Попанастасов – Пепо, убит в Балканската война, а сестра й – Елисавета Измирлиева, е майка на поета Христо Смирненски и хумориста Фома Фомич.
Едва няколко годишен, Сашо Настев идва със семейството си в Пазарджик. Като ученик в гимназията се включва активно в ученическите кръжоци и младежки групи при Българската комунистическа партия (БКП). През 1919 г., като абитуриент, участва в организирането на комунистически бунт в гимназията, заради което бива изключен завинаги от всички гимназии в страната. След това с укорно поведение взема диплома за завършено средно образование в Хасково. Следва право и музикална академия.
Журналистическата си и литературна дейност Сашо Настев започва от ученическата скамейка като съредактор на сп. “Южни зари” и вестниците “Тракийска заря”, “Пазарджишки новини” и “Новини”, където печати първите си стихове, разкази, репортажи, фейлетони, критични статии, очерци и театрални рецензии.
През 1921 г. Сашо Настев е сътрудник на “Свободен оперетен театър” – София и член на секцията “Артисти и музиканти” при БКП. За стачка в театъра през 1923 г. бива уволнен и с Матьо Македонски и други основават първия “Кооперативен оперетен театър” в София, а след време минава в пътуващия “Софийски оперетен театър”.
През 1928 г. с артиста Филип Славов създават Софийски хореографичен театър “Народно изкуство” за популяризиране на народните песни и танци. През 1929 г. той е секретар и драматург на “Народна кооперативна опера”.
|
Предговор към етнографското изследване на Сашо Настев „Народната песен през вековете“. [1939] |
Няколко години писателя пътува из страната като сказчик и пропагандатор на народната песен. В предговора към етнографското му изследване „Народната песен през вековете“ четем „От народната песен се закърмиха всички отрасли на изкуството ни, много поети черпят сюжети от нея, много художници я пресъздадоха в богати шедьоври, увековечиха я скулптури, а специално в музикалната ни литература, тя я обогати с ценни произведения, както в хоровото ни творчество, така и в операта, оркестрови и симфонични композиции.“ |
През 1931 г. е директор и режисьор на основания от него “Народен комичен театър” в Пловдив. След тежка безработица и мизерия, през 1935 г. Сашо Настев става отговорник по културните въпроси в прогресивния народен ежедневник “Заря”.
През целия този период на многостранна общественополезна дейност, той не е прекъсвал участието си в ежедневния и периодичен печат. Сашо Настев е преследван от цензурата. Помествал е свои работи и с псевдонимите: Ал. Степов, Саша Степ, Хелий. Негови творби са публикувани във “Вестник на вестниците”, “Бран”, “Стожер”, “Мисъл”, “Мисъл и воля”, “Литературен критик”, “Нива”, “Трудова борба”, “Млад кооператор”, “Кооперативна пробуда”, “Морски техник”, “Български народен театър”, “Български музикант”, “Провинциален актьор”, “Пламък” и др. Бил е преводач от руски, редактор, уредник и коректор.
През Втората световна война Сашо Настев е редактор във Военна осведомителна служба при Министерството на войната и активен сътрудник на централния столичен ежедневен печат, на радиото и периодичната преса.
След войната е работил във вестниците “Отечествен Фронт”, “Земеделско знаме”, “Земляк”, “Свят”, “Новини”. Бил е ръководител на печатната пропаганда на фонд “Паметник на съветската армия”, сътрудник при отдел за политическа просвета и културна дейност при Националния съвет на Отечествения фронт, технически секретар на всенародния комитет в помощ на гръцкия народ, отговорник на културните бригади в помощ на селото при Съюза на българските журналисти.
Сашо Настев умира на 21 дек. 1971 г. в София.
Документалните материалите, съхранени в личния фонд на Сашо Настев, са предадени от съпругата му Блага Настева. Фондът съдържа творчески материали, биографични бележки, отзиви за дейността на писателя, снимки и др., систематизирани в 488 архивни единици за периода 1901-1974 г.
Ивайло Арбалиев
Държавен архив – Пазарджик
