В тази мобилност участваха двама учители по английски език (Мирослава Такева-Ненчева и Димитрийка Боева) и петима ученици (Диди Тодорова - 11”а”, Виктор Достинов - 11”а”, Деян Азми - 11”а”, Радост Гогова - 11”в” и Филип Пенов - 9”а” клас) от Математическата гимназия. Ето какво споделят те за видяното и наученото.

 
Боева и Такева-Ненчева: Екипът от словенски учители и ученици ни посрещна топло и сърдечно. Директорът лично поздрави всички гости от България, Естония и Турция. Много приятно ни изненадаха с подготвени от учениците дейности с игри, танци, песни и домашно приготвени десерти. Словенските гимназисти ни впечатлиха със своята скромност, отдаденост при изпълнението на задълженията си, възпитание и уважение към учителите, а най-вече с ангажираността си по провеждането на мобилността. Програмата, която ни бяха приготвили, беше разнообразна и включваше запознаване с физическата среда както на малкото градче Брежице, така и на великолепно оборудваното им съвременно училище. В хода на проекта учениците от участващите страни работиха заедно по създаването и представянето на инфографики, които ни дадоха поглед върху това, как самите те си представят мотивиращата и привлекателна училищна обстановка. Търсихме отговори на въпросите какви трябва да бъдат класните стаи и как може да се създаде позитивна и вдъхновяваща учебна среда.
Ето какво разказват за преживяното в Словения и нашите ученици:

 
Филип Пенов: Престоят ми в Словения беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало от много време! Създадохме много нови приятелства и спомени, но най-важното е, че изпълнихме нашите стремежи. Аз съм изумен от красотата на сградите и тяхната архитектура, от чистотата на улиците, гостоприемството и дружелюбността на хората. Те са отнасят много сериозно към училищната си система: от класните стаи, учителите и оборудването до физкултурния салон. Да не споменавам, че това е "на село", селище с население от 6 000 души. Надявам се да заимстваме нещо от тях, за да можем да подобрим нашата училищна среда. Иска ми се в близко бъдеще да се срещнем отново с нашите нови приятели от Словения, Турция и Естония.

Виктор Достинов: Отиването и изживяването на толкова моменти в Словения ми предостави доста добра представа за хората там и тяхното отношение към средата им на живот, както и идеален "reality check" („сверяване на часовника”)за положението ни обратно в родна България. Макар и малко на брой, те се грижат старателно за домовете и обществото си и всичко беше изключително спретнато. От дома до уличката. И един боклук нямаше. Почти всички говореха английски, но не този развален и твърд, който си го хвалим ние, а ясен и разбираем. А пък повечето наши словенски връстници можеха да минат и за native speakers (естествени носители на езика). Колкото и да останахме впечатлени от комбинацията от балканска и централноевропейска култура обаче, в крайна сметка ни липсваше това родното, което оставихме зад себе си за седмица. Хората бяха добри и учтиви, но и забележително отдръпнати. Може би и от уважение към личното пространство, но това ме накара да оценя онази сърцатост и веселба у българина, която все обичам да упреквам. Колкото и да са учтиви и възпитани домакините, идва момент, в който осъзнаваш, че най-често не тези черти пораждат най-искрените и вечни приятелства. Така че, колкото и да съм възхитен от културното превъзходство на словенците, в крайна сметка може би у дома се чувствам най-добре.

 
Радост Гогова: Изживяното в Словения предизвикателство ще запомня завинаги. Успяхме да създадем не само приятелства и прекрасни спомени, но и да изпълним нашите цели! Изумена съм от чистотата, архитектурата, правилата и хората в самото училището. Смятам, че това което видяхме е именно перфектната среда, в която едно дете може да се развива целеустремено. Взехме този пример и ще се опитаме да работим заедно за промяната на нашата среда! Надявам се, един ден, колкото се може по-скоро, да видя същите усмивки по лицата на българските ученици и българските учители!

 
Диди Тодорова: Изживяването в Словения беше великолепно! За него допринесе дружелюбното и ведро отношение както на домакините от Словения, така и на гостите от България, Естония и Турция. Работейки заедно, ние изпълнихме и основната цел на проекта - да намерим начини, по които да направим нашето училище по-приятно за нас. Силно впечатление оставиха у мен чистотата на училището и сплотеността на учениците. В това отношение ние се запознахме с полезни практики, които ще се опитаме да пренесем и тук.

 
Деян Азми: Когато отидох в Словения, не знаех какво да очаквам от обстановката в училище. Но дори без очаквания, аз бях много приятно изненадан - това, което видях, беше едно изключително модерно училище. Признавам си, опитах да намеря някаква слабост във физическата среда, но без успех. А най-учудващото за мен беше, че това е едно държавно училище в градче с население от около 6 000 души. Но чрез състоянието му си пролича и какви са хората в него - мотивирани, целеустремени, отговорни и сплотени. Доброто му състояние е резултат на съвместната работа между учители и ученици - всеки изпълнява задълженията си и счита за дълг да помогне в подобряването на средата. Това са хора, които се стремят да направят положителна промяна не само за себе си, но и за другите. От тях ние може само да се учим.

Боева и Такева-Ненчева: Тръгнахме си от Словения с убеждението, че грижливо и естетично организираната физическата среда в училище има потенциал да стимулира развитието на учениците, а така също и с надеждата, че у нас тя ще бъде сред приоритетите на управляващите страната и образователната система. Дотогава ще се опитаме да я опазваме и да я обогатяваме с всички възможни средства, тъй като го заслужаваме. Чакаме с нетърпение следващата среща, която ще е свързана с интелектуалната среда като средство за стимулиране на ученическия потенциал и ще се проведе в ПМГ „Константин Величков”, гр.Пазарджик.