apostol_sotirov.jpg

Апостол Георгиев Сотиров е роден на 1 януари 1912 г в с. Дреново, Серска околия (Гърция). Идва в България през 1913 г. с родителите и сестра си – бежанци от Македония.  Семейството му се установява в Пазарджик когато Апостол Сотиров е 3-4 годишен и тук минава целият му съзнателен личен, професионален и творчески живот. От дете се увлича по рисуването, но се налага да помага на баща си в поддръжката на каци, бъчви и бурета за населението от Пазарджишката околия.  След завършване на основно образование, от есента на 1927 до 1931 г., изучава изкуството да „съживява“ дърво в отдел „Резбарски“ на Столарското училище в Пловдив. Десет години по-късно – през 1941 г., взема майсторско свидетелство за уменията си от Пловдивската търговско-индустриална камара.

Apostol Sotirov Image001

Апостол Сотиров
Пазарджик. 1987 г.

Макар че млад получава желаните умения, Апостол Сотиров трябва да извърви дълъг професионален път в други области – работи като мебелист в собствена работилница, в системата на МВР, застрахователен агент и директор на ДЗИ, технически ръководител в мебелно предприятие. В последните години на трудовия му път е ръководител на цех за сувенири и бижута от дърворезба, разкрит към кооперация „Изкуство“ в града. Това старо българско изкуство е голямата любов на Апостол Сотиров  и през всичките години вае дърворезби в работилницата в дома си.

Истинската творческа кариера на Апостол Сотиров започва след пенсионирането.

 Apostol Sotirov Image002

Апостол Сотиров с ученици в ателието по дърворезба. Пазарджик. 1978 г.

През 1972 г., преди 50 години, той основава и става ръководител на ателие „Млад дърворезбар“ в Младежкия дом в Пазарджик, където за около 20 години обучава над 250 деца и млади хора, представящи школата в множество регионални и национални изложби.Някои от учениците му трайно поемат пътя на резбарското изкуство, за да съхранят това традиционно изкуство за поколенията. Клубът по резба съществува и до сега, ръководен от ученик на Апостол Сотиров, който безвъзмездно обучава  деца в тайните на народното изкуство, за да не отмре едно дело, започнало в Младежкия дом преди 50 години.

 

През следващата 1973 г. Апостол Сотиров  прави първата си самостоятелна изложба на дърворезба и става член, а по-късно е и в съвета на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти (ЗМНХЗ) в България. Апостол Сотиров е един от учредителите и секретар на окръжната Група на майсторите в Пазарджик. Най-голямо вдъхновение за него са възрожденските майстори-резбари от Дебърската, Тревненската и Самоковската школа, като се старае да осъвремени мотивите им и така да пренесе изкуството на дърворезбата от църквите и манастирите в обществените сгради и домовете на хората. Произведенията на Апостол Сотиров – съдове, свещници, кукерски маски, абажури на лампи, етажерки, пана, тавани, ракли, символизират плодородието на българската земя. Мотивите на дърворезбата са стилизирани растителни и животински детайли, често присъстват орнаменти като огънят и слънцето – символи на светлината и живота, както и сцени от народния бит. 

Apostol Sotirov Image003

Пано “Опълченците на Шипка”. 1981 г.

Apostol Sotirov Image004

Икона-дърворезба. 1987 г.

Втората самостоятелна изложба през  1981 г. съвпада с честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава и със 70-годишния юбилей на твореца. И тук осезаемо присъства темата за робството и борбата за свобода, за победата с образите на Аспарух, Симеон, сцени от Априлското въстание… Две от паната от този период – „Слънце-жътва“ и „Опълченците на Шипка“, дарява на фонд „13 века България“, за което във фонда му в Държавен архив – Пазарджик има запазена грамота.  През 1987 г. е третата последна самостоятелна изложба на 75-годишния самобитен майстор от Пазарджик. Творецът е неуморен почти до края на живота си. В зрелите си години създава икони на светци, почитани от православанта църква.

Apostol Sotirov Image005

Апостол Сотиров работи върху таван Дебърска школа. 1980 г.

Apostol Sotirov Image006

С творбата “Слънце 1300 години България”. 1981 г.

 

Многобройни са дипломите, грамотите и други отличия на  Апостол Сотиров  - сребърен медал от Националния събор на народното творчество в град Копривщица 1976 г., грамоти от участията му в Националния панаир-изложба на народните художествени занаяти в с. Орешак, Ловешко – 1972, 1974, 1986 г., златен медал от Задругата на майсторите през 1988 г. Творецът два пъти е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – 3-та степен през 1981 г. и 1-ва степен - 1987 г. Дърворезбарят Сотиров популяризира народното приложно изкуство дърворезба далеч зад граница като участва със свои творби на изложби в Италия, Полша, Гърция, Русия, част от тези експонати остават там завинаги като доказателство за големия талант. Многобройни са и даренията му към жителите на Пазарджик - негови пана и таван и до днес красят сградата на Историческия музей, къщата на Етнографската експозиция и фоайето на Младежкия дом в областния град.

Apostol Sotirov Image007 Apostol Sotirov Image008

Апостол Сотиров умира на 31 януари 2002 г. в Пазарджик.

Документите за регистрирания в Държавен архив – Пазарджик личен фонд на Апостол Сотиров са дарени от него и близките му. Документите, включващи дипломи и грамоти, статии и биографии за него, автобиографични спомени, голям брой снимки, представящи творчеството му и събития, свързани с него, са оригинали в добро физическо състояние. Систематизирани са в 34 архивни единици, с крайни дати на документите 1931–2003 г.

Надежда Свиркова

Държавен архив – Пазарджик

 




Loading...