Домакините посрещнаха радушно своите гости в китния град в северната част на Белгия – Синт Никлаас. Училището им, в което се провеждаха много от дейностите, OLVP впечатли участниците – стара и много голяма сграда, за която местните ученици споделиха на новите си приятели, че понякога 5-минутните междучасия изобщо не им стигат да се преместят в кабинета за следващия час, ако той е в другия край на училището. OLVP е от училищата със собствена театрална зала, часове, които се водят на открито, когато времето позволява, и уютни и тематично оборудвани кабинети, някои от които със собствени имена.

Седмицата на мобилността бе изпълнена с динамика и много приключения, като участниците се потопиха в атмосферата на Белгия, завладяна от хаоса и разрушението на Първата световна война. През първия ден домакините бяха подготвили екипна игра – вид урбанистичен escape – из китните улици на града, в която имаше много смях, избягване на заложени „мини“, събиране на купони за храна в гладното време на войната, учениците ни демонстрираха своите завидни знания по история, но и имаха възможността да ги разширят, като научат и за националните герои на Белгия.

Вторият ден бе посветен на посещение на великолепния Антверпен. Проведената там игра бе вълнуваща, защото учениците бяха „преследвани“ не от друг, а от своите учители, а „дезертьорът“ на всеки екип следваше да си свърши работата съвестно, като „предаде“ своите съотборници и издаде локациите им.

Сряда беше пълна с най-много изпитания. Денят започна с 45-километрова обиколка с колелета, която дори и най-изпитаните ветерани не биха издържали, без да достигнат (почти) до края на силите си. Началото на маршрута бе поставено в гр. Ипер – напълно разрушен по време на ПСВ и възроден сякаш от отломките си, през окопите и гробищата на войниците (злокобно, но вълнуващо) и завърши в градчето Ла Пане съвсем близо до границата с Франция. Сякаш велосипедната обиколка не беше достатъчна, а някои от наистина смелите воини дръзнаха да се потопят в ледените (без да преувеличаваме) води на Северно море.

Седмицата завърши с още игри, които учениците измислиха, а след това играха. Ключовата дума на проекта беше „immersion” („потапяне“ в атмосферата), а какъв по-добър начин да се съпреживее, отколкото чрез игрите на волята и стоицизма, които приятелите домакини бяха приготвили?

Учениците и учителите от България си тръгнаха удовлетворени и емоционално уморени от срещата с новата култура и различния тип хора. Научиха и (съ)преживяха, изпитаха и почувстваха, разбраха и усетиха – това е смисълът на програмата „Еразъм+“, която ще ни запознава и обединява въпреки различията ни.

Публикацията подготви Мариела Гавазова