autizm.jpg

На 2 април отбелязваме Световния ден за информираност за аутизма. По този повод в страната се провеждат редица инициативи, които да насочат вниманието към заболяването. Ние избрахме да препубликуваме два поста на Лилия Кондева от Фейсбук страницата ѝ. Лилия е майка на аутист, една силна жена, благодарение на която общност в Пазарджик научи много за децата аутисти, научихме се да не ги гледаме странно, да се опитаме да разбираме емоциите им, да се радваме на усмивките и прегръдките. И дано, както Лилия Кондева ни пожелава, другото да остане неизвестно, да не го научаваме от първо лице.

 

 Днес е 02.04 ще видите в нета много постове за аутизъм.

Много от вас ще си кажат «Това не е за моето дете.» Доста от тези които ще си го кажат, ще добавят «показах го на педиатър и той каза, че нищо му няма»

Ще има и такива които ще кажат на дъщерите си или на снахите си «абе баща ти (вуйчо, съседа) е проговорил на 3,4,5» Някой ще викне на съпругата си «виж аз какъв нервак съм, ама ето ме нищо ми няма»

Ще има и друга категория хора, които ще прочетат думата аутизъм и ще се убеждават, че тяхното не е толкова страшно. Защото Иванов, Попов или Сидоров им поставил диагноза хиперактивност или ГРР, а то нали не е аутизъм, то не е чак толкова страшно, ще го израсте, ще мине.

Ами няма да мине!

Кораба дали се казва "Беда" или "Победа" е без значение, ако има пробойна, кораба ще потъне!

Има един единствен начин да спасиш детето си.

Да извадиш главата си от там където си я заврял и на първо време да прогледнеш.

Ако детето ви е по-различно от другите, това не е «ами просто е такъв».

Ако детето ви на детската площадка, вместо да си играе с децата ги блъска, бута или страни от тях и не ги иска -ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви не ви чува, когато го извикате по име - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви не изпълнява поръчки или команди - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви не може да се адаптира в градината- ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви на година и половина още нищо не говори или е спряло да говори - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви играе еднообразни игри - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви има повтарящи се движения - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви има необясними страхове - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви рядко или въобще не поглежда към вас когато му говорите - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви често не разбира какво му говорите - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви яде прекалено избирателно - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви на 2 години и все още яде пасирана храна - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви вместо да посочи какво  иска, ви дърпа към желания предмет - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако детето ви над 2 годишна възраста, а вие не можете да му задържите вниманието нито върху книжка, нито върху занимание съобразно възрастта му - ПРИТЕСНЯВАЙТЕ СЕ!

Ако ви е много страшно, толкова много, че даже не можете да си поемете въздух, викайте, реветее, счупете нещо, но действайте!

Отидете на психолог, първо на психолог, после ще имате време и възможност да обиколите всичките лекари.

Срещнете се с майка на подобно дете.

И не се страхувайте, аутизма побеждава тогава, когато ни е страх.

Ако потърсите помощ преди тригодишната му възраст, ще имате по-голям шанс!

Действайте, правете нещо, даже в хаоса на каквито и да е действия има повече смисъл, от колкото да се криете от действителността.

Не се крийте и не крийте детето си, не мислете, че ако вие се правите, че не виждате и другите не го виждат.

Действайте!

Иначе, ще дойде време, ще се събудите и няма да можете да си простите!

Няма да можете да простите и на детето си, че е такова.

Няма да можете да простите на съпруга си.

Няма да можете да простите на приятелите си.

Ще останете само вие и Аутизма, защото всички останали ще са си тръгнали.

*****

 

Трудно ще успеете да прочетете поста докрай!

Може би затова все още чувам от родители на деца с проблеми в развитието «никога не съм чела нищо за Аутизма»

Защото всички мислят, че това се случва с някой друг и него не го касае и никога няма да става въпрос за неговото дете.

От утре в целия свят започва седмица за информиране за аутизъм и от сърце ви пожелавам никога да не става въпрос за ВАШЕТО дете.

Но все пак прочетете поста, просто защото ние майките на такива деца имаме нужда вие да знаете!

Със всички сили се опитах да смегча поста на Ирина Янчева-Карагяур, просто защото вярвам, че с добро се постига повече. Но откровенно казано не ми се получи много.

Доста хора си мислят, че разбират какво е болка, но до като не минеш през това няма как да знаеш. Затова никога не казвайте на майка с аутистично дете, че я разбирате.

"● Вие не знаете какво е да го хване криза на обществено място! Какво е да застанеш буквално на нокти, да мобилизираш всяка молекула от своето същество, за да търсиш начини да му върнеш поне капчица спокойствие, да не се хвърли под влака в метрото или под минаващата кола, да не събори всичко от рафта в магазина, да не се търкаля по мръсния под на обществена сграда, да не се самонарани, да не нарани другите около себе си...

  • Вие не знаете, че изпада в криза не защото е разглезено, а защото го е раздразнила някоя по-различна кривина на пътеката, по която минавате или пък силен парфюм на дамата от съседната седалка.
  • Вие не знаете, какво е най-сетне да го прегърнеш, да поемеш дълбока въздишка с усещането, че си овладял положението... и в същия момент някой "загрижен" минувач да ти развали всичко с подмятане "Лошо, невъзпитано дете! Как не те е срам!" или пък "Тази майка глей как го гушка, вместо да му тресне един!" и свръхчувствителното ти отроче да се разтресе в нов пристъп!
  • Вие не знаете какво е да ти се проваля план след план всеки ден, било пазаруване, разходка, ходене на лекар, прибиране от детската градина на другото дете и т.н., защото аутистичното ти дете отказва да излезе от къщи!
  • Вие не знаете какво е да не можеш да се качиш в автобус, защото въпросният е "оранжев" или "къс", или "има особени гуми", или детето не може да ти обясни защо и просто отказва; ако пък настояваш, изпада в паника
  • Вие не знаете какво е в другата стая бебето ти да се къса от плач, а ти да не можеш да отидеш при него, защото си застанал до аутистичното му братче, което се "гърчи" в поредна криза и е опасно за себе си и за околните!
  • Вие не знаете какво е да забравиш за всичките си социални нужди и задължения, защото на детето ти му става лошо от идеята за излизане от къщи.
  • Вие не знаете какво е да забравиш за всичките си естествени нужди: сън, глад и т.н. и да обикаляш квартала през нощта, защото аутистичното ти дете изпада в криза от идеята - прибиране вкъщи.
  • Вие не знаете какво е да ровиш през нощта в купища психологическа литература, търсейки начини как да разбереш и как да подходиш към особеното ти дете; какво е да се опитваш да си отговориш на въпроса "защо всичко това се случва на мен?", "какъв е смисълът?"
  • Вие не знаете какво е да е провален целият ти живот, цялата ти кариера и всичките ти мечти, защото си се посветил на грижите за аутистичната ти рожба, която няма как да оцелее без чужда помощ!
  • Вие не знаете какво е да си подложен на вид китайска капка, защото детето ти часове (че и дни) наред почти без прекъсване повтаря една и съща дума, реална или измислена.
  • Вие не знаете, че не майка-хладилник прави детето аутист. А детето аутист е способно да направи майка си хладилник!
  • Вие не знаете какво е да търпиш укори и обвинения за състоянието на детето ти от всички наоколо и даже от най-близките ти!
  • Вие не знаете какво е да не изпитваш радост, виждайки детето си, защото си изтощен, изчерпан, изсмукан, изпит до последна капчица енергия от него - невинното, неразбиращото, неволното "терористче" на твоята душа.
  • Вие не знаете какво е да се надвесиш от терасата на 10 етаж и да гледаш долу с въпрос "ако падна оттук, дали ще успея да умра веднага?
  • Вие не знаете какво е да се укоряваш, че за малко си се поддал на изкушението да се "освободиш от всичко" по бързия начин; и от желанието да умреш, да минеш в друг полюс - да мислиш трескаво как всъщност да запазиш здравето и живота си по-дълго, защото няма друга душа на този свят, която да се грижи за аутистичната ти рожба, след като си отидеш.
  • Вие не знаете какво е то да те е погледнало в очите и да ти се е усмихнало!
  • Вие не знаете какво е да не го прави месеци наред (или никога)!
  • Вие не знаете от колко много помощ и психологическа подкрепа (да не говорим за финансовата и физическата) има нужда една майка на аутистично дете! И колко малко такава получава тя!

 За разлика от оправдаваната с бърнаут акушерка, пребила новороденото бебе, майката на аутист не е на дълги (двойни, тройни или някакви там) смени, тя е на смяна през целия си живот, 24 часа денонощно! Без почивка: физическа, психическа или друга..."

Вие не знаете......

Дано така да остане.




Loading...