Сценичната адаптация на поетичния спектакъл по Иван Вазов е дело на Иван Налбантов.

„Ние няма да ви повтаряме написаното в учебниците и томовете книжнина, за живота и творчеството на Патриарха на българската литература Иван Вазов, а ще се опитаме със средствата на словесно-изпълнителското изкуство (или тъй нареченото „художествено слово”) да надникнем в десетина от неговите неувяхващи творби.
Терминът „художествено слово” има двояко значение: Художествено е словото на автора, тоест писмената реч (в нашия случай то е безспорно и е вечна класика). Художествено би могло да бъде и словото на изпълнителя, който го изпълнява, тоест живото и говоримо слово“, казва Иван Налбантов.

Ето и обръщението към зрителите на проф. Владимир Атанасов, който е и консултант на спектакъла:

ЗАЩО ТЕАТРАЛЕН „УРОК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА”
Защото театърът е дом, в който приютяваме мечтите си. И храм, в който изповядваме слабостта си. Театралният урок напомня всеки урок – безмълвният в сумрака на незнанието си припомня и започва да шепне думите на поезията. Тогава словото звучи и на сцената, и в залата, тя го иска. Зрителят е напуснал делника на своята апатия и не се нуждае от други „указания“ – словото на Вазов изпълва.

Това е достатъчно. Всеки го преоткрива в себе си и заживява с радостта да чува стиховете отново. Звучащото слово на поезията е интерсубективно, то удовлетворява очакванията и разбиранията ни. Поетическото слово на Вазов е вълнуващо преживяване на историята, на онова голямо и идеално време, в което участваме всички. И се случва тук и сега. Стиховете на Вазов от композицията На теб, Българийо свещена... не припомнят предразсъдъци, те са узнаване, защото набавят ново знание, което отключва въображението и укрепва културната идентичност.
Зрителят вижда и чува литературата. Тя звучи както индивидуално за него, така и за посветените, към които вече принадлежи.
През 1925 г. Гео Милев пише: „Вазов е чувствителна струна, която се отеква на всичко, що вълнува неговата съвременност. И тази струна звучи в унисон с чувствата и мислите на съвремениците – на целия народ. Оттук и неговата широка популярност. Това определя и характера на неговата поезия. Със своята половинвековна писателска дейност Вазов е установил себе си като несъмнен фактически патриарх на българската литература – и на поезията, и на прозата.“
Народният поет е пръв и голям представител на нравствения, обществен и естетически идеализъм след Освобождението. Неговото художествено слово е част от българския литературен канон – творец без съперник по обхват и дълбочина, най-търсеният и предпочитан български автор. Вазов изгражда историческата, нравствена и гражданска култура на съвременния човек.
С Вазов започва професионалното битие на българската поезия, нейното обогатяване като език, сюжети, образност, мотиви, нови ритмически и интонационни структури. Поезията му е великолепен пример за естествено свързване на народната реч и книжовната норма. И до днес остарелите форми придават специфична „вазовска” стилова оцветеност на неговите стихове. Днес Вазовото слово живее в новия проект за театрален урок на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.
Българското слово обича Вазовата поезия и изпълва театъра.
Нека го чуем и заживеем с ентусиазма, кипежа, тревогите и тъгите, които е пренесло в културната ни памет!

А ЗАЩО ВАЗОВ?
СЛУШАЙТЕ!

И бихме добавили ГЛЕДАЙТЕ – на 27 февруари 2023 г, от 18:30 часа, на сцената на ОБЩИНСКИ ТЕАТЪР "ВЪЗРАЖДАНЕ" /Младежки дом/ СЕПТЕМВРИ.

"УРОК ПО БЪЛГАРСКИ" поетичен спектакъл по Иван Вазов
Сценична адаптация: Иван Налбантов
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Дони - Добрин Векилов
Участват: Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева – Нети, Веселин Анчев, Владислав Виолинов, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Евелин Костова, Ели Колева, Калин Иванов, Лара Златарева, Луизабел Николова, Симеон Дамянов, Ясен Атанасов, Йордан Алексиев