stat5_20230622c.jpg

От отдел „Статистически изследвания” – Пазарджик оповестиха последни данни за демографските процеси в област Пазаржик към края на 2022 г. Населението на областта към 31 декември 2022 г. е 226 209 души, което представлява 3.5% от населението на България и нарежда областта на 8-мо място по брой на населението непосредствено след областите София (столица), Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора,  Благоевград и София (област). В сравнение с 2021 г. населението на областта намалява с 1 416 души, или с 0.6%.(за 2021 г. е било 227 625).[1]

Мъжете са 109 829 (48.6%), а жените - 116 380 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 жени.

В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години са 53 920, или 23.8% от населението на страната

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 28.2%, а на мъжете - 19.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

 

На четвърто място по брой на населението над 65 години

 

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.4%, и Благоевград - 21.6%.

Фиг. 1. Относителен дял на населението на 65 и повече навършени години към 31.12.2022 г. по области

Stat5 20230622c

Към 31.12.2022 г. децата до 15 години в страната са 32 111, или 14.2% от общия брой на населението в област Пазарджик.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 15.1% от населението на областта. Общо в осемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.8%, Видин - 11.5% и Габрово - 11.8%.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 г. е 130 685 души, или 57.8% от населението на областта, като мъжете са 70 030, а жените - 60 655.

Териториално разпределение

Към 31.12.2022 г. в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от населението на страната.

Към края на 2022 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.

Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9.

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.3%).

 

Табл 1. Население по области към 31.12.2022 година

 

Области

Население към 31.12.2022 - брой

Население към 31.12.2022 - %

Прираст на населението - брой

Прираст на населението - %

Общо за страната

6447710

100.0

-34774

-0.5

Благоевград

288161

4.5

-2055

-0.7

Бургас

378596

5.9

-427

-0.1

Варна

430847

6.7

-356

-0.1

Велико Търново

204033

3.2

-2362

-1.1

Видин

72754

1.1

-1483

-2.0

Враца

148874

2.3

-2156

-1.4

Габрово

95957

1.5

-1451

-1.5

Добрич

147208

2.3

-1795

-1.2

Кърджали

142508

2.2

1714

1.2

Кюстендил

108703

1.7

-1600

-1.5

Ловеч

113356

1.8

-1790

-1.6

Монтана

116172

1.8

-1941

-1.6

Пазарджик

226209

3.5

-1416

-0.6

Перник

111746

1.7

-1537

-1.4

Плевен

220346

3.4

-3164

-1.4

Пловдив

631516

9.8

-244

0.0

Разград

101107

1.6

-922

-0.9

Русе

189623

2.9

-2691

-1.4

Силистра

95614

1.5

-1212

-1.3

Сливен

170583

2.6

-912

-0.5

Смолян

93354

1.4

-1798

-1.9

София

227610

3.5

-2550

-1.1

София (столица)

1280334

19.9

5796

0.5

Стара Загора

291852

4.5

-2617

-0.9

Търговище

96201

1.5

-818

-0.8

Хасково

207439

3.2

-2925

-1.4

Шумен

149628

2.3

-787

-0.5

Ямбол

107379

1.7

-1275

-1.2

 

 

В сравнение с 2021 г. единствено област Кърджали и София (столица) увеличават населението си съответно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%.

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.7% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.7% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най-малката община е Трекляно - 470 души.

В 1 249, или в 23.8% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от населението на страната.

Към края на 2022 г. населените места в област Пазарджик са 118, от които 13 са градове и 105 - села. В шест населени места, или в 5.1% живеят от 1 до 50 души, включително. В съответствие с административно-териториалното устройство областта е разделена на 12 общини.

В края на 2022 г. в градовете живеят 138 966 души, или 61.4% от населението на областта, а в селата - 87 243 или 38.6%. Разпределението на населението между градовете и селата в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение.

С население над 10 хил. души са шест общини в областта, в които живее 85.5% от населението на областта.

Най-малка по брой на населението е община Стрелча, в която живеят 4 319 души, или 1.9% от населението на областта, а най-голяма е община Пазарджик - 90 309 души (39.9%).

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

 

 

Раждаемост

 

През 2022 г. в област Пазарджик са регистрирани 2 015 родени деца, като от тях 2 004  (99.5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 53 деца, или с 2.6%.

Броят на живородените момчета (1 031) е с 58 по-голям от този на живородените момичета (973), или на 1 000 живородени момчета се падат 944 момичета.

Коефициентът на общата раждаемост[2] през 2022 г. е 8.8 ‰. В градовете и селата живородените са съответно 1 247 и 757 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.0‰ в градовете и 8.6‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.

 

Фиг. 2. Коефициент на раждаемост по области през 2022 година

Stat5 20230622b

 

Тоталният коефициент на плодовитост[3] е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2022 г. средният брой живородени деца от една жена в област Пазарджик е 2.02, като нараства с 0.45 спряма 2021 година. През 2022 г. в област Пазарджик средната възраст на жените при раждане на първо дете е 25.0 години, при 27.6 години за страната.

В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.5 години за област Сливен до 30.7 години за област София (столица).


 

През 2022 г. броят на живородените извънбрачни деца е 1 279, или 63.8% от всички живородени. Относителният дял на живородените извънбрачни деца в селата (68.7%) е по-висок отколкото в градовете (60.9%).

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (79.9%), Видин (77.0%) и Враца (76.6%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (44.8%) и Кърджали (34.6%).

 

Смъртност

 

Броят на умрелите лица през 2022 г. е 4 380, а коефициентът на обща смъртност[4] - 19.3‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 177 или с 21.2%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо.

Смъртността сред мъжете (21.3‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (17.4‰). През 2022 г. на 1 000 жени умират 1 159 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.9‰) отколкото в градовете (18.3‰).

 

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.9‰, Габрово - 24.9‰ и Монтана - 24.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰.

 

Фиг. 4. Коефициент на смъртност по области през 2022 година

 

Stat5 20230622

През 2022 г. в област Пазарджик са починали 13 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност[5] е 6.5‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 17.0‰, а през 2021 г. – 4.9‰.

В регионален аспект през 2022 г. в общо десет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кърджали - 0.9‰, Перник - 1.3‰, и София - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Ямбол (11.6‰), Добрич (10.2‰) и Враца (9.7‰).

Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население.

Средната продължителност на живота в област Пазарджик при мъжете 68.0 години, докато при жените е със 8.0 години по-висока - 76.0 години.

 

 

Бракове и бракоразводи

 

През 2022 г. се наблюдава намаление на броя на сключените бракове в област Пазарджик. Регистрираните юридически бракове са 907 и са с 46 по-малко от предходната година. От всички регистрирани бракове 65.6% (595) са сред населението в градовете. В селата са сключени 312 брака. Коефициентът на брачност[6] през 2022 г. е 4.0‰.

През 2022 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.5 и 29.2 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.7 години за мъжете и  0.4 години за жените.

За 87.7% от жените и 86.3% от мъжете, сключили граждански брак през 2022 г., той е бил първи.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград - 5.4‰, и Силистра - 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Враца - по 2.6‰.

 

Броят на разводите в област Пазарджик през 2022 г. е 313 и е с 8 повече спрямо 2021 година (305), а коефициентът на бракоразводност е 1.4‰. От всички прекратени бракове 65.5% (205) се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (85.3%), следват причините „несходство в характерите“ (7.3%) и „фактическа раздяла“ (6.4%).

 

Вътрешна и външна миграция на населението

 

През 2022 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене област София (столица) (17 196). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 13.0% и Благоевград - 7.2% .

Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Силистра - по 0.7%, и Търговище - 0.8%.

Най-голям брой от преселващите се от област Пазарджик са избрали за ново местоживеене София (столица) - 629

През 2022 г. в преселванията между населените места в област Пазарджик участват 1 348 души, или това е вътрешнообластната миграция.

През 2022 г. 224 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от област Пазарджик в чужбина.

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2022 г. 1 434 лица са заявили промяна на своето обичайно местоживеене от чужбина в област Пазарджик.

 

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2022 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 2 376 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст[7] в област Пазарджик е минус 10.5‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 9.3‰, а в селата - минус 12.3‰.

През 2022 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.4‰), Сливен (-5.9‰), и Варна (-6.9‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 21.1‰, следвана от областите Габрово - минус 17.8‰, и Монтана и Кюстендил - минус 17.0‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2022 година.

 

Фиг. 5. Естествен прираст на населението през 2022 г. по области

(На 1 000 души)

 

Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2022 г за област Пазарджик е

 

положителен - плюс 960 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.

Табл. 2. Механичен прираст на населението в област Пазарджик по години

                                                                                                  (Брой)

Година

Заселили

Изселили

Механичен прираст

2020

5 596

4 388

+1 208

2021

4 148

4 588

-440

2022

4 252

3 292

+960

 

 

През 2022 г. заселилите се в област Пазарджик са със 104 повече в сравнение с 2021 година. Заселилите се в област Пазарджик през 2022 г. са 4 252 души, като от тях 52.2% (2 220) са мъже и 47.8% (2 032) са жени.

През 2022 г. от общините в областта седем имат положителен механичен прираст - като общините Пазарджик и Брацигово са с най-голям механичен прираст.

През 2022 г. двадесет и две области имат положителен механичен прираст. Най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (21.5‰), София (столица) (7.9‰), Бургас (7.1‰) и Пловдив (7.0‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-4.5‰), Хасково (-1.5‰) и Ловеч (-1.1‰).

[1] За всички сравнения с предходната година е използвано ревизирано население към 31.12.2021 г., което е изчислено като към броя на населението от Преброяването към 07.09.2021 г. са добавени данните за естественото и механично движение на населението до 31.12.2021 година 

4Брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината.

[3]Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година.

[4]Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината.

[5]Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1 000 живородени

[6] Брой сключени бракове на 1 000 души от населението

[7] Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението




Loading...