Хората, които го познават могат да кажат много различни неща за него – автор е на гербовете и знамената на много от населените места в региона, спортен запалянко, сърцат фен на „Хебър“, изключително отдаден на събирането на факти от историята на клуба, автор на спортните статии в „Енциклопедия на Пазарджик“, обичащ туризма, работещ в туризма, общественик, краевед по душа – Алекс има страшно много проявления, а поезията е само един от начините, чрез които изключително многопластовата му душа се проявява.

За представянето на книгата си Александър Алексиев беше поканил също такива многопластови хора – блогъра, учител и писател Илия Михайлова и музиканта и художник Димитър Стоименов, който отправи музикален поздрав към автора.

Илия Михайлов представи книгата и автора под формата на интервю с него. С първия въпрос го върна към тетрадките с първите му стихове от 1992 г. „Тогава бях ученик и всичко започна с едно вдъхновение на една гара, където влаковете тръгват и спират, хора се разделят, хора се събират и това е романтиката, която ме вдъхнови да напиша първото си стихотворение, всъщност това е първата тетрадка, тя се казва „Сълзи в дъжда“ и наистина има доста дъжд в  тези тетрадки. Втората тетрадка е „Изгубен в дъжда“, а третата е „Нови страници в дъжда“. Така че всичко започна с едно пътуване, с една гара и с една раздяла“. Това сподели авторът за началото на писането.

Всичките 101 стихотворения са подредени под хералдическите цветове. В хералдиката има два метала: злато (жълто) и сребро (бяло) и няколко цвята – първоначално са се използвали само червен, син, черен и бял, а по-късно са добавени зелен, жълт и пурпурен.

Тези цветове са и на корицата, чийто автор е Ненко Атанасов – тя е изключително впечатляваща с деветте щита в различните хералдически цветове, които са направени като емотикони и визуализират различните човешки емоции.

Зеленото е цветът на Александър Алексиев – в този цвят е изработен и герба му с девиза „Сила чрез знание“. В книгата всеки цвят е описан какво символизира и с какво се асоциира, а всяко стихотворение е датирано изключително точно – до минута. И дори авторът да започва със зеленото, стиховете и емоциите му минават през всички цветове. Пред публиката Александър Алексиев избра да представи стих от всеки цвят. Разгръщайки книгата, още преди да съм я прочела докрай, пръстите ми спряха (знам, че това никога не е случайно) на стихотворение от пурпурната серия:

КАРАМ ГО НА СПОМЕНИ

Карам го на спомени от някой друг живот,
 нагледах се на помени и спор за чужд имот,

Обувките единствени на моя дълъг път,
утъпкани са мислите с колелото, спряно в прът.

Ще мине всичко хубаво и лошото дори,
но иска ми се другиго да видя в зори.

Не ще излъжа себе си със истина една,
на другите за мене си аз благодаря.

Пълната палитра на хералдиката на чувствата на Александър Алексиев ще я откриете в емоциите от 30-годишния творчески период на автора, събрани в 101 стихотворения от първата му стихосбирка.

Катя Бузник