10.

Джулиана ГАНИ:

„Дадох му лукче, а то ме нарече „мама“.

Трогателни думи, изречени от една родна риалити звезда след срещата й с малко африканче по време на екзотична екскурзия в Кения. И още по-трогателно намерение: „Сериозно обмислям да осиновя едно такова детенце.“ Красноречиво доказателство за емпатия и съотнасяне към най-добрите подобни примери, като този на Анджелина Джоли, популярна не само като актриса, но и със своята хуманитарна дейност в Африка и осиновяване на бедни деца.

По време на традиционното сафари носителката на приза „Мис Силикон 2013“ и мъжът й Теодор видели жираф, слон, зебра, но не и лъв. Жалко! Дали пък организаторите на това сафари не са предупредили лъвовете да не се скрият? Има нещо гнило …в Африка.

9.

Люси ДЯКОВСКА:

„Де да можеха да ме видят майка ми и баща ми."

Отронени на български език, клекнала на земята, плачейки – така посрещнала победата си в германското телевизионно риалити шоу „Изкарай ме оттук. Аз съм звезда" 47-годишната певица, прекарала няколко седмици в австралийската джунгла.
През това време тя трябвало да премине няколко теста за храна: насекомо на клечка - тарантула и скорпион, а накрая водещият Ян Кьопен й предложил свинска матка.
Наградата на Дяковска е 100 хил. евро.

Ако си истински българин, вдигни палеца си!

8.

Силви ВАРТАН:

„Няма да ме видите да умирам на сцената!“

Певицата е избрала да напусне сцената тази година, оставила зад гърба си една необикновена кариера, която започва през 1961 г. Тя обяснява своите действия с внезапното си напускане на България на 7-годишна възраст. „Изведнъж пораснах и оставих детството си на перона на гарата. Все още виждам как баба ми и дядо ми, които обожавах, тичат след влака - това е рана, която никога няма да зарасне.“

Тони Скоти, съпруг на Силви Вартан от 1984 г., споделя пред Paris Match: „Това е решение, което узряваше в продължение на месеци. През август тя ще навърши 80 години.“

Някои знаят кога да спрат.

7.

Маргарита МАХАЕВА, депутат от „Възраждане“:

„През ноември м.г. Национален фонд „Култура“ е одобрил проект за финансиране на превод на романа – 13 000 лв. за превод на чешки, 13 800 лв. на литовски и 20 000 лв. на шведски. Тези суми възлизат на 61% от средствата, предвидени за преводи на българска литература през цялата 2023 г.“

Става дума за романа „Времеубежище“ на Георги Господинов. Още само 2 книги са били спонсорирани – романът на Теодора Димова „Поразените“ с 12 152 лв. и стихосбирката на Кирил Василев „Шествието“ с 6600 лв. Дали тази очевидна неравнопоставеност не се дължи на факта, че Георги Господинов е член на УС на „Отворено общество“, пита депутатката. Тя казва още нещо, което не е лишено от логика: „Ако се вземат предвид коментарите на хилядите читатели, наистина бихме могли да кажем, че е един от най-четените автори, но със сигурност не можем да кажем, че е от най-харесваните“.

От няколко години насам у непредубедения читател (а и зрител) е създадено непоклатимото убеждение, че в България истинските писатели се броят на пръсти, те са тези, които са получи престижни международни награди за литература: Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова…и още някои. Интересно е, че българските национални награди за литература и техните лауреати не се популяризират. Може би защото в по-голямата си част те са дискредитирани като организация, като журиране, като обективност? Но защо тази „своещина“(по Елин Пелин) се пренася и в работата на Национален фонд „Култура“ и в Министерството на културата като цяло?

Да протежираш определени творци, макар и талантливи, обезсмисля труда на стотици техни колеги и ерозира както актуалното творене, така и неговото онаследяване.

6.

Проф. Христо ХИНКОВ:

„Пирогов" е сериозен пример за липсата на политическа подкрепа за действията ми.“

Очевидно е огорчението на министъра на здравеопазването. Той поиска отстраняването на директора на „Пирогов" във връзка с обстоятелствата, довели до смъртта на 15-годишната Даная.„Резултатът беше страшен скандал в цялото публично пространство. Настъпих оголен нерв, който възбуди всички тези реакции".

Той има на разположение и друг сигнал – за корупционни схеми за над 300 хиляди лева в болница „Лозенец“, публично оповестен от доц. Добри Хазърбасанов, началник на Клиниката по кардиология в същата болница. „Тези хоспитализации са действителни, но се правят неща, които не са верни. Прави се една документална измама с цел да се вземат пари. Откровено се лъже пациентът. Направено е нещо, което всъщност не е направено."

Сигурно сме виновни ние, пациентите. Май трябва след изписването ни от лечебно заведение да прочетем много внимателно как и с какво сме били лекувани. Дали това ще ни помогне?

Владимир СЛАВЕНСКИ, пловдивски общински съветник:

„Актът на преместване на паметника е преди всичко акт на национално достойнство. Един довод, който често се среща, е, че Альоша е символ на Пловдив - нещо, което е абсолютно неприемливо. За град на 8000 хиляди години, който има паметници като Стария град и Античния театър, Римския стадион и Римския форум, да говорим, че един паметник на 70 години - даже няма още и толкова от неговото завършване, е символ на Пловдив, е меко казано смехотворно.“ 

Това изявление е по повод писмото до Общинския съвет на Пловдив от Държавната дума на Руската федерация, в което се възразява срещу намерението паметникът да се демонтира. Съпоставката на Альоша – високо ГОРЕ, с Левски, ниско ДОЛУ, е откровено манипулативна, макар и с ярък родолюбив акцент. Мисля, че на мястото на съветския войник трябва да се построи кула, подобна на тази в Берлин (е, не толкова висока!), с въртящо се кафене и панорамен изглед към града с хилядолетна история. И вярвам, че този поглед от Бунарджика ще осмисли по-мъдро настоящето, миналото и бъдещето на Пловдив.

4.

Румен РАДЕВ:

„Ситуацията е такава, че появата на алтернатива е неизбежна“

У нас преди всеки избор се появяват „алтернативи“. И ние, побързали да се отречем от едните, защото „не си изпълняват обещанията“, се прегръщаме с другите, защото са нови и ще ни „оправят“ – и дано не е за 700 дни. Та когато президентът оценява по този начин политическата обстановка у нас, това е знак не само за необичайната му намеса, но и идея за нов партиен проект; както впрочем беше разчетен и от неговите опоненти. Изявлението му, че няма да застане начело на такъв проект, не игнорира предположението, че негов приближен човек ще го оглави. Остава главният въпрос: къде в тази ситуация ще бъде мястото на БСП?

3.

Делян ПЕЕВСКИ:

„Той излезе и каза, че ще прави партия. Чакам го на терена. Ръкавицата е хвърлена, аз я приемам.“

Господин „Кеш“ и господин „Магнитски“ влязоха в директен двубой. Изглежда, че всеки един от тях има конкретни аргументи за взаимните си нападки, подхвърлени небрежно, но самоуверено. Тяхното противопоставяне подлага на истинско изпитание чувствата на „леви“ и „десни“, на русофили и русофоби. В името на Шенген и еврозоната доскорошните императиви за безкомпромисна борба срещу корупцията позатихват в ротационното споразумение и обещават бъдещи изненадващи, а може би и абсурдни, метаморфози в политическата ни действителност.

2.

Атанас СЛАВОВ, министър на правосъдието:

„Важно беше за България да закрием така нареченото спецправосъдие. Именно заради тези случаи това трябваше да се направи. Трябва да има равна справедливост за всичко. Това, което се случваше в тази спецпрокуратура, беше перверзия“.

Това са думи на Славов относно убийството на Мартин Божанов – Нотариуса. Имотният измамник е имал клуб с ограничен достъп, където всъщност са давани подкупи и поръчки как да бъдат решени определени дела. Той си е позволявал открито да заплашвал магистрати - може би защото някои от тях са били членове на специалния му клуб и притежава компромати за тях?

„Има досъдебни производства срещу Мартин Божанов. Питах конкретно за заплахите към магистрати. Не мога да дам информация дали са разпитвани хора и как е вървяло следствието. Съществува следствена тайна и само прокурорите знаят какво е станало. Трябва да се види какъв е този клуб, кои са магистратите, влизали там“.

Кои са магистратите, които са влизали там?

Вярвате ли, че ще научим имената им?

Както научихме имената на стотици магистрати, които получаваха висока лихва за вложенията си в банката на Цветан Василев!

Реторичните въпроси флиртуват с истината и отлагат не само разкриването й, но и възмездието, което сега е оставено в ръцете на наемните убийци.

1.

Бойко БОРИСОВ:

„А кога бех аз премиер, вие ми броехте ядките…“

Това рече лидерът на ГЕРБ по повод на предстоящото пътуване на академик Денков до Щатите пред групата от журналистки („гуля,гуля“), които свенливо го подпитваха за това и онова. „Това си е чисто разхищение“. „Харчи се чудовищно“. „В министерствата никой не прави нищо“…При Борисов няма пет-шест. Говори се на ангро и това се харесва на мнозина с подобна нагласа. А това непрестанно сравняване на „днес“(чети ПП-ДБ) с „вчера“ (чети ГЕРБ и Борисов) някакси разкрива несломеното желание на Борисов да се върне на премиерския стол (е, вече го е правил три пъти!) и да хване пак юздите на държавното управление. Та да се върнем на ядките. Значи, докато Борисов е пътувал насам-натам, е имало много критични погледи към неговите разходи, та чак ядките, поднасяни му в самолета, са били броени. Може би затова в последния момент Денков се отказа от пътуването си – сигурно се е уплашил, че ядките му ще са повече от тези на Борисов. Не се учудвам, че никоя от „новинарките“ не се осмели да попита дали преводачката на Борисов, която го следваше неотстъпно във всичките му пътувания в чужбина, е пътувала на собствени разноски?

Мисля, че трябва да се забрани поднасянето на ядки в самолета на премиера – който и да той.

 

Георги К. СПАСОВ