10.

КРИСКО:

„Приятели, ако стана кмет, ще санирам всички сгради в Габрово като в Емирството“

Това хрумване на Криско идва, докато шетал из Дубай и снимал красиви сгради, които са го очаровали. Макар изявлението му да звучи шеговито, то може и да е сериозно предизвикателство – към себе си и към другите. Толкова случайни хора станаха кметове на малки и по-големи „населени“ места, защо пък един популярен и обичан от младите хора певец да не се пробва в управленското изкуство? Не се съмнявам, че ще получи сериозна подкрепа. Дано обаче евентуалното му кметуване да не прилича на съчинителството му на песни. Преди време чух „авторската“ му песен „Благодаря ти“ и останах озадачен, че тя се приема като „хит“. От нея запомних едно настойчиво У-О-О-О! , а  рефренът е „иновативна“ безсмислица:

Скъпо е,

когато ти ме чакаш, ти ме мислиш.

Скъпо е

и затова хиляди пъти аз благодаря ти!

Кое е скъпо? Може би тя, докато го чака, е пуснала климатиците, които харчат доста ток? Или, докато го няма, тя пазарува с широка ръка? Тогава това наистина ще му излезе СКЪПО. Допускам, че в своето дълбокомислие любимецът на младата публика е имал предвид „мило“, но кой знае…И това съчетание, което само чужденец може да конструира – „АЗ БЛАГОДАРЯ ТИ!“

Иначе момчето е симпатично.

9.

Ивайло ЦВЕТКОВ – НОЙЗИ:

„Ще бъда съвсем откровен – сглупих сериозно. И много ме е срам.“

Той е от „известните“ и затова ние, простосмъртните, ТРЯБВА да знаем, че е шофирал с 2,52 промила алкохол, че прокуратурата го е предала на съда и че го ГРОЗЯТ до 3 г. затвор. И вероятно от нас се очакват реакции: злорадство, съчувствие, съжаление…или безразличие? Всеки за себе си. Сигурно е обаче, че един човек ще бъде наранен. Става дума за Мария Игнатова, бившата на Рачков. „И сега тя е в позицията на човек, който страда незаслужено“- казва Ивайло и й поднася извинения.

Медиите често му дават думата като журналист и анализатор. И той я взема: говори отегчено, с паузи, с чести вметки на чуждици. Оказва се, че разбира от политика, от футбол, от литература. ДЕБЮТНАТА му книга „Диалози“ (има я на книжния пазар с цена 39,90 лв.) бе обявена за културно събитие. А и беше легитимирана като такова от носителя на „Букър“ Г. Господинов:

„Тази книга се явява по спешност тъкмо сега, когато разговорът из­глежда потрошен и невъзможен. Явява се, за да ни покаже, че все пак е бил възможен и още е. (Е ли?)“

Е ли наистина? Ще бъда откровен – не го харесвам…и много ме е срам.

8.

Здравка ЕВТИМОВА, писателка:

„България е гнездо на талантливи хора“

Така е. Но някои си правят сами гнездата – бавно, упорито, понякога силни ветрове и бури ги разрушават и се започва отначало, защото огромна и отговорна е грижата за наследството. В други случаи обаче, както е и при някои щъркели, се правят специални гнезда за специални обитатели. Те са богато и луксозно отглеждани, защото са за износ, а не за домашна употреба.

7.

Иван ТАКОВ, лидер на градската организация на БСП:

„Взели сме едно решение, което не е лесно, но съветът трябва да заработи, защото градът е блокиран"

Най-сетне Столичният общински съвет (СОС) излъчи председател, макар и за срок от шест месеца. Подкрепата му обаче от различни партии доведе до трусове, които приличат на гротеска. Групата общински съветници на националистическата формация се разпадна, след като четирима от тях  бяха изключени от партията, а Костадинов изключи трима депутати от парламентарната си група, номинирали „предателите“ от СОС. Някои побързаха да предричат, че започва РАЗГРАЖДАНЕ на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръководството на БСП пък свали доверието си от общинските съветници, на които ще бъдат наложени партийни наказания. 

Изключват, отлюспват, „свалят доверие“ – едно познато ехо от недалечно време.

„ЩЕ ГЛАСУВАМ ПО СЪВЕСТ“ –

колко често сме слушали това изявление от народни представители като демонстрация на морал и достойнство. А всъщност истинският „превод“ на това заклинание, на което вече никой не вярва, е:

„ЩЕ ГЛАСУВАМ КАКТО МИ НАРЕДИ ПАРТИЙНОТО РЪКОВОДСТВО“.

6.

Николай ДЕНКОВ:

„Нежеланието на зърнопроизводителите да докажат загубите си чрез подаване на данъчните си декларации за 2023 г. е необяснимо, за да се възползват от предложението на кабинета за допълнителна финансова подкрепа. Правителството не може да подпомага зърнопроизводители, които може да се окажат на печалба през 2023 г. - нито с държавни, нито с европейски средства". 

Дни наред сме свидетели на протести на земеделци и животновъди с предложения за промени в българското законодателство, но и с ултиматоми за оставки на министри. Смайващо е наличието у нас на най-различни асоциации, все демократични и независими, които се обявяват в защита и подкрепа на родното производство, а на практика същото това производство е хилаво и безпомощно пред чуждия внос. Европейските субсидии доведоха до „бум“ на предвидливо учредени измислени сдружения, които очакват европейско подпомагане. Ето защо техните председатели не са случайни хора: Симеон КАРАКОЛЕВ, шеф на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, „знаменосеца“ от Рожен, близък приятел на президента Радев; Димитър ЗОРОВ, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, личен приятел на Борисов, състуденти от Школата в Симеоново; Венцислав ВЪРБАНОВ, председател на Асоциацията на земеделските производители, бивш земеделски министър, близък на Делян Пеевски; Бойко СИНАПОВ – председател на Обединени български животновъди, бивш съветник на министъра на земеделието и храните от третия кабинет на Борисов; Тодор ДЖИКОВ –председател на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) бивш зам.-министър в служебното правителство на Радев…

Юнак до юнака, мила моя майно льо! Време е да се учреди Национална асоциация на тиквопроизводителите…всъщност не е ли това „шинелът на Гогол“, от който всички са излезли?

АЛЧНОСТТА е движещият стимул на огромна част от протестиращите. Според данни на Националната агенция за приходите зърнопроизводството е сред най-печелившите дейности в страната през последните няколко години. А измамите са повсеместни. Не случайно се иска оставката на земеделския министър Кирил Вътев, който доказа, че чрез фантомни животни се доят във фермите европейски субсидии вместо мляко.

Междувременно статистиката отчете 282 нови български милионери за 2023 година. Дали измежду тях има някой от протестиращите?

5.

Делян ПЕЕВСКИ:

 „Смятам, че има един изключително успешен външен министър, което се вижда от целия свят в момента. Както г-н Денков като академик смятам, че може да бъде прекрасен образователен министър, какъвто е бил"

„Кой да бъде външен министър“ е казусът, поразтърсил сглобката. Борисов заплаши с предсрочни избори, ако тази позиция не се заеме от Мария Габриел или друг представител на ГЕРБ. Той получи „разбиране“ и подкрепа от съпредседателя на ДПС.  И това не е за първи път. Пеевски и Борисов са двете лица на политическия Янус у нас. Интересно е, че в своето авторитетно мнение Пеевски оценява Габриел в актуалното й поприще („изключително успешен външен министър“), а препраща академик Денков в перспективата му на просветен министър. Определението „прекрасен“ не звучи хвалебствено, а снизходително. Очевидно е желанието да се неглижира работата на академик Денков като премиер и да се ограничат компетенциите му единствено до сферата на образованието.

4.

Кирил ПЕТКОВ:

„ Ако някой ни поставя условие, ние не се навеждаме".

Звучи храбро, но родната политическа действителност постоянно опровергава и най-смелите заричания. Невинаги и не всяко „условие“ непременно трябва да се отхвърли – и не става дума за конкретния пример. Ако бях български политик, щях да превърна в свой навик следното действие: всяка вечер ще отварям нощното си шкафче – и ако в него няма златни кюлчета и пачки евро, ще лягам с чиста съвест.

Е, може би затова в една предизборна листа бях на последно място.

3.

Румен РАДЕВ:

„Не искам да се меся в работата на правителството. Това е въпрос, който ще решат коалиционните партньори. Но това, което остава като впечатление у българските граждани от всички тези дрязги покрай този въпрос, е, че всъщност няма толкова голямо значение, мога да кажа, пешките на властовата дъска, в ролята на министри, защото виждаме, че решенията се вземат от други хора на друго място"

Под тези думи на българския президент спокойно би могъл да се подпише лидерът на „Възраждане“ – може би с добавката, че става дума за Посолството. Когато не вярваш на собственото си правителство, намираш клиширано обяснение. Колкото за „впечатлението у българските граждани“ – не, за мен има значение кой ще е външен министър, независимо кой и къде го взема.

И моля Ви, говорете от СВОЕ, а не от НАШЕ име!

2.

Мария ГАБРИЕЛ:

 „Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено.“

Очевиден е европейският опит на Мария Габриел, който я е направил отличен депутат, избягващ уличаващата я конкретика и възможности за опониране. „Не бих въобще коментирала на този етап". Това е нейният отговор на въпроса дали би отстъпила МВнР след ротацията, след която тя трябва да стане премиер. Точна, аргументирана, прецизна в изказа си.  Струва ми се, че тя постепенно се еманципира от Борисов и тягостната му сянка. Подозирам дори, че рано или късно той ще я изолира от партията си – или поне от близкото си обкръжение.

Мария Габриел и академик Денков създават впечатлението за работещ тандем, чужд на партийни пристрастия и дразнещ субективизъм. И ще бъде жалко, ако този модел и пример за колаборация между опоненти бъде „изчегъртан“.

1.

Делян ПЕЕВСКИ:

„Правовата държава означава държава с обективна и независима съдебна система. Недопустимо е правосъдието да се случва по клубове и на тъмно. Това не е първият случай, в който се разкрива нерегламентирано влияние в правосъдната система, но трябва да бъде последният. Обществото трябва да знае какво се е случвало и нашата отговорност като народни представители е да осветим лошите практики и да направим така, че да бъдат невъзможни занапред. Парламентът е натоварен от Конституцията и хората с най-голяма отговорност за укрепването на правовата демократична държава и ние като народни представители им го дължим"

Цитатът е дълъг, но си заслужава да бъде четен, препрочитан и даже запомнен – най-вече заради човека, на когото принадлежи. Хубавото на понятието „смесени чувства“ е, че предлага множество варианти на визуализации. Така например един заврян зет признал, че изпитва смесени чувства, когато разбрал, че тъщата му паднала от петия етаж върху новото му ауди. Та и аз така: посрещам това „дефинитивно“ за правовата държава изявление от г-н Пеевски, известен още като „Господин Магнитски“ с одобрение, но и с недоумение, с възхищение, но и с отвращение…казано накратко: със смесени чувства.

 

Георги К. СПАСОВ