10.

Маги ДЖАНАВОРА, певица:

„Написах новата песен за 3 часа“

Заглавието на песента е „В едно“ (каквото и да значи това). С това парче певицата се завръща след раждането на дъщеричката си Елизабет, която е вече на 7 месеца (да й е жива и здрава!). Няма как човек да не се възхити от лекотата, с която певицата е създала песента си: „Вече е записана, много бързо стана. За три часа я направихме, на следващия ден беше напълно готова.“ Брюнетката САМА е измислила текста+малка помощ от колегата си Денис Попстар („попстар“ – „популярна звезда“ или по нашему „стар поп“?). А някои автори мъдруват, че създаването на текстове е сериозно интелектуално предизвикателство, че изисква подготовка, образование, ерудиция. Нашите певци са извън тази дефиниция: техните песни най-често са „авторски“ и лесно смилаеми от потребители им – просто защото обикновеното говорене (най-често уличното) е „облечено“ в музика (а и тя в съответствие с нагласите на феновете) – и ето ти поредното „парче“, създадено за 3 часа!

Дано съществуването му да е по-дълго от начеването му!

 

 

9.

КИЛЪРЪТ на Ружа Игнатова:

„Нарязах я на парчета и я хвърлих в Йонийско море“

Това твърди убиецът на криптоизмамницата, който в момента лежи в затвор в Нидерландия. Бил застрелял нашенката, нарязал тялото й на десетки малки парчета, които хвърлил в морето, където е изядена от рибите. Някои поставят под съмнение тази теза, но много повече са онези, които са убедени, че Игнатова вече не е между живите. Може би ще разберем истината по-късно. Както и генезиса на това зашеметяващо с резултата си престъпление. През юни 2022 г. нейният бодигард Франк Шнайдер, бивш оперативен директор на тайните служби на Люксембург, разкрил пред репортер на „Зюддойче Цайтунг“, че е започнал да работи за Ружа Игнатова, след като му е била препоръчана от един бивш зам.-министър на финансите. Изданието цитира думите му: „Ясно е, че са необходими контакти с представители на политическия и икономическия елит, както и с организираната престъпност, за да се осъществи измама от подобен мащаб – напълно необезпокоявано и в продължение на години…България е една мафиотска държава“.

Стигнахме до там, че нито се учудваме на подобни твърдения, нито се обиждаме. Може би защото са абсолютно неверни?

 

 

8.

Борислав САРАФОВ, изпълняващ функциите главен прокурор:

„Двама прокурори от Софийска градска прокуратура са получили заплахи за живота си. Единият е намерил патрон в пощенската си кутия, а друга обвинителка е открила кръст от клони през входната врата на жилището си.“

Изявлението е във връзка с разкритията около посетителите на частния клуб на Нотариуса. Би трябвало да прозвучи тревожно, но е по-скоро фарсово. Напомня ни за „атентата“ срещу Иван Гешев преди време. Сарафов получил сигналите в неделя, на 11 февруари, и веднага се задействал: „Още днес ще изпратя тези два доклада до министъра на правосъдието Атанас Славов с молба на тези двама магистрати да бъде назначена съответната охрана”.

Човек ще си помисли, че българските прокурори са се превърнали в страшилище за мафиотите и живеят под стресово напрежение и заплахи за живота си. Дали пък вече у нас не е започнала дългоочакваната от всички ни операция „Чисти ръце“?! И дали ще се намери български прокурор, който да „влезе в ОБУВКИТЕ“ (а не в КАСКЕТА) на италианския прокурор Джовани Фалконе?

Въпросите ми са реторични.

 

7.

Борислав САРАФОВ, и.ф. главен прокурор:

„Има едно име, което излиза "пред скоби" и в двата кръга (на Мартин Божанов - Нотариуса и на Петьо Петров - Еврото) и това е на бившия главен прокурор, той е свързан и с двата кръга"

Става дума за Иван Гешев. Обвинението е кратко и конкретно. И какво следва от това? Едва ли някой от нас се е съмнявал в престъпната колаборация на бившия главен прокурор с политически лидери и мафиотски структури. Няма как да забравим гаврата с показния арест на бившата кметица на „Младост“ Десислава  Иванчева и нейната заместничка. Това беше цинична, безсрамна постановка, която не целеше да ни убеди във вината на Иванчева, а в силата и безнаказаността на главния прокурор. Е, можем ли да се надяваме, че сега нашето правораздаване ще открие доказателства за престъпна дейност на човека, чието име е излязло „пред скоби“, и ще формулира обвинение, което ще издържи в съда и ще доведе до присъда?

Понякога мечтите са необходимо утешение.

  

6.

Проф. Вера БОНЕВА, историк:

„Всяко поколение има свои форми за комуникация с Апостола“

В свое интервю по повод на книгата й „Васил Левски: Да възкръсне България с пълна свобода“ проф. Бонева разсъждава за дейността на Апостола и съвременното му възприемане. Масова е практиката в много кабинети на хора, които видимо нямат нищо общо с идеите на Левски, да се поставят негови портрети, младежи да татуират образа му по тялото си, политици да го цитират както им е угодно. „По-лесно е да се сложи на стената портрет, да се татуира образ, да се цитират отстранени от контекста думи“.

И още нещо, за което се говори от години. Проф. Бонева застава зад твърдения на възрожденци от кръга на Апостола, подкрепени и от историците д-р Григор Бойков и проф. Пламен Митев, че рождената дата на Левски не е 1837, а 1840 г.

(Григор Бойков е доктор по османска история от Университета „Билкент“ в Анкара. Когато през 1985 г. ние се готвихме да празнуваме 500-годишнината от основаването на Пазарджик (1485 г. според Стефан Захариев), проф. Тодор Балкански в свое задълбочено научно изследване заключаваше, че това е станало през 1420 г. През 2007 г. д-р Григор Бойков потърси финансова помощ (и я получи) от Община Пазарджик за издаването на своя книга за възникването на града. Така той успя да публикува своя труд  „Татар Пазарджик. От основаването на града до края на ХVІІ век. Изследвания и документи“ ( Amicitia, София, 2008 г.), който на свой ред промени годината на основаването на Пазарджик – 1398 г. Е, защо да я оспорваме, когато става дума за по-престижно дълголетие!)

5.

Кириакос МИЦОТАКИС, министър-председател на Гърция:

„Реформата прави живота на няколко наши съграждани по-добър, без да отнема нищо от живота на мнозинството"

Гърция стана първата страна с преобладаващо православно християнско население в света, която узакони еднополовите бракове. Това решение на гръцкия парламент беше предшествано от силна съпротива, организирана от Църквата. Поддръжниците й проведоха митинги на площад Синтагма в Атина в четвъртък. Мнозина издигнаха знамена, държаха кръстове, четоха молитви и пееха откъси от Библията.

Петнадесет от 27-те членки на Европейския съюз вече са узаконили еднополовите бракове. Те са разрешени в 35 държави по света.

Не ми се мисли какво ще случи у нас, когато дойде време да се обсъжда законопроект за еднополовите бракове. Ако въобще се стигне до там, разбира се.

 

4.

Николай ДЕНКОВ:

„Времето, в което всеки се оправя сам, е приключило"

Макар тези думи на премиера да са в контекста на войната в Украйна и да потвърждават необходимостта от единен отбранителен капацитет на страните членки на ЕС, те важат със същата сила и във всички останали аспекти от функционирането ни като държава. Изпълнените с инфантилна (а може би не е такава?) наивност призиви за „суверенитет“ и „неутралитет“ на България намират своите адресати сред онези наши сънародници, които искат да не се посяга „на историята“ (без значение кой и как я е написал) и нейните паметници (каквито и да са те), които организират „походи за мир“, които искат да се чуе „гласът на народа“ чрез референдуми за еврото, за Шенген, за тецовете, за вятърните генератори…Защото това е демокрацията!

Днес сме част от голямото европейско семейство, в което солидарността е основен принцип на съжителство. И в този смисъл не само отбраната ни е гарантирана; дадена ни е възможност да бъдем свободни „строители на Нова България“ – по-справедлива, по-богата, с по-достойно място в Европа и света. Идеал, който би могъл да ни обединява.

Знам, че позитивизмът си има свои непреклонни опоненти. Кажете „зеле“: щрак!

 

3.

Юлиян ВОЙНОВ, икономист:

„Изминалата 2023 г. бе добра за българската икономика, като не се сбъднаха песимистичните сценарии, очакващи висока инфлация, нисък ръст на БВП и намаление на реалните доходи“

Позволих си да цитирам този икономист не само заради вродената ми вяра в по-доброто бъдеще на страната ни, но и като контрапункт на всички онези неотдавнашни травмиращи ни прогнози за тотален икономически срив. „Ние сме една от държавите в първата тройка по ръст на доходите, които са над инфлацията, така че реално в България реалните доходи се увеличиха, а не спаднаха, както очакваха прогнозите.“- твърди Войнов. Той отчита силни промени и в енергийния сектор, като цените на енергийната борса са от около 100 лева за базова мощност. Това станало възможно заради много инвестиции, свързани с ВЕИ, и реформите, предприети от съседките ни. Имало и сериозно намаляване на дела, произведен от ТЕЦ „Марица изток 2“. „Промените са много сериозни. Това, което ще стане в рамките на 2-3 години ще видим пълна либерализация на пазара, за България това е предвидено 2026 г. да се случи. Много по-голяма конкуренция, съвсем друг начин на работа на енергийната система, създаване изцяло на европейска енергийна система, където няма да има значение какви са отделните мощности в отделните държави, защото ще има единен пазар, който ще определя единна цена. Това ще доведе до използване на ВЕИ мощности, защото при единен европейски пазар, дори и в България да няма слънце, някъде другаде в Европа ще има и ние просто ще купуваме една и съща енергия в цяла Европа – на едни нормални цени, които ще са наложени в цяла Европа.“

Дали този икономист си служи с розови очила, ще покаже бъдещето.

 

  

2.
РУСИЯ:

„Алексей Навални ПОЧИНА в затвора“

„Почина“? Това дори не е евфемизъм. Това е гавра. Това беше една предизвестена смърт, даже позакъсняла, за която трябваше да има кратко и категорично съобщение: „ПУТИН УБИ НАВАЛНИ“. Вече се беше опитвал да го направи. В 21 век в една европейска държава преследват, съдят, осъждат, затварят, изтезават и убиват политическите опоненти на режима. И за някои нашенци тази държава е по-мила от родината им, а вождът й - знаме и надежда!

Кремълският диктатор не можеше да скрие омразата си към Навални. В нея имаше даже нещо лично. Може би не можеше да му прости, че той печелеше любовта на онези руснаци, които виждаха в него надежда за демократизиране на Русия. Не можеше да му прости, че излъчва младост, честност и смелост, че си позволи предизвикателството да се върне там, където го очакваше смъртта.

Путин и Навални – символи на вечната борба между Злото и Доброто.

 

 

1.

Вячеслав ВОЛОДИН: Председател на Държавната дума :

„Вашингтон и Брюксел са виновни за смъртта на Навални. Причината ще бъде установена от криминалисти и следствие... Всички те, имената им са известни: от генералния секретар на НАТО и ръководството на САЩ до Шолц, Сунак и Зеленски, са виновниците за смъртта на Навални"

Без коментар.

  

Георги К. Спасов