10.

Александра КАШКИНА, организаторка на конкурса „Мис Перник“:

„Била съм на последния конкурс, който се проведе в зала „Миньор“, и сега нямам търпение да застана зад организацията и да излъчим най-красивата перничанка“

След 24 години отново ще избират „Мис Перник“ – на 29 март; за титлата ще се борят 12 момичета. Победителката ще участва и на конкурса „Мис България“.

Няма лошо. Красивите момичета са една от „визитките“ на България. Приятно съм изненадан от „критерия“, с който организаторката анонсира конкурса: „Титлата се идентифицира с млади български жени с висока културна осведоменост и морални ценности. Не одобрявам никакви хирургически намеси и такива дами няма да бъдат допускани на конкурса“

Очевидно нито една от тези 12 участнички няма шанс за участие в „романтичното“ риалити предаване „Ергенът“.

  

9.

Венци ВЕНЦ, певец:

„Говорихме си много за пътя към успеха, за това как се става добър предприемач и успешен артист.“

Певецът влязъл в ролята „учител за един ден“ в среща с ученици от 90-то СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“, която продължила час и половина. Сниман е със 7-8 момичета край него. Отсъстват момчета и аз ги разбирам.  „Споделих им моята тайна за успеха. Като им разказах и теорията за 10 хиляди часа“. Лична интерпретация на популярното твърдение на Айнщайн, че талантът е 1%, а 99% са упорита работа. Но момичетата са отклонили този момент от срещата, за да се съсредоточат към нещо много по-важно: „Колко татуировки имате?“„Само една“ – отговорил певецът, с което разочаровал фенките си. Те сигурно биха предпочели да чуят къде какво си е татуирал, по какъв повод, кога, защо, нещо по-пикантно…Вероятно биха се възхитили от Сузанита, известна с това, че е дъщеря на певеца Орхан Мурад, която се похвалила, че има 30 татуировки по тялото си.

Не мога да разбера (да не говоря за одобрение и възхищение!) защо трябва да ни натрапват едва ли не като образци за следване (независимо че понякога са представяни и като отрицателни примери) млади хора – и не само – които се хвалят, че били друсани, че карали автомобила си със „супер“ висока скорост, че селфито им е върху влакове и вагони или на ЖП релси…

Залитам към „конско“, затова спирам. Всяко поколение си има своите моди и странности, които трябва да се опитаме да разберем, а не да отричаме. Но едва ли това би могло да стане за час и половина – дори и да си популярен и обичан певец.

  

8.

Брайън МЕЙ, „Куин“:

„Разгледахме холограми на Фреди. Сега, когато не можем да се съберем всички, ще е много хубаво да последваме примера на АББА, които също използват холограми за концертите си.“

Идеята е взаимствана от АББА, които миналата година имаха в Лондон изцяло холограмен концерт. „ABBA Voyage" събра хиляди почитатели на шведската банда, които се насладиха на над 20 парчета от новия им албум. По подобен начин ще бъде „възкресен“ и „Кралят на рока“. Премиерата на Elvis Evolution, „потапящо концертно преживяване", използващо изкуствен интелект и холографска проекция, ще се състои в Лондон през ноември, като са планирани представления и в Лас Вегас, Токио и Берлин.

Фреди Меркюри ще се появи като жив на сцена по време на концерти, като за целта ще се създаде най-модерна холограма на фронтмена на „Куин“.

The Show Must Go On!

  

7.

Манол ПЕЙКОВ, депутат:

„Виждам, че съм трън в задните ви части“

Репликата на депутата от ПП-ДБ е към колегите му от „Възраждане“, които казали, че идва нетрезвен в Народното събрание. „Имам много несъвършенства, пълен съм, понякога съм рошав, кривоглед съм. Но пиенето не ми е порок. Събират ми се около 50 грама на година. Сменете си опорките!“

Словесните престрелки между Пейков и депутатите от „Възраждане“ не са от вчера. През м. април миналата година на заседание на НС Костадинов нарече депутатите от ПП-ДБ „утайки“, а след него взе думата Пейков:

„Репликата ми е към господин Костадинов и колегите от „Възраждане", които нееднократно използват термини като „Доносническа България" и „коалиция Сорос-донос". Господа, не е цивилизовано да си говорим по този начин. Господин Костадинов, вие се опитвате да нормализирате език, който е неприемлив в публичното пространство. Вие разчитате на това, че ние се държим цивилизовано и уважително към вас. Имайте предвид, че ние също имаме богато въображение. Аз също мога да ви назова „Коцето Късопишков", имам предвид човек, който пише с къси букви. Въображението ми е безкрайно."

Упражненията на нашите народни депутати по остроумие са част от работата им, може би най-забавната – за разлика от законотворчеството им.

  

6.

Йенс СТОЛТЕНБЕРГ, генерален секретар на НАТО:

„Решението на унгарския парламент прави алианса по-силен и по-безопасен“

След като в края на месец януари тази година най-сетне президентът на Турция Реджеп Ердоган подписа ратификацията на членството на Швеция в НАТО, това направи и премиерът на Унгария Виктор Орбан. Улф Кристерсон, премиер на Швеция, заяви: „Швеция е готова да поеме своята отговорност за евроатлантическата сигурност“ Орбан го увери, че  „шведско-унгарското сътрудничество в областта на отбраната и присъединяването на Швеция към НАТО ще укрепят сигурността на Унгария“. Скоро след това Унгария подписа сделка за закупуване на четири изтребителя Сааб ЯС 39 „Грипен" от Швеция.

Оставам с впечатлението, че и Ердоган, и Орбан са „пристанали“ на определена цена.

  

5.

Евгений РЕЗНИЧЕНКО, директор на Института за превод:

„Българинът Кадийски е майстор на словото! Смелостта на Кирил Кадийски предизвиква уважение и възхищeние. Това се отнася и за собствената му поезия, и за неговите преводи. Тютчев, Некрасов, Блок, а и всички руски гении – той отива при тях и живее с тях на български като равен. Съперничи си с гениалния Рилке – на руски език. Като равен!”

Френското престижно издателство „Аден” посвети поредния си годишен алманах ПИСМЕНА (LETTRES) на емблематичния български поет Кирил Кадийски. Алманахът включва текстове върху творчеството на българския поет от литературни критици и университетски преподаватели, които изтъкват несъмнената му дарба и самобитен поетически почерк.

Кадийски е най-превежданият в момента български поет във Франция. И е странно, когато Българският културен център в Париж (на който той е бил първият директор) не го допуска до участие на фестивал на изкуствата в Иер миналата година. „Фамозната директорка на БКЦ в Париж на въпроса ми в коя сфера в областта на културата и изкуствата е силна, след като отива директор на такова отговорно място, беше пределно откровена да ми каже с една ехидна усмивка: „Аз съм силна в други сфери!” Е, докато силните в „други сфери” представляват България и у нас, и в чужбина, клетото ни отечество ще е на това дередже.“

(Карил Кадийски е лауреат на учредената от Община Пазарджик Национална награда за художествен превод, носеща името на големия български преводач Стоян Бакърджиев - 2013 г.)

Поетът има особен нюх и към политическите реалности у нас, на които откликва по своему:

 Какъв Шенген! - в политиката шета
роптае и се пречка цяла чета
от безподобни шенгенета,
пардон - от патриот до патриот!

И тук сме си добре! - въртят и сучат.
Да, ръбест е на Свети Петър ключът
и пак успяха да ни го набучат,
а българинът вика: Ах, че гот

(„Вместо епитафия“)

  

4.

Николай ДЕНКОВ:

„Предложението на ГЕРБ от вчера променя приоритетите, набелязани преди 9 месеца. Вместо да продължим с усилията за реформи, фокусът се поставя върху министерските кресла и борбата за постове"

Заявлението на премиера е по повод предложението на ГЕРБ за коалиционно споразумение с хоризонт следващите три години. На брифинг лидерът на ГЕРБ заяви, че няма да приеме меморандума, представен от ПП-ДБ. Вместо това ще поиска да се подпише коалиционно споразумение за общо управление през следващите 3 години. Според финансовия министър Асен Василев трябва да има принципно споразумение, което да гарантира избора на независими състави на регулаторите и път за реформиране на съдебната система и прокуратурата. Иначе се отива на предсрочни избори. „Коалиция ще има, когато България има независими съд, регулатори и прокуратура. Необходимо е в регулаторите да влязат хора, които не реагират на телефонни обаждания".

Май сме свидетели на надцакване, на изпитание на нервите, на рекетиращи нови условия? Както се изрази един бивш президент, изчаква се кой ще мигне пръв.

 

3.

Бойко БОРИСОВ:

„Работата на министър Тагарев за мен се изчерпа. Каквото и да напишат в този отчет, той работата не е свършил“

Бившият премиер, който е свикнал да подарява кученца вместо оръжие, обвинява българския министър на отбраната, че не подпомага Украйна с бойна техника. Приятелят му Пеевски го допълни: „Тагарев свърши една голяма нула“. Обади се и Борислав Гуцанов от БСП с тревожни призиви да не изпращаме войски в Украйна и с упреци към премиера и председателя на НС: „Какви са тези посещения в Украйна?“ Като капак на всичко това чухме  и Копейкин: „Той е агент и трябва да бъде обвиняем и съден за шпионаж в полза на чужда държава“ (Отлична самохарактеристика на „възрожденеца“!).

Истината е, че пропорционално България е една от страните, която най-много помага на Украйна. Основната заслуга за това е на министър Тагарев. Ето защо той е мишената и на „десни“, и на „леви“; на първите, за да го заместят със свой човек (все пак при оръжейните доставки има голяма далавера!); на вторите – за да помогнат на Големия брат. Зад цялото това многогласие се крие съгласувано съгласие – ерго, Тагарев е точният министър на това министерство, който има капацитета и куража да го ръководи адекватно.

  

2.

„РУСИЯ НЕ Е ПУТИН!“

Това е цитатът на хиляди руснаци, които се събраха пред църквата „Света Богородица", за да се простят с Алексей Навални. Многократни са скандиранията  „Русия не е Путин", „Русия ще бъде свободна“, „Не на войната!“, „Няма да простим!“, „Путин е убиец!“, „На-вал-ни!" и „А-лек-сей!" въпреки заплахата, че биха били дефинирани като „подкрепа за обявен за екстремист и лидер на забранена заради екстремизъм организация“.

Повече от четвърт милион са гледали сбогуването с Навални в канала му в You Tube, който е блокиран в Русия.

Няма съмнение, че политическият опонент на Путин ще остане завинаги в човешката история като символ на борбата срещу диктатурата.

  

1.

Румен РАДЕВ:

„Благодаря ви, че обединени опазихте националния ни празник от посегателства. Светлината на чистите ви помисли прогони лепкавата политическата мъгла от върховете на българското минало. И няма да забравим, че шаманите на нихилизма и разделението отстъпиха пред силата на Трети март не от съвест, не от уважение към историята, не от почит към костите на предците ни, а единствено благодарение на категоричната решителност на вас, мнозинството българи“

Речта на президента от паметника Шипка сложи точка на нездравите подозрения, че 3 март ще бъде политизиран. Той остана верен на последователната си политика да използва всеки повод – дори празничен (както беше в навечерието на Нова година) - да хули правителството, излъчено от двете най-големи коалиции в парламента. Никога досега не сме имали президент, който така яростно, злобно и, най-вече, несправедливо да вменява на определени политически лидери и техните партии (преди всичко радетели за нашата пълна евроинтеграция) всички възможни грехове на едно управление. Като контрапункт на неговото „обединително“ красноречие откриваме скромното – както винаги – и истински държавническо изказване на акад. Николай Денков: „Днес не е ден за атаки, а за празнуване, за обединение“.

Навремето имаше един български филм – „Цар и генерал“. Не по-малко интересен би бил и филмът „Академик и генерал“. Науката, разумът, интелектът – срещу агресивното говорене, срещу патоса на противопоставянето.