RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Мариана Бойрикова: Игра на „топло” и „студено”

Мариана Бойрикова„Тръни и бодли никнат по дирята на победителите”
Лао Дзъ „Пътят”

Страната ни отново е разтърсена от скандали. Макар че, нищо ново под слънцето. Така свикнахме с тях, че ако ги няма, сигурно ще умрем от скука. Не че не ни ядосват (разсмиват) или че не попържваме и политиците си, и държавата си, и Европейския съюз и Съветския съюз, и НАТО, и Варшавския договор, и Барозу, и Меркел, и Дейвид Камерън (най-вече). Но ... знаем си - всяко чудо е за три дни. И ще отмине като предишното. И като по-предишното. Богатите пак ще са богати, бедните - бедни, за едни ще има справедливост, за други - не. Колкото повече си откраднал, толкова по-уважаван ще си, колкото по-почтен си, толкова по смешен ще си (понякога се гледам в огледалото и си умирам от смях!). И други такива работи.


Имаше в детството ми (преди да дойдат компютрите) една игра на „топло” и „студено” - да откриеш предмет, но с помощта на този, който го е скрил. Или врагът (в играта) трябваше да ти помогне да спечелиш. Такива бяха правилата! И който не ги спазваше, беше аут. При  игрите на големите, обаче, правила няма. Което означава, че в даден момент би могъл да се откажеш!? Да, ама Не! Хрониката на българските избори от времето на прехода показва интересна тенденция - хората осъзнават че са в играта, усещат, че правилата са фиктивни, което ги обърква и гневи, но въпреки това остават в нея (повечето). Откъде знам ли? Ами нали и аз съм в нея. От доста години се опитвам да схвана какво точно става и защо?! Не че нещо ще се промени като го осъзная? Но като човек, който е убеден, че след като живее в цивилизована държава и плаща данъци, за да работят едни институции, които да му осигуряват правила, норми и ред на съществуване и след като той самият той ги спазва - трябва да му е гарантирано поне минимално ниво на нормалност. Ама не!

Нищо не му е гарантирано. Освен данъците и смъртта!


Отново предстоят избори. Политиците са се развихрили. Социолозите самоотвержено ги следват. Гласоподавателите, пък, колкото да не развалят пейзажа, се правят и те, че играят играта. Но този път е различно. Не бих могла да определя дали това е положителна или отрицателна тенденция, но е очевидна. Хората са толкова уморени, ядосани и отчаяни, че резултатите от тези (пак много важни!) избори май не ги вълнуват особено. Нито несъстоялата се революция, нито създаването на гражданските (спонтанни или манипулирани) формирования, още по-малко принадлежността им към лявото, дясното или някакъв център (либерален, радикален, демократически) могат да ги изкарат от летаргията.

Но летаргия не като символ на безразличието,

а като последица от отчаянието.


Толкова са отчаяни, че вече дори не са гневни. Ако може някой да им даде някой лев, нещо за ядене или мечтата на новото поколение - работа -  пък какъвто и ще да е той - ляв, десен или среден. Може и да е извънземен. Още по-добре! Пък после хората си продавали гласовете! Аз, лично, не ги коря. Ако изобщо има някакви правила у нас, то те са скрити (неофициални) и касаят единствено лични, партийни и корпоративни интереси. Освен това са създадени точно от тези, които толкова настървено (уж) се борят с това явление. Защо ли пък някога Маргарет Тачър не си купи още един мандат, ами взе че подаде оставка?! Сигурно защото така е искала - гвардейци да носят на рамене ковчега й, кралицата да облече черно, а гражданите да я изпратят в най-дългия й път с ръкопляскания.

Никога не съм вярвала в световната конспирация

и не търся под вола теле
.

На мен нещата ми изглеждат прости. Живееш ли добре - да се храниш по три пъти на ден с различна храна, да можеш да си платиш тока, водата и телефона, без да мислиш три дни и три нощи как да го направиш и пак да да ядеш по три пъти на ден (може и два пъти) да имаш работа, и ако си я вършиш добре, да не тръгваш сутрин със свито сърце и студена буца в стомаха - дали пък днес няма да те изритат, и най-важното - да възпиташ децата си като отговорни граждани, давайки им пример със своя честен път, който те да следват с уважение - това означава за мен нормален живот. Винаги ще има и по-добре, и по-зле от теб.

Но това, което дава някакъв смисъл на живота ти

е убеждението, че усилията ти си струват.


Тогава играта е не само смислена и позитивна, но и заразяваща, дори забавна. Хората се опознават, харесват или не, обичат се или се мразят, помагат си или се прецакват, но и се осъзнават като общност - горда или унизена, богата или мизерно съществуваща, цивилизована или примитивна.
Точно преди година написах материал, в който, леко срамувайки се от липсата на гражданска позиция, завърших с думите, че май на следващите избори, вместо да гласувам, ще отида за гъби. Ами не виждах за кого да пусна бюлетинката! А това време взе, че дойде и трябва да решавам.

То пък, оказва се, времето щяло да е подходящо

за разходка в планината.


Нищо, че не познавам гъбите. То и политиците, които греят от плакатите и тв-екраните, ги познаваме горе-долу толкова - колкото гъбите. Ще бера наред и като напълня чувала ще бръкна вътре и ще избера една - вероятността да е ядлива (отровна) е почти равностойна на това да избера читавия кандидат. Ако изобщо отида до кварталната секция, де. Обаче, докато гъбата няма да я изям - не съм чак толкова луда,  това ще бъде просто тест - тези, които ще спечелят от изборната лотария, ще си ги консумираме цели (дълги) четири години. По точно - те нас ще консумират. От това спасение няма!

Затова изобщо не слушайте, уважаеми съграждани (сънародници),

какво ви говорят кандидатите за хамама.


Като ги видите на екрана, изключете звука. Защото като ви кажат „топло”, това може да означава „студено”. Ама може да означава и „горещо”. А може и нищо да не означава. Правила просто няма! Така че, разчитайте единствено на здравия си разум. И в краен случай - на интуицията. И тъй като по-скоро жените я притежават, то си е дар Божи  - слушайте жените си,  скъпи приятели! Слушайте майките си, сестрите си и дъщерите си. И ако въпреки усилията си и този път не улучите, пратете онзи чувал с гъби на ...
Вие си знаете на кого!

Накрая искам да ви пожелая три малки неща.
Скоро е Великден! Съберете на празничната трапеза най-близките си хора и не се косете, ако не е чак толкова богата. Колкото по-простичка е, толкова по-богоугодна е (и със сигурност по-здравословна). Важното е да сте здрави, да сте заедно и да се обичате. Да имаш кого да обичаш в този сбъркан и яростен свят е една от малкото истински ценности, които ни останаха.  Да мразиш е къде-къде по-лесно. А и винаги има кого.
Направете едно мъничко добро на някой, който е в беда. Дайте едно левче на просяка, зарадвайте уличния музикант, подарете старите си, поомръзнали ви, дрехи на този, който си няма. Или просто помогнете на някой, който е по-зле от вас - все ще намерите как.
И ако се чудите какво да правите с толкова празнични дни (без екскурзии и пътувания), прегледайте личната си библиотеката - едва ли сте изхвърлили всички книги. Прочетете поне една. Не само няма да загубите времето си, но и току-виж се натъкнете на някой много, много мъдър съвет. Като този:
„Господ може и да го има, може и да го няма. Но ти живей така, сякаш го има!”


      Мариана Бойрикова 






Тази страница е видяна: 482

 Публикувано от: pamedia на понеделник 29 април 2013 - 16:27:59

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат





Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.3490 сек., 0.2896 от тях за заявки.