iliyan_kuzmanov1.jpg

С Илиян Кузманов ви срещаме втори път. Той се завърна в родния си Пазарджик, след десетки години в Англия и Канада. Лондонският си проект ЕЗО - кафене, което лондончани заобичаха заради книгите и богатия културен живот, Илиян реализира и в Пазарджик, заедно с Фондация Арт Ангел, която стимулира хората да творят и да изявяват себе си. Поводът сега да Ви срещнем с него е книгата му с провокативното заглавие "Ако срещнеш Буда, убий го! Пилигримство към свободата".

Илиян, в заглавието на книгата ти има много символика. Какво всъщност искаш да убиеш?

Тоталитарното, авторитарното, потисническото, онова което не позволява душата да лети, това което не ни позволява да имаме собствено мнение, а да бъде общо или такова каквото са ни спуснали угодно. „Ако срещнеш Буда по пътя, убий го!“ е коан от Будизма, доста провокативен. По принцип, обучението в будизма е постоянен диалог учител - ученик, постоянни разговори. Липсва онзи учител, изправил се и каращ те да назубряш, който да диктува и да иска да повтаряш след него. Западното образование до голяма степен, имплементира този модел. Та за провокацията, когато учителят в един момент каже това на ученика, той се стъписва и замисля: „Как така, аз си посветих живота на това учение, а той ми казва това“, но учителят му казва:„Ти имаш свободна воля, собствено мнение, от тебе зависи какво ще направиш, не винаги трябва да ме слушаш…“ Красиво, нали?!
Знаеш ли, дразня се че много хора говорят за свобода и за освобождение, а в действителност ни вкарват в тоталитарна матрица, без право да избираме, без право да имаме различни мнения, без право да бъдем свободни, без да ни дадат възможността да разсъждаваме, говорим, мислим върху това, какво означава да си свободен. Какво е свобода? Хранилка?

Iliyan Kuzmanov Image002


Водиш читателя си в дебрите на неговата душа. А своята разкриваш ли я?

Определено, част от моята. Но това е като да запалиш свещ в тъмна стая, отрупана с книги. В различни моменти, виждаш различни фрагменти, цветове, думи, а други изчезват. Човешката душевност е необятна, безкрайна… А аз се надявам да съм запалил една свещичка в моята.

Iliyan Kuzmanov Image003


Заедно с теб читателят ще измине 17 стъпки. Накрая къде да очакваме да се окажем?

Цялата книга е една шантава провокация, та дори и с това, че сме се запътили с книгата към един остров в Тайланд… наистина, преставаш ли си, ние да помагаме за чистенето на океана. Знаеш ли, бяхме на кафе с писателя ни Георги Господинов, на когото споделих проекта-книга. Той доста му се изкефи и се роди идеята, покрай една социална пекарна за кафе, на един далечен остров, да има и едно две бунгалца, които да ги ползват български писатели, за по няколко месеца. Много щура и същевременно гениална идея. Дори и това, че разгръщаме мечтите си е готино, освобождаващо. Там и искам да заведа читателите, там където могат да мечтаят свободно, дори и мечтите да не се сбъднат, тях вече ги има, те са ги изживели. Колко хора си построиха палати я в Дубай, я в Тайланд, я където си поискат. А ние искаме една пекарна за кафе, която да дофинансира чистенето на океана. Бунгалце, две за някой български писател, който да си пише доволно до вълните на океана и от време навреме да хвърля по едно око на процеса на печене на кафе… безценно!

Iliyan Kuzmanov Image004


В книгата се включил и своите "Фантазии", които са своеобразен път към теб. Какво искаш да дадеш на хората?


След стъпките, след съветите, които де факто казват да не ми слушат съветите, а да открият тайния, личен път към себе си, ще ги потопя в дебрите на моето въображение и фантазии. Това е един текст, писан преди повече от 2 години в Тайланд, в един доста фееричен момент, когато отново повярвах в чудеса и магията около нас. А финалът ще го оставя на тях, всеки сам да открие, всеки сам да почувства… Ще бъде едно цветно пътешествие, весело, тъжно, празно, замислящо, питащо, провокиращо…

Iliyan Kuzmanov Image005


Изкуството те вълнува и искаш да си част от процеса на създаването му. Какъв трябва да бъде творецът, за да въздейства?

Творчеството е във всичко - в това как ще си подредиш вкъщи, как ще сервираш закуската на любимия човек, как ще направите всеки ден да ви е специален със собствена импровизация, не на цената на билет. Изкуство е как ще създадеш бизнес, какво преживяване ще направиш на клиентите си, какъв театър ще им изиграеш, то е във всичко. Животът ни е творчество и ние можем да творим с всичко. Та дори и парите, това е най-пъстрата палитра, магическият прах, с който можем да променяме света около нас, можем да вършим чудеса, стига да искаме. Просто ние сме обременени от едно тъмно време, в което ние имахме функция, предназначение, бяхме болтчета, гайки в една тромава машина. А едни седящи зад бюра чертаеха как ще работи машината, натискаха копчетата. Това наследство е останало и в изкуството, създал се е един монопол над него, свързан с мекички службици. И ти говорят кое е високо изкуство, как трябва да се научи, как те ще те научат, разбира се, ако си получат заплатата (която сега са я модернизирали в заплащане). А ние, простите хора, само трябва да си купуваме билетчета и да им плащаме да творят. Това не е изкуство, това е бюрокрация, това е занаятчийска гилдия, това са хора, работещи на заплата. Мисията на човека на изкуството е да пали искри в душите на хората. Но хубавото е че светът е голям, отворен, никога няма да се върнат онези времена, а тези бюрократи са на издихание…


В публикацията са използвани илюстрации, включени в книгата на Илиян Кузманов




Loading...