„Нещо повече, насочваме фокуса към това, че чрез театралните техники младежите добиват и житейски умения и качества – такива, които са изключително търсени в днешните професии – самоувереност, умения за презентиране, аналитично мислене, работа в контекст, различни ситуации, екипност“, допълват от сдружението.

Екипът на сдружението е поканил като ментор на младите хора режисьорът Стефан Зарев. Самият той току що е прескочил двайсет и деветата си година. Завършва режисура в класа на проф. Пламен Марков и работи в полето на независимия театър. Основно е съсредоточен в създавaнето на театрални продукти насочени към младата публика.

„Аз съм Стефан Зарев – режисьор по професия. И съм ръководител на един лабораторен процес, където с тези младежи направихме един спектакъл по мотиви на Орфей и Евридика.

Поставихме младите хора в една силно предизвикателна, но и мотивираща ситуация. За самият мен да събера хора на различна възраст с различни занимания и интереси бе също предизвикателство. На нашият професионален език лабораторната работа е тази, в която едно театрално представление се изгражда в процес на репетиции, работа с текст, пластика, дискусии. Дори крайното заглавие се избистри от участниците след третото представление. През този процес участниците освен, че получават умения в използването на театрални техники и прийоми, но и успяват да изградят разбиране за себе си, за мястото си в света, спрямо конкретната им възраст, да се поставят и в обувките на другия. Текстът, върху който избрах да работят е на американката от японски произход Наоми Иизука. Понеже са използвани архетипни герои от древногръцките митове и легенди, преповторихме това, което са изучавали в училище и същевременно го поставихме в съвременен контекст. Не само по драматург, но и с техни собствени идеи и истории.

Освен това ги поставих и в жанр, който може да се нарече променаден театър. Така показахме и как нетеатралното пространство променя театралното представление, съответно посланията, близостта до аудиторията, която бива включена и по този начин се осъществява взаимодействие – на театрално-игрово, личностно и социално ниво.

Хубавото при тази група млади хора е, че част от участниците помагаха при изграждането на представлението „зад сцената“. Научиха се как се използва осветление, как се работи със звук, дори си имах и помощник режисьор, който се грижеше за наличността на всички елементи – костюми, актьори, мизансцен, та дори и работата с публиката.“

Присъствайки на част от срещите и процеса на работа, забелязвам изключителният ентусиазъм сред включените участници. Особено сред 15 годишните – ниската възрастова граница. Да се впуснат в това предизвикателство, този своеобразен експеримент приляга на търсещия млад дух с придружаващото чувство на въодушевление. А не са ли това съставките на младостта?

Елена скоро завършва бакалавърска степен в университет. Според нея това е изключително полезен обмен на опит. „В процеса се осъществява обмен на идеи, които всеки може да доразвива по някакъв начин, така, че да бъде полезно за цялото представление и за неговата идея. Според мен това е една много хубава възможност да се въвлекат повече хора в театъра като изкуство. Дори и като социален ангажимент като това да си разшириш връзките с хора, опита, наблюдения върху живота като цяло.“

Цвети също завършва академичното си образование тази година в актьорската специалност на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Разбираме, че е пишещ човек с разнообразни интереси.

„Когато организаторите ме поканиха за първи път, малко се стреснах от идеята, че ще трябва в рамките на няколко дни да направим нещо стойностно. Но когато видях за първи път екипа и режисьора, първата ми мисъл беше "Дошла съм на правилното място." През цялото време всички работехме с хъс, воля и една лековата сериозност, която ни съпътстваше до премиерата. И когато чух аплодисментите на хората и видях на видео клип какво сме направили, просто знаех, че трудът ни си е заслужавал и с удоволствие бих участвала пак в такъв проект.“

Идва време за представлението и публиката е водена „за ръчичка“ от един младеж по пътя на определените зрителски точки. Все пак сме на променаден театър. Необичайно е, вълнуващо. Веднага ни блъска дързостта на текста, вибрацията на младостта, искрите забавление и въодушевление. Няма друга такава енергия, като тази на талантливите млади хора!

„Точно това е нашето намерение. Този блясък, тази енергия да бъдат заразителни и все повече млади хора да се обръщат към театъра като начин за себеизразяване, като разбира се не е задължително да се обвързват професионално с него. Хобито също дава изключителни предимства на младежите, които пък после избират друг професионален път.“ От сдружението допълват, че предстои и кампания, в която различни млади хора ще разкажат своите истории как заниманията с театър са ги развили като личности и как това помага и в професията, която са избрали.

Проектът Проектът „Театрални взаимодействия“ с договор №25-00-15/30.03.2022 се осъществява с финансовата подкрепа на Национална програма за младежта (2021-2025), Министерство на младежта и спорта.

Вяра Петрова