hadji_rashko1.jpg

Хаджи Рашко Хаджиилиев е роден през 1832 г. в Татар Пазарджик в семейството на търговеца Илия Стаматов. Първоначално учи в частното килийно училище на даскал Гено Вълков Дойчинов, намиращо се до църквата „Св. Константин и Елена“, а след това в Т. Пазарджишкото българско училище, открито през 1845 г., при учителите Никифор Попконстантинов и Юрдан Ненов. Социалното положение на бащата позволява да продължи образованието в Пловдивската гимназия, където усвояна гръцки и турски език. Тук негов учител е Йоаким Груев.

На дванайсет годишна възраст х. Рашко Хаджиилиев има възможност да пътува с баща си до Ерусалим и да посети „Божи гроб“, а през 1850 г. и манастирите на полуостров Атон.

След завършване на образованието си се занимава с търговия и помага в дюкана на баща си. През 1860 г. се оженва за Иванка Хаджирадева, от която има двама сина – Борис и Стефан и четири дъщери – Парашкева, Анна, Олга и Елена.

Hadji Rashko Home

Хаджи Рашко Хаджиилиев участва в национално-освободителното движение на българския народ. Член е на Тайния революционен комитет в Т. Пазарджик, организиран от Васил Левски през 1869 г. На 13 октомври 1871 г. в дома му се провежда събрание на комитета, на което присъстват Васил Левски, Петър Бонев, Никола Ръжанков, Стоян Ангелов, Пене х. Величков, Иван Стоилчев, Петър Димов, Стоян Акрабов и др. Участниците разглеждат и приемат примерния устав „Наредба за работа на работниците за Освобождението на България“, изработен от Васил Левски и избират Михо Стефанов за касиер на организацията.

Контактите на х. Рашко като търговец му помагат да вземе дейно участие в подготовката на Априлското въстание. По време на потушаването му е арестуван и използван от турските власти като омиротворител в Брацигово и Белово. От Т. Пазарджик е преместен в Пловдив и затворен в „Панаир хан“, където прекарва три месеца. Освободен е по силата на обявената амнистия от Европейската комисия. На 28 август 1877 г. е задържан отново и затворен в „Куршум хан“, а след това заточен в гр. Аджин (Мала Азия) заедно с Юрдан Ненов, Михаил Божаров, Величко Петков, Ноно Атанасов, Петър Пенов и др. Сключването на Сан Стефанския мирен договор довежда до освобождаването им и на 11 май 1878 г. хаджи. Рашко се завръща в Т. Пазарджик.

След Освобождението на България хаджи Рашно Хаджиилиев се включва в изграждането на новия обществено-политически живот в родния си град: от 1879 до 1883 г. е член на Т.пазарджишкия окръжен съд, Углавното съдилище и Окръжния съвет; от 1880 до 1882 г. – член на Т. Пазарджишкатаа окръжна постоянна комисия; от 1883 до 1886 г. - помощник кмет; 1887 г. – кмет на Т. Пазарджик; 1888 г. – надзирател на Т. Пазарджишката второкласна болница; 1897-1898 – председател на Поборническото дрлужество; 1992 г. – контрольор в работилницата за тютюн „Съединение“ в Сливен; по-късно – десятъчен контролъор към Т. Пазарджишкото окръжно управление.

Hadji Rashko2

 Умира на 5 април 1900 г. в Т. Пазарджик.

След време Общинската власт в Пазарджик взима решение улицата, където е живял хаджи Рашко Хаджиилиев да носи неговото име. Поставена е паметна плоча с текст за проведено събрание на членовете на Т. Пазарджишкия таен революционен комитет  с участието на Васил Левски през 1971 г.

В Държавния архив – Пазарджик се съхранява семейният фонд „Хаджирашкови“, предаден от Историческия музей в града през 1966 г. Документите отразяват обществено-политическата дейност на х. Рашко Хаджиилиев преди и след Освобождението на България. вътрешните  противоречия и стремежи на двамата му сина, интереса им към културно-историческото наследство на родния край, литературните им наклонности.

 

Нонка Нейчева

Държавен архив - Пазарджик

 

 

 




Loading...