kuzmanova2.jpg

145 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

КУЗМА ПОПТОМОВ (КОМИТАТА) –  АПОСТОЛ

НА ВЪСТАНИЕТО В РАЗЛОЖКИЯ КРАЙ

 

В рубриката "ДА ЗНАЕМ, ДА ПОМНИМ И ДА ПОЧИТАМЕ" публикуваме статия на историка Пенка Николова, посветена на Кузма Поптомов от Пазарджик, един от най-старите дейци на революционното движение в Пазарджик. Той е член на комитета, основан още от Васил Левски в Пазарджик. През 1876 г., Кузма Поптомов влиза в състава на Татар Пазарджишкия таен революционен комитет, по чието решение е изпратен в Банско-Разложкия край със задача да създаде там комитети.

 

На 14 ноември 1905 г. Кузма Поптомов[1] жител на Пазарджик, подава молба до Пенсионното отделение при Министерството на финансите – София за да му бъде определена поборническа пенсия. Тази негова постъпка е предизвикана донякъде и от факта, че по предложение на Пазарджишкото поборнико-опълченско дружество той е получил, само месец преди това, свидетелство за награждаването си с „новоучредения юбилеен светлобронзов Априлски медал от Негово Царско Височество Княза, с рескрипта му от 1901 г. / 16 април, под № 129, в качеството му на поборник от Априлското въстание 1876 г...” [2].

В продължение на пет години, преписката се прехвърля от една инстанция на друга. Събират се свидетелства на живи поборници, издирват се писмени документи за аргументиране на молбата. Накрая, със свое решение № 772/24.ХІІ.1910 г., Върховният касационен съд на Царство България се произнася: ”... касационната жалба на Кузма Поптомов, срещу решението на Пловдивския апелативен съд от 11 март 1910 г., ... като неоснователна, да се остави без последствие...”[3]. Т.е. съдът определя: Кузма Поптомов няма качествата на поборник.

Кузма Поптомов (1833-1919)[4] е син на Тома Кузмов и Евгения Поптомова от с. Голямо Белово, Пазарджишко. Твърде млад, Кузма се преселва в Пазарджик и започва да се занимава с шарланджийство и търговия. Не ни е оставил своя фотография, но по свидетелството на Никифор Попфилипов от с. Якоруда е бил „...едър, рус, със сипаничаво лице и се е обличал „а ла турка”[5]. В спомените на местните жители на разложките селища той е напет и юначен „баш Комитата на белия кон[6]. Кузма Поптомов е един от най-старите дейци на революционното движение в Пазарджик. Той е член на комитета, основан още от апостола Васил Левски в града. Затова още при първото идване на Георги Бенковски в Пазарджик, на 4 февруари 1876 г., Кузма Поптомов е повикан на срещата и влиза в състава на революционен комитет. По състава на възобновения комитет сред проучвателите и в спомените на съвременниците има някои различия относно участието на част от пазарджишките дейци. За участието обаче на Кузма Поптомов и в двата комитета няма спор и единодушието е пълно - той е член и на двата комитета[7]. Отон Иванов, който също е член на пазарджишкия революционен комитет, в своите записки „По революцията през 1876 г.”, свидетелства за указанията на Бенковски при подготовка на местните комитети за въстанието. Апостолът смята, че създадената със специални задачи: „...пазарджишка комисия трябва да се труди и грижи за Пазарджик и околията, да се умножава числото на съзаклятниците, да се събират пари и да се крепят духовете”. „Оттогава – пише Отон Иванов - пазарджишката комисия захвана по-живо да работи и вън от Пазарджик. Затова в едно събрание (след като Бенковски си отиде) решихме Величков и Юруков да идат в Брацигово за разпространение на идеята и усилване на приготовленията, за същата цел Тодор Христович да иде в с. Церово, Георги Кожухаров – в с. Бяга[8]. Взето е решение да се изпрати Кузма Поптомов в Банско-Разложкия край със задача да се разпространи идеята и да се създадат комитети, които да подготвят населението за въстанието в този край. Съществена роля при избора на последния е имал и фактът, че той е търгувал в тези селища и  голяма част от местните хора са го познавали.

Този път на пренасяне на революционни идеи от Пазарджик към Разлог и Разложката котловина е очертан още от апостола Васил Левски. Именно от Пазарджик, след основаването на комитет в града през 1869 г., Васил Левски заминава за Батак и през следващите десетина дни най-вероятно е прекосил Родопите през Якоруда и се е озовал в Разлог. До тези изводи водят проучванията на местните краеведи, аргументирани със запазените спомени и бележки на съвременници на събитията[9].

В свидетелството, издадено на 24 август 1906 г., с което се удостоверява дейността на Кузма Поптомов, двамата дейци от Разложкия край Георги Николов Чолаков и Георги Иванов Докторов пишат, че: той „ ... като член на Татар Пазарджишкия таен революционен комитет, е изпратен в качеството му на апостол за свободата на България, да състави и организира комитети в нашата Разложка котловина...”[10].

И така в началото на м. март 1876 г. Кузма Поптомов, с активното участие и подкрепа на своя съселянин от с. Голямо Белово Мито Петракиев, успява да събере по-видните жители на с. Якоруда и да състави комитет. За първото идване на Кузма Поптомов в с. Якоруда пише Никифор Попфилипов: „... в началото на март, с много гости, на шумната сватба на Минчо Павлов пристигна на бял кон и един млад мъж, рус, със сипаничаво лице и облечен „а ла турка”. Той е бил Кузман Шарланджи от с. Голямо Белово, пълномощник на Татар Пазарджишкия революционен комитет. Тук се съставя местния революционен комитет с установените формалност и ритуал: четене на пълномощното на Пазарджишкия комитет, заклеването и четене наредбите и постановленията по организирането на делото...”[11]. Придружен от Петър Бакърджията, възседнал белия си кон, на следващия ден Кузма Поптомов обхожда и селищата Белица, Горно и Долно Драглище, Баня, Банско, Годлево, като навсякъде се съставят комитети, положена е и клетва. На устройваните събрания пратеникът казва, че Пазарджишкия комитет (т.е. Панагюрския) под председателството на Бенковски поздравява българите с въстанието и ги поканва да се готвят за първи май[12].

Общото настроение сред българите в този край кореспондира с това в останалите селища на ІV революционен окръг. И тук Кузма Поптомов среща готовност и желание за участие в комитетите и подготовката на въстанието, и тук както във всички райони на страната се разнася легендата „Турция ке падне!”. За духовете, завладели населението в котловината, са красноречиви записките на Иван Поппанайотов Асянчин: „... Да видехте как се чистеха пушки, пищови, сабли, ножове, силяси, патрондаши!....Всичко това, нито хората, нито движенията им в тая трудна работа вече не може да се види... Та да беше поне фотографирано: колко щеха да са скъпоценни тия снимки за бъдащите поколения..!” – възкликва очевидецът[13].

Борческото настроение сред местните жители се свързва и с избухналото Босненско – Херцеговинско въстание, с очакваната война между Сърбия и Турция, както и с очакванията за помощ от Русия.

Причината за успеха на Кузма Поптомов в подготовката на Разложкия край за въстание е и фактът, че със себе си той носи пълномощно от Татар Пазарджишкия революционен комитет, подписано от известни пазарджишки граждани, които местното население отдавна познава и уважава[14].

Документално свидетелство, подписано от Георги Чолаков и Георги Иванов Докторов потвърждава, че благодарение на активната работа на Кузма Поптомов с. Долни Драглище става център на околните селища и тук той събира местни революционни дейци от съседните селища, които съставят:„ ... един главен Разложки комитет със седалище Долно Драглище, зависещ чрез Татар Пазарджишкия революционен пункт от ІV Средногорски (Панагюрски) район, като положихме в негово присъствие установената клетва и почнахме деятелно да се приготовляваме за въстанието...”[15]. Подготовката за въстанието тук се изразява в привличането на нови съмишленици и най-вече във военно - технически приготовления. Главните дейци, с които контактува Кузма Поптомов са свещениците Иван Поппанайотов от с. Баня и Филип Стоянов от с. Якоруда, учителят Георги Чолаков от с. Долни Драглище, Петър Бакърджията, Кандид Дагарадин от Банско.

Но въпреки всички усилия, въпреки големия ентусиазъм, с който посветените се отдават на свещеното дело, за по-задълбочена подготовка не е имало достатъчно време и възможност. И в Разложко, както в много от селищата на страната, повече били готови духовете за въстание, отколкото „оружията за революционна борба”. По тази причина и още повече заради преждевременното избухване на въстанието в Средногорието, разложките българи не въстават. Властите в Разлог са предупредени за бунта и усилват своята бдителност. Започват и първите арести.

След погрома на въстанието в Средногорието Кузма Поптомов е арестуван и изпратен на заточение в Мала Азия, откъдето се завръща след намесата на европейските сили и обявената амнистия[16]. Той не остава чужд на последвалите събития в българските земи след Освобождението (1878). На проведените на 22 януари 1878 г. в Пазарджик първи избори за градско управление Кузма Поптомов е един от шестимата пазарджишки жители избрани от съгражданите си в състава на Първия градски съвет. Той не остава настрани и участва в създаването и дейността на комитетите „Единство” и в подготовката на Съединението на Източна Румелия и Княжество България през 1885 г. През 1894 г. отново е избран за член на общината в града[17].

Конкретните факти от животописа на този активен деятел на въстанието през 1876 г. в Разложката котловина ни убеждават в неговите исторически заслуги за революционното движение в този регион. А фактът, че един такъв изпитан непоколебим деец на революционното движение като Кузма Поптомов, верен съратник на Васил Левски и апостол на въстанието в Разложко, е обявен от Върховния съд на свободна България, че няма качествата на поборник не е единичен случай. Кратка справка само за народните представители на Оборище, които са главните организатори и ръководители на въстанието в ІV революционен окръг показва, че от доживелите до Освобождението на България 48 души - 18 от тях, обеднели и изпаднали в забрава и мизерия, са принудени да поискат поборническа пенсия. На 13 души от тях тя е била отпусната, а на 5 – отказана с мотива, че не отговарят на изискванията предвидени в Закона за възнагражденията на поборниците и опълченците[18].

В семейството на Кузма Поптомов и неговата съпруга Куна се раждат двама синове и една дъщеря. Синовете - Константин и Тодор, завършват образованието си в Русия: единият – лозаро - градинарство, другият – технически науки. Дъщерята Фанка завършва гимназия в Пловдив, през 1912 г. записва и следва медицина в Париж, но поради липса на средства се завръща в България и става гимназиална учителка по френски език[19].

 

ПЕНКА НИКОЛОВА, историк

[1]. В издадената досега научна литература Кузма Поптомов е записан с името Кузман. Съгласно свидетелство №1066/14.VІ.1906 г. издадено от Татарпазарджишкия окръжен съд, запазено в НБКМ-БИА, П. д. 1545, л. 7-8, неговото собствено име е Кузма.

[2]. НБКМ, БИА, П. д. 1545, л. 4.

[3]. НБКМ, БИА, П. д. 1545, л. 68-69.

[4]. Рождената година е съгласно издадена бележка на Татар Пазарджишкото градско общинско управление № 7771/31.Х.1905 г. -  НБКМ - БИА, П. д. 1545, л. 6.

[5]. Попфилипов, Никифор. Якоруда. Разложко. С.,1933, 56.

[6]. Пак там, 57.

[7]. Батаклиев Ив., Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски преглед. Пазарджик, 1969, с.318

[8]. НБКМ-БИА, ІІ А 8546 а-б

[9]. Тренчев, Г. Васил Левски в Разлог. В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития., С. 2003, т.5, 98-103.

[10]. НБКМ-БИА, П. д. 1545, л.25-26.

[11]. Попфилипов, Ник. Якоруда. Разложко..., 56.

[12]. Дойнов, Д., Забравеният принос...., 86.

[13]. Асянчин, Ив. П. Панайотов, Принос за изучаване на Разлога..., 44.

[14]. Пак там, 45-46.

[15]. НБКМ-БИА, П. д. 1545, л. 25.

[16].  НБКМ- БИА, ф. 93, ІІ А 8895.

[17]. РИМ-Пазарджик, ф. НИ, Инв. № 566.

[18]. Йонков, Хр., Оборищенци. С., 1972, 31.

[19]. Риндова, Б. Страници от миналото на Пазарджик, I, Пазарджик, 1995, 27.

Статията е публикувана в:  Николова П. „Април 1876. Пазарджишка летопис“. Пазарджик, 2016. Издание на РИМ-Пазарджик

На снимката: Кузмовата къща. Фотография и информация - Любомир Михайлов.

Къщата на Кузма Поптомов се е намирала на ъгъла на днешните улици „Георги Бенковски“ и „Хан Крум“ и е разрушена през 70-те години на ХХ век заради построяването на многофамилна жилищна сграда.

Публикувано в: Михайлов, Л. Изчезналите възрожденски къщи на Пазарджик. Годишник на РИМ-Пазарджик, т. ІХ, 2018, 76-101.


kuzmanova2.jpg


Loading...