120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТА

Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 г. в Пазарджик. Първите години от детството си Фурнаджиев прекарва в родния си град. Баща му Йордан Фурнаджиев е техник в околийското инженерство. През 1910 г. той заминава за Германия за да следва 2 годишен курс по строително инженерство. По това време Никола живее с майка си и брат си в Сливен. По-голямата част от детството си и от своето обучение в училище Никола Фурнаджиев прекарва в този град. След приключването на Първата световна война Никола учи две години в гр. Елена, а след това отново в Сливен. Завършва гимназията в Чирпан през 1922 г.

Никола Фурнаджиев проявява любовта си към литературата още в ученическите си години. За първи път публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К'во да е“. От 1918 година редовно пише на страниците на вестника под псевдонимите „Веселяк“ и „Дядо Лука“. Година по-късно сътрудничи и на списание „Ученическа мисъл“. В спомените на Никола Фурнаджиев за първите му стъпки в литературата, съхранени в личния фонд на писателя в Държавен архив – Пазарджик, четем „Първите ми стихотворения, които пишех като ученик в прогимназията, бяха подражания на Ботев и Вазов - все за хайдути, за битки с турците, за народни страдания, за красотите на Балкана. Като гимназист открих „Епически песни“ и „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков с тяхната сърцераздирателност и внушителна мисъл, замайваше ме бурната лирика на Яворов, увличаше ме жизнерадостният Кирил Христов. Непосредствено след Първата световна война, когато бях ученик в гимназията, в ръцете ми бяха стихосбирките на Димчо Дебелянов и Николай Лилиев, излезли от печат през ония години. Когато си купих книгата на Дебелянов от една полутъмна схлупена книжарница в Елена, където бях гимназист, зачетох я още на улицата и стихотворенията живи в нея така ме грабнаха, че забравих всичко наоколо си и се сепнах чак когато пред лицето ми се изправиха конете на един файтон, връхлетял отгоре ми“.

През есента 1922 г. Никола Фурнаджиев се записва да следва медицина в София. Скоро след това сменя специалността си и се записва да учи естествени науки. Отново променя интересите си като избира философията. Завършва през 1930 г. педагогика и философия. Като студент сътрудничи в списанието на Георги Бакалов „Нов път“ заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников. За отношенията си с Георги Бакалов Фурнаджиев пише: „Бакалов не беше от ония студени и самоуверени редактори, които смятат своите преценки за окончателни, а четеше ръкописите, особено художествените на своите сътрудници, търсеше мнението им, вслушваше се и ревизираше решенеията си. Вярваше в способностите на хората, поощряваше ги, не мислеше, че всичко може да свърши сам и че направеното от него е най-хубавото. Печатах почти във всяка книжка на списанието стихове, но Бакалов сметна това за недостатъчно. Подтикнат от него започнах да пиша и литературна критика“.

Снимка на Никола Фурнаджиев (отдясно) с Николай Лилиев (в средата) и Ангел Каралийчев (отляво) София. 1927 г.	Лична карта на Никола Фурнаджиев като учител във Втора софийска девическа гимназия. 27 дек. 1943 г.

През 1931 г. Никола Фурнаджиев се жени за Надя Костакиева. Заедно със семейството си заминава за Цариград през 1933 г., където е назначен като учител по хуманитарните предмети в българското училище. Завръща се в България през 1937 г. За този период от живота на Никола Фурнаджиев научаваме повече от братовчед му Иван Б. Костурков: „Никола Фурнаджиев се върна от Цариград през 1937 г. и бе назначен в Пазарджик за учител по руски език в Пазарджишката гимназия „Иван С. Аксаков“. Случи се така, че по това време аз бях негов ученик по руски език. Никола остана в Пазарджик само една година, но съм сигурен, че мнозина от неговите ученици си спомнят с удоволствие за него. Като учител той бе скромен и тих. Отнасяше се с редко внимание към учениците и отдаваше всички сили за да ни накара да обикнем руския език“.  

След това Фурнаджиев заминава за София и започва работа в Отделението за основно образование към Министерството на народната просвета. По-късно е учител по философия във Втора софийска девическа гимназия. През периода 1945-1949 г. Никола Фурнаджиев е главен редактор на в. „Литературен фронт“. На два пъти е член на Секретариата на Съюза на българските писатели, главен редактор и после завеждащ отдел „Поезия“ в издателство „Български писател“. Член е на съюза на Европейските писатели от 1960 г. От 1961 г. е редактор на списание „Септември“ до 1963 г., когато се пенсионира. Никола Фурнаджиев умира на 26 януари 1968 г. Обявен е посмъртно за почетен гражданин на Пазарджик през 1973 г.

Документалните материали за личния фонд на Никола Фурнаджиев са предадени в Държавен архив - Пазарджик като дарение от съпругата на поета Надежда Фурнаджиева през 1980 и 1983 г. Систематизирани са в 2 инвентарни описа и 235 архивни единици за периода 1905-1984 г.

По повод 120-годишнината на писателя част от документите от личния фонд ще бъдат експонирани в две витрини във фоайето на Държавен архив – Пазарджик. Същите могат да бъдат разгледани от гражданите и гостите на Пазарджик всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа през следващия месец.

Ивайло Арбалиев

Държавен архив – Пазарджик