enio20210623a.jpg

В навечерието на Еньовден в двора на една от къщите, пазещи възрожденския дух - тази на Константин Величков, бяха пресъздадени магичните ритуали, свързани с празника. По този повод публикуваме изживяното, почувстваното и написаното от Зорница Баракова от читалище "Пробуда" в Пазарджик - един от участниците в ритуала.


Празникът на Слънцето на Клуба на учителите пенсионери и читалище "Пробуда" – Пазарджик

Най-светлият ден в годината

На този ден – най-светлия и дългия в годината за нас донася Слънцето от силата на зрелите жита, от соковете плодни на земята, от сладостния мирис на опечения хляб, заквасен с магията на бели български поля. Струи любов във вените на Лятото, искри затрепват в очите на мъжа, рисува златното на изгрева къдрици светлина в косите на жената, а детското сърце е пълно с радост, че пак е Лято, че пак игрите идват и пак душите ни са лекокрили-волни.
Клубът на учителите пенсионери в Пазарджик, Къща-музей "Константин Величков" - Пазарджик и Читалище "Пробуда" - Пазарджик заедно на Празника на Слънцето - 22 юни 2021 г. от 10.30 ч.
В китния двор с чемшири на Родовия Величков дом в Стар Пазарджик под сянката на лозницата и старата круша, озарените от светлината, радостни души празнуваха Деня на Лятното Слънцестоене, запазен в българската митология и като Еньовден.
"Среди Лето" е най-магичният ден в годината - откри празника Цветанка Иванова, председател на Клуба на учителите пенсионери. Слънцето трепти и се къпе в радост. Видяхте ли го Слънцето днес? - закачливо се обърна към дошлите да свият лековита китка от росни цветя, брани на ранина в най-силният и най-дълъг ден от годината - Лятното Слънцестоене.
Вещата орисница продължи омайния си разказ за билките, за Еньовден - Денят, който старите българи почитат Бога Слънце Райко (Райчо), препращащи ни към египетски Бог Слънце Ра. Няма древна митология в света, която да не слави Слънцето. Светлина е Животът.
Мария Йорданова, уредник отдел "Етнография" към Регионален исторически музей - Пазарджик, която бе своеобразен домакин на събитието, зави на здрава черничева пръчка китките с лечебно биле, за да минем ритуално под нея за здраве. Както повелява традицията лечебната арка трябва да се държи от здрави и млади мъже. Най-малкият участник в празника - 5-годишният Алекс заедно с младия и здрав мъж със символичното име Бойко, също уредник в РИМ, хванаха арката с дъхтящ риган, кантарион, вратига, орехова шума, лозова пръчка, липа, маточина, лайка, за да се проврат за здраве всички, присъстващи на празника.
На всеки български празник присъства обредния хляб, пита, баница. При отчупване на залъка хляб, си напомнихме ритуала – когато берем билки да носим в себе си залче хляб, за да си „откупим“ билето, да го оставим на земята с благодарност. Всеки отнесе вкъщи лична китка, която да пази дома, а от лечебната ѝ сила да се възползваме насред зиме със запарен чай за здраве.
Почитайки Слънцето, ние се прекланяме пред чудото, наречено Живот. Да бъдем като Слънцето – животворящи, изпълнение с енергия, единствени и неповторими, щедро даващи от благата си, творчески вдъхновени, изпълнение със светла надежда и любов.

Зорница Баракова
Читалище „Пробуда” – Пазарджик


enio20210623d.jpg
enio20210623c.jpg
enio20210623b.jpg
enio20210623.jpg


Loading...