Един от обичаните пазарджишки творци (тук ще сложа голяма скоба, защото той ще реагира на „обичани” и ще каже, че е прекалено, но как, ако не си обичан, ще напълниш с гости залата на галерията, как, ако не си обичан, ще събереш толкова хора за представянето на поредната си книга, как, ако не си обичан, ще те уважат за годишнината ти и млади, и по-възрастни почитатели и приятели, че и техните деца, че и представители на властта ще те подкрепят?!) Георги К. Спасов представи в Художествена галерия „ Станислав Доспевски” новата си книга „Приспани спомени”, за да събуди и сподели с аудиторията част от тях. Спомените му са от Варвара, Търново и Пазарджик и са свързани с детството, студентските години и след това годините в Пазарджик като учител, писател, обществено ангажиран и отговорен човек. Читателите на Па-медия са имали привилегията да са сред първите, докоснали се до творбите му – плод на неговата отговорност като гражданин и човек, отговорност към местната литературна общност. Двете му книги „Познавах ги” и „Познавахме ги” първо излязоха като отделни публикации в Па-медия и затова благодарим за доверието и за възможността да се присъединим към каузата да пазим паметта за свързаните с Пазарджик автори.
„Обичам да пиша за местни автори, не само защото ги познавам/познавах, а и защото те остават извън голямата литературна сцена, която най-често се идентифицира със столицата. За големите имена има кой да пише и да получи отразена част от тяхната популярност! С годините осъзнах, че паметта е крехка и има нужда от подкрепа и припомняне. Още по-колеблива е тя и по отношение на творците, които ни напускат и все по-малко остават тези, които ги помнят. Приех като свой дълг да съхраним паметта за някои от тях, с които бях близък приятел”. Това сподели Георги К. Спасов снощи преди да представи новата си книга. Спомените му за пазарджишките автори са плод на една творческа отговорност към тези, от които се е учил, с които е споделял литературните си вълнения и мисли. Очерците му за тези творци са живата ни пазарджишка литературна памет и са безспорният му принос към историята на пазарджишката литература и пазарджишките автори, а Спомените му са онази лична емоция, без която истинската, голямата литература не може.
„Носталгично” е любимата ми част, заради „Щафетата ПАМЕТ”, но снощи вниманието ви приковаха „Книгите”, където Георги К. Спасов изрежда безспорни литературни постижения – заглавия от поредиците „Световна класика”, „Избрани романи” и т.н. и заедно със стотиците заглавия от библиотеката си, коментира:
„Когато виждаш да се продават книги – но не от наши автори – по бензиностанции и молове, разбираш, че тя, КНИГАТА, е добила статут на обикновена СТОКА, която купуваш пътем и я „консумираш” пътем.
Днес Образът измести Словото. Всичко, което ни интересува, е визуализирано – човешки съдби, събития, пътешествия. Окото лениво се наслаждава на видяното, без напрежение, без опасения; освен откъслечни звукови отгласи като „уау!”, или „брей!”, или „колко интересно!”, или „това не съм го очаквал…”, или…. Мозъкът остава неподвижен и гладък като водата в лагуна – спокойна, без вълни, упойваща като нирвана. И така неусетно Образът ампутира чувствеността, мисленето, въображението, търсенето на духа. А Книгата е нещо друго.
… Словото изисква от читателя интелектуално напрежение, изостряне на сетивата и най-вече провокация към въображението му. Един словесен пейзаж ни налага необходимостта да си го представяме, да го „виждаме” чрез въображението си, накратко – да се превръщаме в своеобразни съавтори на описаното или разказаното. Подобно обогатяващо въздействие има и картината. Макар всеки да вижда едно и също, тя намира различни рефлексии у наблюдателя, който я резюмира съгласно образованието си, опита си и понякога се опитва да ситуира видяното в собствените си преживявания.”
„Приспани спомени” разкриват точно такива собствени преживявания. Корицата на книгата е на проф. Стефан Лютаков, на когото авторът благодари, както и на Общински съвет – Пазарджик и председателя му Найден Шопов - за финансовата подкрепа за случването на изданието.
И за да не изневери на себе си и на чувството си за хумор, Георги К. Спасов коментира защо за задната корица е избрал снимка от по-младежките си години: „Сложих я, за да си повярвам, че съм изглеждал и по този начин, нещо като приспан спомен”.
„Спомените” излизат по повод 75-та годишнина на автора. За него не като автор, а като човек говори Камелия Галчева – университетски преподавател и семеен приятел на Спасови. Тя го върна в младежките им години, когато три съседски приятелски семейства са отглеждали заедно децата си в т.нар. „Чилийския блок”, имали са своите традиционни съботни срещи на кафе и разговор за литература и култура, изградили са заедно една детска площадка и с радост гледат към всичко това, което продължава да ги обединява и радва и към това, което е повод за гордост – децата им, станали отлични и успешни преподаватели, лекари, писатели и предприемачи.
Георги К. Спасов получи грамота от Клуба на хумориста в Пазарджик и припомнянето, че е известен автор не само в България, но негови творби са публикувани в сборници в Русия, Италия и Гърция, а е носител и на награда от Салерно.
Кметът на Пазарджик Петър Куленски го нарече „Захари Стоянов на пазарджишката проза и поезия”. „Един летописец, от който можеш много да получиш относно авторите и въобще за културния живот в Пазарджик. Истинско удоволствие е да се чете и слуша г-н Спасов. За мен е чест, че съм споделял с него едно учебно заведение, в което той е преподавал, и по-късно да го познавам като автор и преди всичко като човек”, каза още Петър Куленски.
След премиерата на „Приспани спомени” Георги К. Спасов получи много цветя от гостите си, а те - книга с автограф от него.
Катя Бузник
