
Преди години с Петьо Бабачев бяхме приятели. Още е пред очите ми, седнал на чашка по време на пленера ни в Юндолската база на бившия завод в Драгор. Разглеждал съм негови творби и в ателието му на върха на високия блок срещу сегашната „Билла“. Странно защо нахлуха в мен тези спомени, влизайки в пазарджишката галерия Боев, за да разгледам поредната експозиция на Петьовия син, Леон. Привидно няма никаква връзка със събитието, но знае ли се?
В изложбените зали витае някакъв неуловим дух, нещо абстрактно, видимо-невидимо, което е движило четката на художника и по различните платна се разстила особен Свят, впримчен в различни размери, като прозорци към тайнствени вселени. Знайно е, че художникът несъзнателно или съзнателно полага душата си на платното, разголва я интимно пред зрителя, и търси съпричастност. Който има сетива да я види, да я почувства, успява да се слее с картината и да поиска да я има. Който е с по-притъпени рефлекси, просто гледа и не вижда - за него това е просто платно на рамка с някаква боя нацапано.
Вглеждах се дълго в показаните творби и колкото повече ги разглеждах, толкова повече ме привличаха. Художниците казват, че цветът има тон, музикантите - обратното, че звукът има цвят и са нужни или талант, или образование, за да ги усетиш. Колоритът на Леон ту избухва в светла гама, ту притихва в сивото или пастелно променя тоналността си. Ако приемем , че цветът е звук, може да се усети странна бурна музика, понякога до кресчендо, понякога до белканто, но във всяка картина е различна. Няколко от показаните платна са реалистични морски пейзажи, но предполагам за експонирани само за да се покаже, че авторът може да рисува и това. Преобладава акрилният абстракт, в който е силата на Леон.
Замислях се, какво е породило дадена композиция, какви мисли или настроения са я създали и какво иска да внуши авторът. Всъщност рядко рисуването абстракция е плод на анализ, по-скоро четката се води от интуиция, от подсъзнателното и ако после попиташ художника: "Защо, кое, как?", едва ли би обяснил смислено. Точно в това е чарът на този живописен маниер - дава поле за тълкуване, носи настроение и , като цветно "петно" в интериора , одухотворява обстановката. Импулсите, водили Бабачев при сътворяването на платната му, сами са подсказвали каква мазка, какъв релеф или контур да положи, къде и колко. Ефектът е видим и предполагам, харесван. Излишно е да изброявам имена на картини, те просто трябва да се видят.
Не мога да кажа какъв процент от душата на Леон е завладяна от живописта и какъв от скулптурата, но като че ли двете изкуства са равностойни, макар и различни по тематика. В пластиките на автора също има невероятно оригинални абстрактни попадения, но и чудесни фигурални композиции с фин подтекст. Знайно е, че кръгът е символ на безкрайността , но и на затворено пространство. В композициите си скулпторът го е използва многократно, като илюминатор към друг свят, в който ни разказва истории, притчи, легенди. Различните материали, - цимент, желязо, бронз , допринасят за търсения ефект при пластиките "Утро", "Олтар", "Двери", като при последната е постигнат специфичен усет за монументалност, рядкост за малката пластика. Не случайно скулпторът Бабачев с лекота разполага свои големи творби и в открита градска среда
Топло очарование струи и от кавалетната пластика на Леон - "Очакване", "Люлка", "Маг" или "Баланс". Най-добре е да се види лично, защото понякога с думи трудно се описва нещо сътворено с талант, умение и доста труд. Всъщност , ако човек сам не е работил с бронз, ако не е запознат поне теоретично, как се вае скулптура, не би оценил адекватно направеното. Обществото ни е в дълг към творците на изкуствата, основно поради липса на нужното образование в училищата. Също и поради липсата на заинтересованост и информации в медиите за различни технологии в изкуства и занаяти. Този тъжен факт затруднява отглеждането на ценители, от там и на купувачи на картини, скулптури и произведения на занаятите. Рикошетът е в творците, които се чувстват неразбрани, недооценени, незаплатени и понякога демотивирани да създават оригинали, а не халтура.
За отбелязване е , че Леон съумява да балансира и да отстоява оригиналните си позиции, подпомаган от вече стабилен фен-кръг . Това го импулсира да експериментира, да търси и намира интересни решения, комбинации от материали, теми и ракурси. За отбелязване е също сериозното значение на галерия "Боев" за подпомагането, развитието и популяризирането на стойностното изкуство в България. Отдавна се смята за чест и привилегия да бъдеш поканен за участие в това експозиционно пространство, а г-н Бабачев не за първи път се появява него.
Както писах по-горе, влизайки в залата, изпитах странно очарование, усет за изповед и навеи към отдавнашни събития. Може би сега някъде отгоре старият Бабачев се любува на работите на сина си и съм сигурен, че се гордее с наследника си, с развитието му през годините и зрелостта на таланта му. Леон има отдавна много приятели, които мечтаят да притежават късчета от таланта му в домовете си - червените точки под произведенията доказват твърдението ми. Тази изложба, открита на 08.11.2023, този рядък празник за сетивата, заслужава да се види в близките дни.
Д-р Станимир Куюмджиев