ДА ЗНАЕМ, ДА ПОМНИМ И ДА ПОЧИТАМЕ - Д-р К. Кантарев: "Най-голям празник беше Великден"
В рубриката ДА ЗНАЕМ, ДА ПОМНИМ И ДА ПОЧИТАМЕ Ви предлагаме погледа на един от големите родолюбци и краеведи д-р Константин Кантарев и написаното от него в книгата му "Пролетта на един град. Пазарджишка мозайка"
На снимката горе: Великденски носии от с. Овчеполци. Колекция на Стоян Георгиев
Д-р Константин Кантарев
Пролетта на един град. Пазарджишка мозайка. Пазарджик, 2018 г.
Празниците...
„...Най-голям празник беше Великден. За него се подготвяха от Заговезни. Предстояха дългите Велики пости, 40 дни, затова яденето на Заговезни беше изобилно. Правеха се баници – на Месни Заговезни с месо, на Сирни – със сирене. Трапезата завършваше с въртенето на халвата. Бащата връзваше на конец парче корава орехова халва и я въртеше около трапезата, за голяма радост на децата, които се опитваха да я захапят и откъснат нещо от нея. Халвата перне някого по зъбите, по носа, лепне по косата. Щастливецът, който я улови, се мъчи да я побере в устата и току посяга с ръка. „Не с ръце!“ – викат другите. Някой го удари. Малките заплакват, че не могат да гризнат. Тогава бащата я хване и майсторски я тикне в устата на разплакания. Накрая конецът, намазан с халва, се запалва с клечка кибрит. Малкото пламъче лази нагоре, спре се, ха да угасне! Нова радост, нови викове. Годината ще бъде здрава и радостна, щом конецът изгори до края...
На Заговезни хората трябва да се прощават, за да посрещнат празника чисти от всякакви скверни и злоба. Затова предната вечер близките си ходеха на гости. Младите целуваха ръка на старите. „Прощавайте, ако сме сбъркали!“ „Простено да ви е!“ Старите се черпеха с вино. Да не почетеш кума за прошка – това беше голям грях и на такива кумци кумът не прощаваше никога. Първата седмица от постите се спазваше строго – без никакви мазнини! Фасулът и лещата – незапържени. Мнозина тримиряха по няколко дни.
На Тодоров (Тудоров) ден се причестяваха. На тоя ден – конския Великден – ставаха конни надбягвания в северните покрайнини на града при Джурови хармани. Много народ се стичаше да гледа тази кушия, викаха, окуражаваха един или друг бегач, скачаха на място, като че ли те препускаха, а не конете. Малцината ездачи, които минаваха през града на красиви коне с късо отрязани опашки, оседлани прилично, самите те с кокетен костюм на ездач, бяха обект на овации.
Великденски носии от с. Овчеполци. Колекция на Стоян Георгиев | Носия с Овчеполци Колекция на Стоян Георгиев |
За Великден хората се стягаха отдалече – къщите се почистваха и боядисваха отвън. Нямаше домакиня, която с четка или парче кожа, с ръка да не боядисваше къщата. Притъкмяваха се нови дрехи. Децата се вълнуваха от това, което ще се пече във фурната: агне или прасе. В събота пред Възкресение всичко е готово. Черковната служба почваше (за мнозинството) късно, в единадесет и половина часа. За да не заспи някой и пропусне Възкресение, кочияшите чукаха на всяка врата. Улиците бързо се изпълваха с народ. Черковният двор около павилиона е изпълнен с народ. 12 часът! Свещениците запяват „Христос возкресе из мертвих“... Голям хор приглася. Бият радостно камбани. Целуват се хората, честитят си празника. Децата чукат червени яйца – сега вече може, до вчера беше грешно!
На другия ден – топъл, пълен с аромата на цъфнали овошки, пресна зеленина и слънце, с птичи песни – облечени в ново, децата са на улицата: чукат червените яйца!
След Великден се занизват колко още празници – св. Петка, Гергьовден, Петровден, Никулден, св. Атанас...
Няколко дни преди Гергьовден във всяка къща блее агне. Вързано с къса връв за рогцата, децата го пасат из двора, дават му прясна водица. На празника се теглят на кантар, вързан под черницата на двора, и пият вода през зеленото стебло на селима. Така останало от деди и прадеди – за здраве! Милозливи дами събираха помощи за бедните, като теглеха гражданите на децимал. Ставаше и парад на войската. Строени с излъскано снаряжение войници, стегнати в парадна униформа офицери, военна музика. „Здравейте, юнаци!“ „Здраве желаем, господин полковник!“ „Ура-а-а!“...
Гергьовден денят на храбростта в Пазарджик, 1938 г.
Гергьовден_Пазарджик, 1938 г. Снимката е собственост на ДА-Пазарджик, публикувана в "Енциклопедия Пазаржик"
После военната музика свиреше до късно в градината пред читалището хорà, а народът играеше и се веселеше. Георгевците не смогваха да посрещат и изпращат гости до среднощ. Мезе от печеното агне, суджуци от зимата, рибици, кашкавал и искрящото пазарджишко вино..."
Пролетта на един град. Пазарджишка мозайка. Пазарджик, 2018 г., с. 146-147
Компютърен набор на текста за второто допълнено и актуализирано издание на книгата Веска Минова, библиотекар, секретар на НЧ „Христо Ботев-1897“ - Пазарджик.
На снимката под статията: Гергьовден денят на храбростта в Пазарджик, 1938 г.
............................................................................
Константин Кантарев
Роден е на 5 август 1903 година в Пазарджик.
Останал сирак през Балканската война, той прекарва бедно и тежко детство. Още като ученик попада под влияние на анархистите, споделя идеите им и активно участва в техните кръжоци. Окрилен е от мисълта и надеждата за изграждане на всеобщо социално равенство.
Изключително свободолюбив, с остро чувство за справедливост, Кантарев попада под прицела на властта. От ученическите си години до зряла възраст е преследван от всички режими – от режима на Цанков и кръга „Звено” до тежкия култов период по времето на Йосиф Сталин.
Константин Кантарев е лекар по професия, но второто му пристрастие е литературата. Почитател на всички изкуства, той е близък приятел на много учени, художници, артисти, писатели.
През 1948 година, без съд и присъда, без вина, освен тази, че дръзва да има свои политически убеждения, той прекарва близо две години в лагерите в Богданов дол и Белене, където по това време е изпращан елита на българската интелигенция. По чудо не загива, а след като излиза оттам успява да доживее до пределна старост. Умира на 90 години в Пловдив, където е прекарал по-голямата част от живота си.
Д-р Кантарев е автор на много публикации на литературни и медицински теми.